Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Стажовете стават лукс

Автор: Явор Алексиев / 25.10.2013
Оцени тази статия:

Имаме си „нов” Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са осем депутати от ГЕРБ, а „бенефициенти” на тяхната мъдрост се явяват младите хора, търсещи стаж. Някои от ключовите идеи накратко:

  • Стажантът трябва да получава трудово възнаграждение, което да не е по-ниско от минималната работна заплата за страната (310 лв. в момента).
  • Стажантът да се подпомага от „наставник” (определен с договора за стаж), който да има не по-малко от три години трудов стаж в съответната сфера;
  • Резултатът от обучението по договора за стажуване да се установява чрез „изпит” на стажанта;

Някъде тук младежите си мислят, че ще падне някой лев, политиците си мислят, че са спечелили млади избиратели, а работодателите от частния сектор повдигат скептично вежди.

От мотивите на ГЕРБ към внесените предложения е видно, че основно притеснение е недооцененият труд на стажантите и възможностите за своеволия по техен адрес от страна на работодателите. Вносителите считат, че следва да бъде определена минимална цена на труда на стажантите – 310 лв. Това е и първият от два основни въпроса, които си струва да си зададем:

Струва ли трудът на един стажант 310 лв.?

Понякога, да. Понякога, не. Това, което много хора забравят е, че цената на стажантския труд, наред със самото заплащане, включва и разходите за провеждане на конкурс и за обучение[1]. В крайна сметка тези разходи могат да се окажат повече от това, което работодателят е получил от стажантите под формата на производителен труд. Вторият въпрос е:

Защо младите са уязвима група на пазара на труда?

Смея да твърдя, че като млад човек (скоро навършвам 27 години), който е учил, стажувал и работил в България, имам добър поглед върху ситуацията, в която се намират младежите на пазара на труда в наши дни. Стажувал съм и съм работил както в държавния, така и в частния сектор. Основните фактори за проблемите на младежите са липсата на практически опит и неадекватните знания. Почти същото виждаме и в мотивите към закона:

„Липсата на професионален опит и практически умения са сред основните фактори за високото равнище на безработицата сред младите хора, наред с ниското образование, липсата на квалификация и на ключови умения.”

Напълно съм съгласен. Всичко това прави младите хора неконкурентни на вече установени кадри, като това важи за всички сфери на икономиката. Във всеки бизнес съществува нещо, което законодателите често забравят, но работодателите непрестанно посочват като аргумент против наемането на млади хора – риск от бракуване на продукцията или некачествен труд. Няма значение дали става дума за стажант, работещ със скъпа машина, или за такъв, изгубил важен документ или написал калпав анализ. Рискът винаги е налице.

Тези 310 лв., които държавата иска да задължи работодателите да плащат, не адресират по никакъв начин тези проблеми. Осъзнавате ли, че много работодатели не искат да организират и провеждат стажове дори сега, когато те могат да бъдат неплатени?[2] Това означава, че за тях дори самият процес по подготовка, провеждане на конкурс и обучение на младите кадри не си струва потенциалните ползи от допълнителен труд. Местата, на които стажантите получават по 300 лв. или повече, се броят на пръсти и са единствено в големите градове.

Сигурните последици от една подобна регулация са:

  • прекратяване на неплатените стажове
  • намаляване на броя на платените стажове под 310 лв. – ще отпаднат работодателите, които в момента плащат по-ниски суми и не са склонни да дадат повече, което ще се наложи, ако искат да продължат програмата си. Другият вариант е намаляване на броя на стажантските позиции.
  • намаляване на броя на платените стажове над 310 лв.  – допълнителните разходи за спазването на новите нормативни изисквания (като например „изпитване”(?!) на стажантите), правят цената още по-висока, без в същото време да подобряват качеството на стажантския труд;
  • засилване на изискванията на работодателите към стажантите – трудовият договор ще наложи на стажанта по-сериозен ангажимент, който може да бъде проблем за редовно учащите в университетите. Нещо повече – ако стажантът е недобросъвестен, работодателят може да го съди (?!).
  • предприятия, съставени преобладаващо от млади хора, в които няма достатъчно лица с 3-годишен (документално доказуем) стаж или в които лицата с по-дълъг стаж не могат да се ангажират с менторство на стажанти, на практика не могат да вземат законно стажанти;
  • ограничаване на възможностите за стаж на младежи с по-скромни CV-та - по-малкият брой стажантски позиции ще означава, че повече младежи се конкурират за едно място

На практика достъп до стажантски програми ще имат само най-добрите ни млади кадри. Това ли е смисълът от законодателството?

Държавата си задава грешния въпрос и съответно адресира грешния проблем. Въпросът не е колко струва трудът на младите, а колко е склонен да плати работодателят им. Последният ще е склонен да плати повече, ако първите произвеждат повече с труда си.

За да стане това, обаче, на първите им трябва: 1) по-добро образование; 2) повече практически опит. Предложеният законопроект намалява достъпа на младите хора до второто, а първото не е в обхвата му.

 


[1] Като ръководител на стажантката програма на ИПИ мога да дам следния пример: От лятото на 2008 г. насам през ИПИ са минали 56 стажанта. Това прави по близо 10 стажанта на година. Конкурсите са на всеки 3 месеца, а за едно място се борят между 10 и 20 души в зависимост от периода на конкурса. Конкурсът включва автобиография, мотивационно писмо, есе от две страници и интервюта с най-подходящите 6-10 кандидата. Времето за провеждането на един конкурс (популяризиране, оценка на кандидатурите и интервютата) отнема на отговорника около 4 пълни работни дни. После следва въвеждане на стажантите, разпределение на задачи и почти непрекъснат мониторинг на работата им. По моя лична преценка, това възлиза на между 20 и 24 пълни работни дни годишно. Това са все разходи (или пропуснати ползи), които трябва да се покрият от работодателя.

[2] Стажът в ИПИ не е „платен” в класическия смисъл на думата. И това се обяснява на всички, които имат интерес към програмата. Все пак, ако стажантът идва редовно на работа и се справи с поставените му задължения, в края на стажа му се издават препоръки и се предоставя еднократна стипендия. Последната едва покрива разходите за кафе и транспорт, които стажантът трябва да прави по време на престоя си. Защо тогава (дори в момента) пристигат толкова много кандидатури на млади хора? Защото с придобитите тук умения, успешните стажанти почти винаги успяват да си намерят работа. Защото ние не взимаме стажанти, за да усвояваме пари за наставници по правителствени програми, а защото ни трябва тяхната помощ и защото считаме, че инвестицията в млади и способни хора винаги си заслужава. Това е и причината да полагаме толкова усилия при подбора им – после те вършат реална работа. Това е и причината, поради която тук младите хора научават нещо, което после им помага да си осигурят заетост както в частния, така и в публичния сектор.