Дебатът за доходите

Дебатът за доходите върви с пълна сила – синдикатите и техният министър Тотю Младенов натискат за по-високи заплати (в т.ч. минимална) и по-високи пенсии. Тезата е ясна – много скъпо стана, давайте да вдигаме всичко, що можем. Това щяло да повиши потреблението и икономиката щяла да тръгне нагоре. Теза, колкото проста, толкова и грешна.

Основният натиск безспорно е по отношение на минималната заплата и пенсиите в страната. Паралелно с това се оказва и някакъв натиск към частния сектор за увеличение на заплатите – с говоренето за препоръчителни индекси и т.н. Фокусът обаче, все още е върху минимална заплата и пенсии – Тотю директно си казва, че „от юли вдигаме пенсии и заплати”.

Каква е реалността от последните години?

Преди 2009 г. икономиката растеше, инвестициите бяха рекордни и бюджетът беше на излишък – съответно мин. заплата и пенсии бяха увеличавани. Данните за 2007 и 2008 г. за мин. заплата, мин. пенсия и средна пенсия са красноречиви (виж таблицата). През 2009 г. всичко това се промени – икономиката се срина, инвестициите изчезнаха и бюджетът мина на червено. Въпреки това, доходите бяха повишени – мин. заплата скочи с 20 лв., а мин. пенсия се увеличи ефективно с цели 20%. Именно тези мерки вкараха бюджета на минус – нещо, от което още не можем да се съвземем. Ефектът е най-видим през 2010 г. – задълбочаване на бюджетния дефицит и допълнително оттегляне на инвестиции от страната.

Източник: БНБ, НСИ, НОИ, НПР, ИПИ

Каква е обстановката сега?

През 2011 се очаква ръст на икономиката, но също така се очакват ниски чуждестранни инвестиции и сериозен бюджетен дефицит. Казано с други думи – възстановяването е все още крехко, а пари в бюджета просто няма. В тази обстановка да се говори за административно покачване на доходите е просто безумие – това би било повторение на грешката от 2009 година.

По отношение на пенсиите нещата са изключително сериозни. През миналата година бе приет план за пенсионна „реформа” с 25 годишен хоризонт. Тогава ние ясно заявихме, че този план не решава проблемите и най-вероятно ще се издъни още на първата година (виж тук) – с други думи, прословутата графика на Бойко/Тотю (виж тук) ще се размине още в началото с реалността. Ето, че само 3-4 месеца след гласуването на 25-годишния план за пенсионна реформа, неговите автори го забравиха. В този „план” бе ясно казано,  че пенсиите замръзват за поне 2 години – тоест няма да бъдат осъвременявани до 2013 година. Синдикатите и Тотю обаче избягаха от собственият си план още на третия месец и поискаха увеличение на пенсиите. Този филм вече сме го гледали с предходната дългосрочна пенсионна реформа (виж тук) – просто, когато пенсиите зависят от политици и синдикати, те не могат да бъдат вкарани в никакви дългосрочни планове и реформи.

Какво да се прави?

Факт е, че проблем в страната има – цените тръгват нагоре, а доходите са ниски. Това обаче, не води автоматично до административното покачване на доходите. Ако решението беше толкова просто, то пенсии и заплати трябваше да се увеличат стократно и всички да заживеем щастливо. Евентуалните мерки се базират на три вида мислене – пожелателно мислене (Тотю призовава бизнеса да вдигне заплатите), административно мислене (вдигаме мин. заплата и пенсии, пък каквото ще да става) и разумно мислене (съобразяваме се с реалността).

Ситуацията изисква разум. Икономиката ни съвсем не се е стабилизирала, заетостта е проблем, инвестициите са проблем, а бюджетът така и така е на минус. Административното или пожелателно покачване на доходи само ще задълбочи тези проблеми – допълнително проблеми пред заетостта и още по-голям дефицит (виж тук разчетите на НОИ). Това не е решение, това е див популизъм. Решението е в разума – овладяване на дефицита (виж тук) и по-гъвкав пазар на труда (виж тук и тук).