Активни мерки на пазара на труда – 2000-2011 г.

Кампания на ИПИ „Разходите на българската държава”

Усилията на правителството за повишаване на заетостта отново изглеждат повече от необходими след като негативните ефекти на кризата продължават да влияят на безработицата.

Много са начините, по които държавата може да реагира, но основните подходи са два:

– да остави хората и бизнеса сами да намерят решение

или

– да се намеси и предложи решение.

Предпочитаният вариант от българските правителства винаги е вторият – годишно се харчат милиони – общата сума, похарчена за активни мерки от 2000 година досега за активни мерки на пазара на труда[1] е над 1,2 млрд. лв. от държавния бюджет (ДБ).

Забележка: Сумата на средствата за активна политика е според отчетите за всяка година – почти всички отчети обхващат периода януари – септември.

През първите години от разглеждания период разходите за активни мерки се повишават непрекъснато, безработицата е на нива от над 10% и има натиск върху управляващите да предприемат някакви мерки.

В последствие, с намаляването на безработицата, правителството по-трудно вече оправдава огромните харчове и намалява разходите за програмите за субсидирана заетост. Важно е да се отбележи, че в периода 2003-2008 икономиката нараства със средно 5% годишно, което логично води до намаление на безработицата и много трудно може да се твърди, че тя намалява заради мерките на правителството. Икономиката създава работни места, а не чиновниците. Въпреки че, безработицата намалява, виждаме, че управляващите увеличават постоянно активността си и харченето.

От 2009 се възприема нов подход, най-вече заради кризата, при финансирането на активните мерки на пазара на труда, който намалява дела на финансиране със средства от държавния бюджет, но компенсира това намаление с европейски пари.

Така, отчетените разходи от бюджета  за 2010 г. намаляват до 52 млн. лв., за сметка на 134 млн. лв. по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. По същата схема за 2011 година са заложени 73 млн. лв. от ДБ и 367 млн. лв. по ОП“РЧР”.

Резултатът от мерките от 2002 до 2010 г. според отчетите на Националния план за действие по заетостта са 740 хил. души работили и близо 240 хил. преминали някакъв курс на обучение.

Тук не трябва да повтаряме грешката, която се прави от много учреждения относно ползата от създаване и запълване на работни места. Механичното създаване на работни места не трябва да е предмет на икономическата политика. Заетостта може да бъде  повишена значително без това да има конкретна икономическа полза. Тук е удачен примерът за наемането на някой, който изкопава дупка всяка нощ и друг, който да я запълва през деня: създават се две работни места, но никаква икономическа полза.

Всъщност, осигуряването на субсидирана заетост, както и част от мерките по квалификация и преквалификация, са свързани с огромни разходи и, за съжаление, не водят до трайни резултати и растеж на икономиката[2]. 

Най-често в България при определянето на програмите и мерките, които ще се провеждат липсва конкретен отговор на редица прости въпроси:

• Какви ще са разходите? – Обикновено в програмите се посочват преките разходи, но се пропускат разходите за администрацията, която ще осъществява мерките и контрола.
• Ползите по-големи ли са от разходите? – За оправдание на разходите държавните институции представят изследвания от типа „разходи-ползи”, в които създадените работни места се представят като ползи. В действителност това са разходи – преки (заради изхарчените средства) и косвени (заради алтернативната цена на труда на тези работници). На практика ползите се изразяват в добавената стойност, която създават наетите, а не в статичната бройка на заетост.
• До колко разходите оправдават средствата? – Централизираните решения за това от каква квалификация или преквалификация се нуждаят безработните никога не са показвали особена ефективност или адекватност. Пазарът се променя толкова динамично, че голямата и реактивна администрация не може да реагира на търсенето на кадри. Що се отнася до директното създаване на заетост – обикновено тя трае докато трае и самата правителствена програма. Това не оправдава средствата, защото не създава дългосрочен и значим ефект за икономиката…но пък води до голямо харчене.
• Какви са алтернативните разходи? – Въпросът тук е дали тези разходи се използват по-ефективно, отколкото биха се оползотворили в други програми на администрацията или ако останат в ръцете на данъкоплатците.

Общият извод от прегледа на активността на администрацията на пазара на труда показва, че се харчат огромни средства, които в повечето случаи не водят до желаните резултати, но пък лишават данъкоплатците от част от заработеното от тях под формата на данъци, които финансират тези политики.

[1] Активната политика на пазара на труда включва програми, проекти и мерки, които целят: подобряване уменията, образователното и квалификационно равнище на безработните и заетите; осигуряването на условия за временна или трайна заетост; социална защита на хора в неравностойно положение.

[2] Виж Зорница Славова, „Мерките за заетост – скъпи и неефективни”,  бюлетин „Преглед на стопанската политика”, бр. 481,  25 юни 2010 г. и Петър Ганев,  „Внимавайте с тази заетост …”, бюлетин „Преглед на стопанската политика”, бр. 444,  18 септември 2009 г.