Промяната на Избирателния кодекс преди избори в България е стара, неотменна традиция. От тази гледна точка 2019 г. е особено благодатна, тъй като избори в нея има два пъти, и традицията повелява изборното законодателство да се промени поне два пъти. Видно, законодателят не може да вземе решение точно какъв да е инструментът, чрез който гласоподавателите изразяват вота си, и по тази причина в рамките едва на няколко месеца първо постановява поголовното въвеждане на машинно гласуване във възможно най-кратък срок и пълното изхвърляне на хартиените бюлетини, а сетне решава да изхвърли напълно машините и да разчита изцяло на изпитания хартиен метод.

Краят на настоящия програмен период на европейските фондове е все по-близо и с наближаването на 2020 г. ставаме свидетели на значително увеличение на отпуснатите по тях суми. Това личи ясно от годишния преглед, който ИПИ извършва, на отпуснатите средства по евро фондовете на равнище община и област. Извън чувствителните увеличения в много региони обаче подреждането на областите и общините по този показател остават почти непроменени. Същото важи и за естеството на големите проекти.

За да става по-добър животът в България трябва да има среда, която да позволява или насърчава това развитие. За добрия лекар – добро образование, добро медицинско оборудване, добро заплащане – за всеки един поотделно, за отделните екипи, после отделенията и така докато се подобри цялата система. Когато боледува отделният човек, индивидуалната намеса е достатъчна. Но когато боледува обществото, трябва повсеместно лечение на нравите. А това означава отстояване на представите ни за добро, „изправяне“ на поведението на тези, които са го нарушили и поддържане и подобряване на цялостното състояние (идеално такова няма). Тази грижа се пада на правосъдието – системата за обществено и държавно здраве.

Правителствата в България вечно говорят за реформи, но като наближат изборите всякакъв ентусиазъм изчезва и всичко си остава постарому. За добро или за лошо от 2013 г., включително, избори има през всяка година, освен 2016 г., а тази година има два – за европейски парламент и местни избори. Дори да не се изказва публично, отношението на политиците е повече от ясно – без резки движения в изборни години, за да не се разлюти електоратът.

Често се чуват призиви за политическа намеса при взаимоотношенията между работодатели и наети лица, сочат резултатите от редица проучвания1 по темата. Каквито и да са предполагаемите ползи от такава намеса обаче, тя често се разминава с реалните нужди на пазара и може дори да намали стабилността на трудовите взаимоотношения. Докладът на Литовския институт за свободен пазар, разработен с подкрепата на ИПИ, предлага поглед именно върху икономическите последствия от регулациите за работните часове в България, Естония, Литва, Полша, Словакия и Чехия.