ИПИ - Институт за пазарна икономика

Покана за събитие: Нов подход към социалната защита

Автор: ИПИ / 2022-07-06

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) полага дългосрочни усилия за реформа в социалните трансфери и услуги в България[1]. През последните две години ИПИ публикува редица доклади, които в детайли показват предизвикателствата и проблемите пред социалната защита в страната. Преди месец ИПИ проведе и поредното публично обсъждане, което се фокусира върху възможните решения и компенсиращи мерки в рамките на последната актуализация на държавни бюджет.

Прочети повече

25 години валутен борд в България

Автор: Петър Ганев / 2022-07-01

Днес се навършват 25 години от въвеждането на паричния съвет в България. На 1 юли 1997 г. официалният валутен курс на лева е фиксиран към германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро – спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове.

Прочети повече

Почти милиард лева на сметката на политическата криза

Автор: Лъчезар Богданов / 2022-07-01

Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева – not great, not terrible, ако използваме репликата от популярния сериал. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел. Дебатите, предложенията и гласуванията в Народното събрание в голяма степен наподобяваха поведението на депутатите и взаимодействията между фракциите при актуализацията от есента на 2021 г., внесена тогава от служебното правителство.

Прочети повече

Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки

Автор: Адриан Николов / 2022-07-01

Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – със сигурност са много далеч от пълна и точна диагноза на качеството и проблемите в него. Въпреки това обаче те дават проста и ясна оценка на поне един аспект на постиженията на учениците. Резултатите след седми клас тази година регистрираха почти повсеместно влошаване в сравнение с предишната, големи регионални различия, но пък след десети поне в математиката се регистрира леко подобрение. За сметка на това, през учебната 2021/22 г. се наблюдава всеобщо и значително влошаване на зрелостните изпити, които са и от най-голямо значение са по-нататъшната реализация на дванадесетокласниците във висшето образование.

Прочети повече

Покана за събитие: Нов подход към социалната защита

25 години валутен борд в България

Почти милиард лева на сметката на политическата криза

Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки

Проекти