Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Движението на работната сила – един различен поглед

Автор: Петър Ганев / 02.03.2011
Оцени тази статия:

Тази статия повдига повече въпроси, отколкото дава отговори – именно дискусионният й характер е ценен в случая. Дебатът за заетостта е от изключителна важност и един по-задълбочен и различен поглед върху данните винаги е от полза. През последните дни се разровихме из данните за заетостта у нас и резултатът е налице – откроиха се тенденции и изскочиха множество въпроси. За какво става дума?

За да опишем по-добре картината, е нужно да дадем някои пояснителни методологически бележки. Идеята ни бе да видим движението на работната сила – загубата и създаването на работни места през годините. По принцип винаги сме се фокусирали върху данните за пазара на труда на НСИ, но в случая се насочихме към Агенцията по заетостта, чиито данни дават представа за движението на работната сила. Агенцията не разчита на въпросници и социология, а единствено на регистрирани в бюрата по труда – новорегистрираните и отпадналите. Тази статистика определено не разкрива цялата картина, но все пак е информативна и дава представа за тенденциите. 

Фокусирахме се върху следните данни на Агенцията: 

  • регистрирани безработни през месеца – отишли и записали се в бюрата по труда;
  • постъпили на работа през месеца – намерили си работа през бюрото по труда или уведомили бюрото, че са си намерили работа;
  • отпаднали от регистрация през месеца – просто не са се появили в бюрото по труда и съответно отпаднали. За тези хора не се знае какво точно се е случило – може да са си намерили работа, но да не са уведомили бюрото, може да са заминали или да са се пенсионирали и т.н.;
  • прираст на регистрираните безработни спрямо предходния месец – това на практика е движението на безработицата, следено от министъра на труда. Образува се от горните показатели - регистрираните безработни през месеца минус постъпилите на работа и отпадналите.

Разгледахме всички тези показатели месец по месец за периода 2000 - 2010. Поради дългите редове, данните могат да бъдат разбрани най-лесно в графичен вид, като тук ще представим няколко интерпретации на едни и същи редове.

Графиките с тези данни показват не само сезонността на показателите, но и един различен разказ за ефекта на кризата от последните две години. Всъщност, през последните години се наблюдава едно "изглаждане" на пазара на труда, което покачва устойчиво безработицата. Няма някакъв шокиращ или безпрецедентен ръст на новорегистрираните безработни, но се наблюдава една устойчива тенденция всеки месец в бюрата по труда да се регистрират не малко безработни, докато новите работни места все още ги няма.

 

Движение на работната сила – регистрирани безработни, постъпили на работа и отпаднали

Източник: Агенция по заетостта, ИПИ

 

В горната част на графиката са събрани постъпилите на работа и отпадналите от бюрата – не всички от тях са си намерили работа, но данните ясно показват, че голяма част от отпадналите всъщност се връщат на пазара на труда. От долната страна са регистрираните безработни.

През последните две години безработицата не експлодира в няколко месеца, а бавно се покачва – регистрираните безработни на пръв поглед са на сходни нива спрямо предходните години, но особено през 2009 г. се вижда едно постояннство на новите регистрирани – в рамките на 30-40 хил. на месец. От другата страна са новите работни места, които се свиват през 2008 и 2009 г. Успокоението от 2008 г., годината с най-малко промени по отношение на регистрираните безработни е предвестник на устойчивия ръст на безработицата.

По-долу е представен прирастът на безработицата месец по месец, тоест резултатът от противопоставянето на горната графика. Отново се вижда как през 2009 г. нещата рязко се променят – безработицата само расте.

 

Движение на работната сила – прираст на регистрираните безработни

Източник: Агенция по заетостта, ИПИ

 

 

На долната графика са показани отново основните показатели, но този пък всички като положителни стойности. Прави впечатление как постъпилите на работа следват регистрираните безработни, докато отпадналите следват някаква своя логика – не сезонна. Вижда се също така, че постъпилите на работа почти във всички случаи са по-малко от регистрираните, тоест ако статистиката беше точна и никой от отпадналите не се връщаше на работа, то заетостта щеше постоянно да намалява през годините.

Изводът е, че голяма част от отпадналите всъщност се връщат на пазара на труда, но не уведомяват бюрото по труда и затова то ги отчита като „отпаднали”. През 2010 г. се вижда ръст на отпадналите, което стабилизира безработицата, но не повиши заетостта – това означава, че тези отпаднали не са се върнали на пазара на труда. Не случайно, официално постъпилите на работа все още са на ниски нива.


Движение на работната сила – регистрирани безработни, постъпили на работа и отпаднали

Източник: Агенция по заетостта, ИПИ

 

Това, което показват данните е, че не е страшно хората да губят работата си, стига да се създават нови работни места и работната сила бързо да се преструктурира. Безработицата в страната бе стигнала ниски нива преди кризата не заради някаква сигурност на работното място, колкото заради новите работни места и гъвкавостта на пазара на труда. Това трябва да е фокусът на политиката, ако искаме повече заетост и по-малко безработица – нови работни места и гъвкав пазар на труда.

 

*Данните са обработени с помощта на Георги Аврамов, стажант в ИПИ.