Мерките за заетост – скъпи и неефективни

Тази седмица се проведе заключителната пресконференция на проект „Оценка на ефекта от предоставяните услуги за заетост като инструмент за успешната интеграция на уязвимите групи на пазара на труда”, разработен от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) в партньорство с Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по заетостта (АЗ) и финансиран от Европейската комисия.

Основните изводи от проекта идват от изследването на НСИ, което цели да покаже нетния ефект на усилията, които полага държавата, за да намали безработицата. За целта НСИ е провел анкетно проучване сред 1600 безработни лица, регистрирали се в Бюрата по труда през последното тримесечие на 2007 година. Основните резултати от изследването показват, че:

• 39% от безработните не са успели да намерят каквато и да било работа за вече две години и половина. Половината от тях изобщо не са си търсили работа и са се регистрирали с цел да получават социални помощи и достъп до различни безплатни услуги. Другата половина са отпаднали, защото не са се съгласили да работят предложената им работа, нито да се включат в програмите за заетост и обучение[1]. Явно схемата за подпомагане на хора, които не искат да бъдат подпомогнати, не работи. И въпреки, че всеки рационален индивид би разбрал това, от държавните институции считат, че «за тези лица е необходимо засилване на дейностите по мотивиране и активизиране, тък като те демонстрират незаинтересованост към предлаганите посреднически услуги» (?!?).
• 1/3 от анкетираните смятат, че информацията за възможностите за работа в Бюрата по труда не е достатъчно актуална и изчерпателна. Това не е учудващо, при положение че работодателите не разчитат на държавата при търсене на служителите си, а според изследването доста от тях дори не познават услугите, които се предлагат в бюрата. На въпроса «Ползвали ли сте информация от сайта на АЗ?» цели 84% отговарят отрицателно. От значение е и фактът, че повечето от работодателите разчитат на частни посредници и се обръщат към бюрата по труда само когато искат на наемат нискоквалифициран персонал. Това се подсилва от още една слабост на българската администрация – че е достатъчно негъвкава, мудна и обременена, за да може да предоставя актуална информация както на гражданите, така и на бизнеса.
• Нискоквалифицираните си намират много по-трудно работа и затова, според изследването, те трябва директно да бъдат включени в субсидирана заетост в обществения сектор. Опитът с подобни мерки, обаче, не дава особени резултати. Достатъчно е да споменем един доклад на Сметната палата, който показа, че за период от три години (2004-2006 г.) най-голямата социална програма «От социални помощи към осигуряване на заетост» претърпява пълен провал, като осигурява трайна работа на едва 0,27% от участвалите, възпреки че са изхарчени над 350 млн. лева. Сметките показват, че всеки от 800-те безработни, които са си намерили трайна заетост след участието си в програмата, е струвал на българския данъкоплатец по почти половин милион лева. Това няма как да убеди който и да е, че субсидираната заетост е добро решение както за безработните, така и за данъкоплатците. От друга страна държавата поема отговорност за намиране на работа на безработните, което по никакъв начин не ги стимулира да търсят варианти сами – появява се т.нар. «ефект на заключване» (по-добре работа по социалните програми, отколкото търсене на друга работа).

Изследването още веднъж показа, че активните мерки на пазара на труда имат минимален ефект, като не влият значително на заетостта на безработните и в същото време струват скъпо на тези, които работят – за последните 10 години държавата е похарчила над 1,2 млрд. лв. за активни мерки на пазара на труда. Фактът, че подобно изследване на това какво става с безработните след като са ползвали услугите, които им предоставя държавата, се прави за първи път е показателен за ефективността и рационалността на администрацията. Похвално е все пак, че проектът е осъществен и резултатите от него са публикувани.

Обезпокоителните нива на безработицата в България налагат бързи и ефективни мерки. Очевидно фискалните стимули на държавата не са един от тях и няма да доведат до трайна заетост и намаляване на безработицата. Тенденцията на спад на безработицата от последните месеци най-вероятно се дължи на сезонни фактори и няма да продължи след лятото, т.е. нова вълна от безработни ще се надигне към края на година. Сега е времето държавата да действа ефективно и да се погрижи за благоприятната бизнес среда, защото само частният сектор може да осигури дългосрочна заетост. 

[1] Виж статията на ИПИ „Ах, тази заетост” относно промяната в Закона за насърчаване на заетостта, която позволява на тези лица да се регистрират отново в Бюрата по труда след 6 месеца. 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“