Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Несговорна дружина – не могат си почина*

Автор: Калоян Стайков / 30.08.2013
Оцени тази статия:

„Крайно време ЕРП-ата да направят нужните инвестиции, за да се доставят енергия в нужния стандарт”, заяви зам.-председателят на комисията по енергетика в Парламента Явор Куюмджиев. И е прав. Също така е крайно време икономиката на страната да започне да расте по-бързо, но това все още не се е случило. Приликата е, че и в двата случая голяма вина за липсата на развитие имат управляващите и водената от тях политика.

За да стимулира инвестициите в сектора на електроенергетиката, а от там и да повиши стандарта на услугата, Куюмджиев предлага редица мерки. Те варират от не-плащане на месечни сметки, когато те са с 30% по-високи в сравнение със същия период на предходната година до изясняване дали е отчетена реална консумация, през включване на изключен абонат заради неплатени сметки, безплатно и в рамките на 4 часа след погасяване на задълженията, та чак до обезщетения за клиента и дори отнемане на лиценз, ако през десет дни от месеца е имало отклонение в подаваното напрежение.

Това, което г-н Куюмджиев удобно премълчава е, че инвестиционната програма на електроразпределителните дружества зависи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Процесът е най-общо следния:

  • Електроразпределителното дружество заявява размера на инвестициите, които смята да направи през регулаторния период, който е от две до пет години, и представя аргументация за тях;
  • ДКЕВР разглежда искането и го ревизира надолу;
  • Регулаторният период се разделя на ценови периоди с начало 1 юли и край 30 юни на следващата година. Всяка година в началото на регулаторния период ДКЕВР определя ниво на приходите за предприятието, което да осигури покриване на оперативните и инвестиционни разходи (каквито е одобрила) и да осигури норма на възвръщаемост на капитала[1], каквато регулаторът позволи. В края на периода комисията „признава” или не направените инвестиции.

Разбира се, дружеството може да вложи повече средства в поддръжка и обновяване на инфраструктурата, отколкото ДКЕВР е позволила, но тогава рискува част от тях да не бъдат признати и да останат за негова сметка. С други думи ключът към осигуряването на повече инвестиции, за да се „доставя енергия на нужния стандарт” се крие в ДКЕВР. Повече инвестиции обаче означава и по-висока цена за разпределение и достъп до мрежата, което допълнително ще влоши така или иначе големия дефицит в системата.

Както и предните, така и тези управляващи продължават да твърдят, че подаването на ток с ниско напрежение увеличава сметката за ток на потребителите. Консумацията на ток, а от там и сметката, се измерват в киловат часа, което е мерна единица за мощност на тока. Тази мерна единица се изчислява като произведението от напрежението на тока и неговата сила. Оттук следва, че по-ниското напрежение на тока, който потребителите получават води и до по-ниска мощност, а оттам и до по-ниска сметка, при равни други условия. По-ниското напрежение означава, че същият обем работа от един електроуред ще бъде извършен за повече време, което означава, че консумацията на електроенергия като време наистина ще се увеличи, но консумираната мощност, а оттам и дължимата сметка остава непроменена. Това не е въпрос на гледна точка, а физичен закон, който не може да се промени, защото не е изгоден на някого.

Идеите са очевидно вредни, което личи и от възраженията на директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” в Министерството на икономиката и енергетиката Димитър Куюмджиев. Промените не са нужни, защото и в момента клиентите могат да поискат проверка на електромерите, ако се съмняват в техническата му изправност, да поискат измерване качеството на тока, който получават или да подадат жалба при съмнения за коректно отчитане на консумираната електроенергия. Ако промени наистина са необходими, то те касаят именно такива процедури и трябва да са насочени към ускоряването и улесняването им. Така всички клиенти с подобни проблеми, чийто брой Явор Куюмджиев не си прави труда да спомене, ще могат да получат по-качествена услуга и обслужване.

 

*Строфа от баснята на Петко Славейков „Орел и рак и щука”

 


[1] За петгодишния регулаторен период, който приключи в средата на тази година нормата на възвръщаемост беше 12%, а за новия регулаторен период тя ще бъде 7%.