Последният път, когато се обсъждаше сериозна промяна в начина на структуриране на минималната заплата беше преди кризата, с предложение за диференциране според икономическата дейност на работодателя и образователната степен на наетия. Настъпването на кризата обаче сложи край на този дебат, а в началото на 2021 г. станахме свидетели просто на повишение, с 40 лева вместо „традиционните“ 50. Успокояването на икономическата ситуация ни дава повод отново да помислим за евентуална промяна, насочена към свиване на ролята на преговорите между работодатели, синдикати и правителство и обвързване с обективни икономически показатели (доколкото, поне засега, цялостното елиминиране на минималната заплата изглежда далеч от политически възможното и допустимото).

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Един от най-честно използваните аргументи срещу капитализма е, че той е основната причина за замърсяването на околната среда и промените в климата. Ако съпоставим класацията на Йейлския университет за страните с най-добра екологична оценка с индекса на Heritage Foundation за икономическа свобода се забелязва много различно взаимоотношение.

През последните седмици на няколко пъти коментирахме извънредната ситуация с бюджета за следващата година. В началото на ноември зададохме рамката на процедурната дискусия по липсващия бюджет, а преди седмица описахме възможните сценарии за приемане на бюджет до края на годината и рисковете от закъснението и прехвърлянето на бюджетната процедура през 2022 г. (виж тук). Интересното развитие от последните дни е, че служебният финансов министър представи обща рамка на бюджета и тръгна в посока да изготви и внесе в кратки срокове собствен проект на държавен бюджет. Това беше определено като изненадващ ход в някои медии, но всъщност беше посочено като първи вариант, макар и не най-вероятен, в статията на ИПИ отпреди седмица.

Преговорите между партиите, които са поканени да обсъждат проблемите в областта на здравната политика показват за пореден път липсата на визия, системен подход и разбиране за главните приоритети в сектора. Отново около масата присъстват почти само лекари (с изключение може би на Асен Василев) и отново лекарското съсловие не обсъжда ще се правят ли реформи в управлението и финансирането на сектора и какви ще са те, а използва възможността да изложи своите, много често – периферни - проблеми.

Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми. Настоящият анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“. Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.