10-08-2018

Кратък преглед на делата по несъстоятелност в България

Кратък преглед на делата по несъстоятелност в България

Широкото понятие „фалит” всъщност показва една крайна и нежелана фаза за всеки бизнес – провал на бизнес начинанието и невъзможност за покриване на задълженията. Правото разглежда това понятие като търговска несъстоятелност. На това особено производство са придадени две основни функции – кредиторите по справедлив начин да получат дължимото им от активите на търговеца и възможност търговецът да оздрави предприятието си. До този нежелан резултат се стига при две хипотези – при неплатежоспособност или при свръхзадълженост. И в двата случая е необходимо изпълнението на нарочна процедура по несъстоятелност, която се осъществява пред окръжния съд по седалището и адреса на управление на търговеца.

С изменения в Търговския закон от декември 2016 г. се въведе особен тип процедура, а именно „производството по стабилизация на търговеца”. То наподобява несъстоятелността, но същевременно се различава от нея. Целите на това производство са именно да се избегне производството по несъстоятелност, като кредиторите и търговецът се споразумеят как могат да се погасят задълженията без това да повлияе на дейността на дружеството. До това производство може да се стигне, ако търговецът е заплашен от неплатежоспособност. Това развитие до голяма степен наподобява производството по оздравяване, но се различава по това, че е самостоятелно производство. Неуспешното производство по стабилизация може да доведе до производство по несъстоятелност.

Проследявайки данните на Висшия съдебен съвет (ВСС) за броя на делата и техния изход и данните от Националния статистически институт относно нефинансовите предприятия в съответната област, се показва мащабът, натовареността, тенденциите и разликите в работата на отделните съдилища. След анализ на тези данни могат да се направят следните изводи:

Забелязва се ясна тенденция към увеличаване на дела на неприключените дела, като през 2017 г. те достигат 49% от общия брой на делата за разглеждане.
За последните 10 години 49% от делата по несъстоятелност се решават в рамките на 3 месеца, а 51% – за по-дълъг срок.
За последните 10 години при 55% от делата за несъстоятелност исковете са уважени. Отхвърлените искове представляват 13%, а при останалите 32% делата са прекратени.
В България най-масово се стига до производство по несъстоятелност, когато прилагането на този институт реално не ползва никого (чл. 632 от ТЗ). В по-редки случаи се стига до събиране на част от вземанията на кредиторите (чл. 630 от ТЗ). Най-благоприятната ситуация, производството по оздравяване (чл. 705), е и най-рядко срещаната.
През 2010 г. окръжните съдилища решават 23 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия, като броят им се увеличава до пика през 2013 г., когато стават 42 дела на 10 хиляди предприятия, а след това започва спад до 24 дела на 10 хиляди предприятия през 2017 година[1].

За целия разглеждан период, 2010-2017 г., окръжният съд във Враца постановява средногодишно по 88 решения за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия, което е близо тройно над средната за страната стойност и значително над втората област с най-много решения – Монтана. Към групата на Враца и Монтана с най-много производства по несъстоятелност може да се причисли и съседната област Плевен с 56 решения на 10 хиляди предприятия средногодишно за разглеждания период.
Окръжният съд в Благоевград е този с най-малък относителен брой на делата по несъстоятелност с по 10 дела на 10 хиляди предприятия средногодишно в периода 2010-2017 година. Други области със сравнително нисък брой на делата по несъстоятелност са Кърджали, Хасково, Ямбол със съответно 16, 17, 18 дела на 10 хиляди предприятия годишно за периода 2010- 2017 година.

Сложното и неблагоприятно като развитие производство по несъстоятелност може да бъде процедурно заменено от производството по стабилизация. За целта е необходимо по-ранно уведомяване на кредиторите от страна на длъжника и последващо от това приложение именно на стабилизацията. Стимул за активността на длъжника е възможността да избегне скъпо и бавно производство, запазвайки контрол над бизнес делата си. Търговците имат реален стимул да приложат алтернативното производство, тъй като са в позиция да се договарят с кредиторите си, докато при несъстоятелността кредиторите се договарят помежду си, без отчитане волята на длъжника търговец.

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО |

[1] Броят на нефинансовите предприятия за 2016 г. и 2017 г. представлява екстраполация на ръста им от последните три години, за които има официални данни.