501 седмици бюлетин на ИПИ и анализ на правителствените разходи
(Продължение от миналия брой[1])
Най-значителното въздействие на Прегледа на стопанската политика[2] се материализира с промените на общественото мнение и речта, с която протича обсъждането на стопанската и данъчната политика в страната. Естествено, това въздействие се мери трудно и почти никога не е възможно да се установи причинно-следствена връзка между слово и политически действия. Все пак в някои случаи се наблюдават намеци за нещо такова.
През тази седмица, в политическото предаване на БНТ „Референдум”, посветено на държавния бюджет за 2011 г., зрителите бяха запитани дали одобряват съкращаването на държавните разходи. Около 60 на сто от запитаните отговориха, че „да”, те го одобряват.
За мен е очевидно, че една от причините за толкова категорично становище е дългогодишният принос на Института към обществения дебат, чийто основен инструмент е Прегледа.
Правителствените разходи са Темата бюлетина. Всяка седмица в него се появяват анализи и коментари по повод ползите и разходите от текущата политика и опитите за нововъведения в нея. От 1999 г. в Прегледа са анализирани повече или по-малко подробно около 400 законопроекта. Много по-съществени от бройката закони са цели направления на политиките и прилагащите нормативни актове.
Сред тях специално искам да спомена следните аналитични начинания.
Първото е разработването на приложима методология за това как се правят анализи на ползи и разходи от политически начинания и законодателство. Макар и да е ясно как тези неща се правят в САЩ или Великобритания, същият подход не бе приложим за България. Всеки би разбрал колко е сложна задачата, само като си даде сметка, че статистиката е друга, деловодството на държавната администрация също, че политическите партии нямат навика да обосновават разумно идеите си, че избиратели не очакват от тях да правят това, че бизнес асоциациите защитават вече навлезлите на пазара (нямат да интерес да дерегулират), а синдикатите приветстват всяка държавна намеса и разходи. Методологията дойде от опита от миналите години, а необходимостта всяка седмица да я прилагаме, често с нови хора в института и стажанти, ни накара да я усъвършенстваме непрекъснато и да я разпишем черно на бяло. В резултат се появи нова страница на ИПИ „Анализ на въздействието на регулациите”, съставена от Мартин Димитров и няколко години подред поддържана от Велико Димитров.[i] На нея могат да бъдат прочетени анализите и методиките за анализ, писани за нас самите и за всички, които имат желание да ги ползват.[ii]
Следващата голяма тема на Прегледа, свързана с проблема за държавните разходи е съставянето на държавния бюджет всяка година. Историята тук е горе-долу такава.
За да ни повярват и публиката, и правителството (парламентът), че е възможно въвеждането на плосък и нисък данък, трябваше да докажем, че е възможно съставянето на такъв бюджет при реалистични допускания. Колкото и да изглежда проста, тази идея дойде на Георги Ангелов през 2003 г., няколко години след първоначалното обосноваване и кампания в защита на полезността й за България. Тогава Георги бе с опит само две години в института, но с негово водещо участие бе съставен първият Алтернативен бюджет на ИПИ, донякъде вследствие на което бе даден нов тласък на данъчните реформи и бе намерено решението с пропорционалния – плосък – данък върху доходите и физическите лица. Но когато направиш алтернативен бюджет, ти трябва да следиш внимателно и изпълнението на правителствения. Затова, въпреки че типично фискалните въпроси бяха изведени в отделен бюлетин Плосък данък, Прегледът на стопанската политика стана още по-подробен, както по макро, така и по микро-икономически въпроси.
Съществен е приносът на Димитър Чобанов (сега преподавател в УНСС), заедно с колегите от ИПИ, за теоретичния анализ и статистическите сравнения на връзката между икономически растеж и размер на правителствените разходи. Адриана Младенова е основният автор на уникален преглед на въздействието на увеличаването на пенсионните осигурителни прагове върху икономиката и фиска. Петър Ганев с Георги Ангелов и Светла Костадинова направиха нетрадиционен и задълбочен обзор влиянието на данъчните преференции и заедно с други колеги единствения засега сравнителен преглед на регулирането на свободните професии. От същия новаторски спектър са изследванията на местните условия за правене на бизнес в цялата страна (2009) и особено прегледът на разходите, породени от липса на реформи, направен от Зорница Славова по отчетите на Сметната палата. ИПИ, заедно с Индъстри Уоч засега си остават едва ли не единствените автори на съществен анализ на това как е възможно съкращаването на държавната администрация, под ръководството на Светла Костадинова.
Всичко това и много друго се появи за първи път в Прегледа. Както стана дума, препечатването на материали от него в скучна седмица е около 50-60 на сто, когато има тематични анализи и алтернативен бюджет препечатването е няколко пъти.
Много разходи и неразумни политики могат да се избегнат, ако се проследи икономическата логика на идеите, които стоят зад тях. Това е работа на коментарния характер на бюлетина.
Ще дам два примера от последната седмица: „изведнъж” държавни институции като се сетиха, че при отпуските по майчинство и уволненията се постъпва така: напускащите изведнъж получават високи заплати, за да се класират за по-голямо пособие, плащано с пари на данъкоплатците. Това било „схема за измама”. Още когато се създаваха тези привилегии и „фонда” за безработица този ефект бе очевиден и опитан от нас в бюлетина. Днес все пак е важно да се напомни, че не става дума за измама от страна на участници в стопанския живот, а за схема, който ги приканва да постъпят така: защо един работодател да не изрази с по-висока заплата в последните най-често действителното си съжалението, че съкращава персонал, като прехвърли разходите за пособия по безработица към общия кюп, създаден за тази цел?
Много други безумия бяха напълно предвидими и бяха предвидени от нас и мнозина други икономисти още преди да се случат. Това става не поради някаква особена гениалност, а най-често поради опора в здрав икономически разум. Това се вижда по макроикономическите публикации в бюлетина (водени понастоящем от Десислава Николова) и от прегледа на реформите в здравеопазването, образованието, пенсионното дело и социалната политика.
С едно изключение, всички споменати тук колеги са започнали работа в ИПИ след като са били стажанти. На практика и сега почти половината от бюлетина се списва от стажанти в сътрудничество със Светла, Петър, Зорница, Деси и мнозина стари и нови сътрудници на ИПИ и външни икономисти.
Ако се върна към същото издание на „референдум” на БНТ, не мога да не спомена, че трима от участниците в него са минали през института, макар всеки да свети със собствена светлина. Не мога още да не спомена и че понастоящем ИПИ води кампания за прозрачност и намаляване на правителствените разходи, финансирана изцяло от частни дарения, като едновременно с това координира Независимия съвет за пенсионна реформа.
[1] 500 седмици, Красен Станчев, https://ime.bg/bg/articles/500-sedmici/
[i] Вж.: http://ria-studies.net/home-bg/ .
[ii] Вж.: Сред тях са и стандартите за обществени консултации и процедурите за координация, намираеми на поддържаната от Министерския съвет страница в Интернет http://www.strategy.bg/Publications/List.aspx?lang=bg-BG . Остава поне част от тези методики и стандарти да се прилагат и от самото правителство.
