Как да спрем глупавите закони

Глупави законодателни идеи винаги има. Независимо кой е на власт. Вярно е, че за определени правителства/парламенти те са повечко, но това не учудва никого. Разбира се, винаги ще се намери някоя малка групичка, която да печели и от глупавите предложения и всъщност това е основната причина те да се предлагат – или безмерно невежество на инициаторите, или открит лобизъм в полза на силно ограничен кръг от фирми, които ще имат значителни облаги. Всичко това – за сметка на потребителите.

Последните идеи за хипермаркетите (виж тук), отношенията с ЕРП-тата (виж тук) или земеделската рента (виж тук) са очевиден пример за нещо много по-дълбоко. Всъщност, повече от 90% от законите и измененията в тях се правят без реален мисловен процес, който да е насочен към решаването на конкретен проблем. Затова и постоянно се налагат промени, гражданите и фирмите плащат високата цена да бъдат управлявани лошо, а голяма част от икономиката все още е подвластна на монополни структури/практики, които извличат облаги за сметка на всички останали.

Спирането на глупавите законодателни идеи не е лесна работа, още повече че не всичко е видимо. Всъщност, постоянно се правят политики, които не допринасят за благосъстоянието ни, но остават незабелязани. Затова законодателният процес трябва да е така структуриран, че:

• Да се основава на възможно най-много факти и доказателства, а не просто на предположения, добри намерения или желания за добруване;
• Да спира повечето вредни инициативи още на ниво идея в администрацията;
• Да спира повечето лобистки предложения, дори и да влязат в Парламента за разглеждане;
• Да дава възможност за ефективна обратна връзка от гражданите към администрацията по време на изготвяне на дадена политика;
• Да може бързо да се поправят законодателни грешки;
• Да е прозрачен, за да осигурява предвидимост и да вдъхва доверие у гражданите, които да спазват правилата.

Правенето на политиките у нас не може да отговори на нито едно от горните изисквания, но е факт, че се полагат някакви усилия в тази посока. В последните два месеца се случиха промени и се публикуваха предложения за работата на трите нива, които са ключови за добрия законодателен процес – изпълнителна власт, Министерски съвет и Парламент (конкретните идеи са в края на статията).

Какво означават промените и предложенията?

Ето как би изглеждал процесът на правене на политики, ако се приемат и започнат да се прилагат предложенията за промени от последните месеци:

1. Има проблем за решаване, който налага действие от министерство Х;
2. То изготвя оценка на въздействието по стандартизиран модел, която да покаже възможните решения на проблема, като препоръча едно от тях;
3. Оценката се съгласува с дирекция в МС, която следи дали е изготвена по модела;
4. Изготвената оценка се публикува на www.strategy.bg  за минимум 14 дни обсъждане;
5. След изтичане на срока за консултациите министерството Х прави обобщен доклад – колко и от кого са получени становища, какви са те и т.н.
6. Проектозаконът, заедно с оценката и мотивите, се внася за разглеждане на заседание на МС;
7. Законопроектите, които се внасят от МС в Парламента са придружавани от оценката на въздействието и мотивите.

Видно е, че процесът би бил много по-различен от сегашния. Ще има информация, прозрачност, възможност за участие на засегнатите страни преди да има промяна, ще може да се води дебат по същество – с конкретни цифри и факти.

Има ли шанс да се случи тази реформа?!

И докато дотук почти нямаме бележки по идеите за промяна на законодателния процес, то имаме достатъчно основания да се съмняваме, че реформата ще стане факт, защото:

• Част от предложенията се предвижда да влязат в сила от 2015 г., а никой в момента не може да си позволи подобен дългосрочен хоризонт;
• Всяко ново правителство от последните пет в началото на мандата си декларира, че ще направи тези стъпки, но единствено през 2008 г. видяхме някакви малки промени, които не промениха процеса качествено;
• Отлагането за 2015 г. дава възможност на администрацията да организира съпротива срещу готвените промени – дори и за част от чиновниците тази промяна на законодателния процес да помага да преодоляват глупостите вътре в администрациите си, друга част от тях всъщност не иска да бъдат по-прозрачни и по-аналитични. Някои просто наивно и нагло вярват, че знаят всичко и никой не е по-наясно от тях как трябва да се реши даден проблем (всички плащаме за тази арогантност и самонадеяност постоянно), а други са против защото често не могат да докажат смисъла от действията си и задължителната оценка ще е спънка в работата им.

Независимо от опасенията ни, всичко описано като замисъл има безценни ефекти за всички и заслужава похвала. Предстои да видим какво ще се случи.

Повече за оценката на въздействието можете да прочетете тук, а конкретни оценки има тук.

Промени – приети и предложени

Министерски съвет (МС)

Последните изменения от края на август 2013 г. в устройствения правилник са следните:

• Всяко министерство трябва да изготвя за своите законопроекти стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта, като е приложен и образец;
• При внасяне от министерствата на проекти за разглеждане от МС задължително се прилагат мотивите и стандартната оценка на въздействието;
• Посочена е конкретна дирекция в МС („Икономическа и социална политика”), която ще съгласува изготвените предварителни и последващи оценки на въздействието на нормативните актове;
• Преди да се внесат за разглеждане от МС, законопроектите заедно с мотивите и доклада, се публикуват на интернет страницата на вносителя;
• Министрите организират общественото обсъждане на законопроектите в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове и Административно-процесуалния кодекс.

Изпълнителна власт

В края на август 2013 г. беше публикуван проект за изменение на Закона за нормативните актове. С проекта се създава изцяло нова глава в закона, наречена „Оценка на въздействието”, която предвижда най-общо:

• Изготвянето на законопроекти ще се съпровожда с извършване на оценка на въздействието – стандартна или пълна, изготвени по методология, която МС ще определи;
• Оценката на въздействието ще се извършва от органа, който отговаря за изготвянето на проекта;
• Оценката на въздействието ще се прилага към проекта при неговото обществено обсъждане, съгласуване, одобряване и приемане, и ще се публикува на Портала за обществени консултации към Министерския съвет;
• В 14-дневен срок след приключване на публичното обсъждане съставителят на проекта публикува на Портала за обществени консултации и справка за постъпилите предложения и становища;
• Контрол за съответствието на оценката на въздействието за изпълнителната власт ще се извършва от звено от администрацията на Министерския съвет, определено в устройствения му правилник.

Всички посочени новости се предвижда да влязат в сила от 01 януари 2015 г.

Парламент

През юли 2013 г. беше приет правилник за работата на новия Парламент, в който има конкретни текстове, касаещи оценката на въздействието:

• Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите;
• При обсъждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го разгледа по същество, извършва оценка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане и при наличие на несъответствия може да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в 7-дневен срок;
• Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.