Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Младежката безработица в България е следствие от структурни проблеми на пазара на труда

Автор: ИПИ / 11.07.2014
Оцени тази статия:

ИПИ публикува анализ на динамиката на младежката безработица в периода 2004-2013 г. В текста са разгледани основните проблеми на младите хора при включването им на трудовия пазар и са очертани редица препоръки за справянето с последиците от този процес.

 

Водещи заключения на анализа

Динамиката на младежката безработица в България следва общите европейски тенденции. В същото време икономическата активност на младите българи е традиционно по-ниска, а включването им на пазара на труда – по-трудно, заради редица фактори на местната среда. Сред тях са структурните проблеми на пазара на труда, нереформираната образователна система, анахроничното трудово законодателство и някои културни особености.

  • Противно на някои разпространени твърдения, младежката безработица в България не е непропорционално висока на фона на тази в останалата част от ЕС. Така например, вероятността един младеж в България на възраст 15-24 г. да бъде безработен е 2,41 пъти по-висока от тази при лицата на възраст над 25 години. За сравнение, този показател средно за ЕС е 2,45 пъти, т.е. в България ситуацията е сходна с тази в целия ЕС, а дори е и малко по-благоприятна. Нещо повече – през 2013 г. съотношението между коефициента на младежка безработица за лицата на възраст 15-24 г. и коефициента на безработица за лицата на възраст 25-74 години е по-ниско в едва 10 страни членки.
  • В същото време, високият дял на трайно безработните младежи в България (един от всеки двама при един от всеки трима за ЕС) е свидетелство за неефективността на провежданите политики за обучение и преквалификация, както и за структурните характеристики на безработицата в страната.
  • Когато се анализира включването на младежите на пазара на труда в България е важно, освен показателите за заетост и безработица, да се разглеждат и тези за икономическа активност като цяло. През първото тримесечие на 2014 г. коефициентът на икономическа активност на младежите на възраст 15-24 г. в България падна до най-ниското си ниво през последните 10 години – едва 25,4%. Наблюдава се рязък спад както на броя на заетите младежи, така и на тези, които си търсят работа. Неблагоприятната тенденция бележи началото си още през последното тримесечие на 2013 г., когато започна да се обсъжда промяна в Кодекса на труда, утежняваща законовите изисквания за провеждане на стажантски програми. Въпреки редица становища против тези промени, включително и от страна на ИПИ, промените влязоха в сила в края на март 2014 г.
  • Когато се анализа феноменът „младежка безработица” е изключително важно да се отчита фактът, че преобладаващата част от младежите на възраст 15-24 години не са икономически активни – най-вече заради продължаващо обучение. По този начин, всеки младеж, който търси работа, оказва много по-голямо влияние върху крайния коефициент на младежка безработица от лицата в другите възрастови групи. Съответно и предоверяването на този индикатор като основен показател за разработване и оценяване на провежданите политики не е препоръчително.
  • Правилното интерпретиране на друг индикатор –“дял на безработните младежи” - е важно за избягването на грешни твърдения като „един от всеки четирима младежи в България на възраст 15-24 г. е безработен“. Делът на безработните младежи показва съотношението между броя на безработните младежи и всички младежи в съответната възрастова група (включително и неактивните лица). За България този показател е едва 8,4% при 9,8% средно за ЕС. Това означава, че не един от всеки четири, а един от всеки дванадесет младежа в България на възраст 15-24 г. е безработен. Коефициентът на младежка безработица (28,4% през 2013 г.) от своя страна показва, че един от всеки четирима, които активно търсят работа, е безработен.

 

Основни препоръки на анализа

Характеристиките на младежката безработица в България показват наличието на структурни дисбаланси на пазара на труда. Това предполага поставяне на акцент върху дългосрочните политики за подобряване на конкурентоспособността на младите кадри на пазара на труда – такива са, например, повишаване на гъвкавостта на регулациите и реформи в образователната система. Формирането на политики за справяне с младежката безработица следва да бъде концентрирано на секторно и регионално ниво, включително и чрез въвеждането на дуална образователна система, включваща значителен практически елемент.

Нужно е и подобряване на информационната обезпеченост на политиките и мерките, насочени към намаляване на младежката безработица. Възрастовата група 15-24 г., която е в основата на анализа и формирането на политики за справяне с младежката безработица, е изключително хетерогенна – т.е. включва лица, чиито статут е коренно различен. Така например, по данни на Евростат икономическата активност сред младежите на 15 години е около 5%, а сред тези на 24 години вече достига близо 80%. Предизвикателство представлява дори нормативната и документална подготовка на подобни програми, тъй като трудовите и социални права на лицата на възраст 15 и например 22 години са коренно различни. Това прави програмите тромави и сложни за администриране и последваща оценка.

За разработването на по-ефективни мерки също така е необходимо събирането на допълнителна информация за икономическата активност на двете подгрупи (15-19 г. и 20-24 г.). Това може да наложи провеждането на допълнителни изследвания сред младежите, които могат да бъдат реализирани под формата на допълнителен модул към непрекъснатото тримесечно Наблюдение на работната сила, провеждано от Националния статистически институт, или отделно социологическо изследване. С оглед на дейностите, които ще бъдат реализирани в рамките на европейската „Гаранция за младежта“, данните също трябва да бъдат достатъчно представителни на местно (областно) ниво, за да позволят по-ефективното насочване на средствата по предстоящите програми за младежка заетост. Необходимо е преминаване към качествен модел на оценка на провежданите политики, базиран не само на броя на заетите по отделните програми, но и на дългосрочен анализ на икономическата активност и заетост на включените лица.

Данните за образователните характеристики на безработните младежи в България налагат заключението, че основната част от усилията следва да се насочат към задържането на младите лица в образователна система и повишаването на квалификацията на лицата с основно или по-ниско образование. В същото време, увеличаващият се по данни на Агенция на заетостта дял на безработните младежи с висше образование налага по-бързи темпове на преструктуриране на програмите в държавните университети. Въпреки това, с оглед на техните конкурентни предимства в сравнение с младежите с по-ниско образование и предвид факта, че държавата е направила или продължава да прави инвестиции в голяма част от младите висшисти под формата на субсидии за обучение, акцентът трябва да се насочи към младежите с по-ниско образование.

Младите висшисти са основните участници в програмите за младежка заетост в държавните и местните администрации. Последните, обаче, са с доказана ниска ефективност и трябва да бъдат ограничени за сметка на развитието на по-активно партньорство между частния сектор и образователните институции. Често държавните и местните администрации нямат необходимост от стажанти. Това е външно вменен ангажимент, който ги поставя в позиция да изпълняват своеобразна социална функция, като служат за платформа за натрупване на трудова практика от младежи, които нямат интерес да обучават или задържат на работа след приключване на периода на стажа. Стажовете в държавната администрация са много често фиктивни и със спорна полезност както за самата администрация, така и за самите младежи.

 

Пълният анализ може да бъде разгледан ТУК.