През 2015 г. и 2019 г. - в годините на местни избори - данъците се променят съвсем слабо, но в последващите две години се увеличават в голяма част от общините. През 2020 г. отчитаме повишаване на данъците в най-много общини, следвана от 2021 година. От друга страна, 2021 г. е и годината с най-много намаления на местните данъци за последните десет години. Причина за това може да се търси в опита на местните власти да ограничат данъчната тежест в условията на пандемията и икономическата криза. През 2020 г. в голяма част от общините плащанията на местните данъци бяха отложени (обикновено до края на месец юни), а в някои бяха намалени и по размер. Продължаващата извънредна епидемична обстановка в началото на 2021 г. се вижда и в рекордния брой намалени данъци в общини, въпреки че те все пак не могат да вземат превес над случаите на увеличения.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Игра на прогнози: ускоряване на възстановяването?
Правителството одобри проект за актуализация на бюджета, с която ще поиска от народното събрание увеличение на публичните разходи през 2021 г. с малко над 1,8 млрд. лева. Както вече писахме, предложението е допълнителните разходи да се финансират от очаквано преизпълнение на приходите. Като изключим включването в бюджета на по-голям аванс по линия на механизма за възстановяване и устойчивост – всичко това при условие, че националният план на България получи одобрение на Комисията и Съвета до декември – оставащата част от преизпълнението в постъпленията се обяснява с подобряване на външната и вътрешната стопанска конюнктура.
Уроци от света на неправителствените организации
Пандемията подложи на изпитание както публичните системи и бизнеса, така и неправителствените организации по света. Те бяха в ситуация да помагат в решаване на спешни проблеми, но без публичните ресурси и инструментите, с които разполагат администрацията и правителствата. Представеният тази седмица анализ на изследователското звено на списание Foreign Policy – „Управление през турбуленция: въздействието на мозъчните тръстове върху политиката в бързо променящия се свят“[1] посочва няколко изводи, основан на разговори с представители на мозъчните тръстове и как те работят за справяне с четири основни въпроса, включително бедността и стандарта на живот, икономическата отвореност, управлението и намаляващите либерални демократични норми, а именно:
Правителство няма, но политиците пак се захващат с данъците
Все още не са ясни идеите за икономическата политика на следващите управляващи. Изскачат разни предложения и искаме да дадем няколко четива не само за потърпевшите (всички живеещи и работещи в България), но и за тези които са в позиция в момента да формулират политики, както и за тези които преговарят и сближават позиции.
Новият модел за индустриалните паркове
Един от ключовите проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост е програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове с бюджет от 416,5 млн. лв. Проектът е изключително важен за процеса на икономическа трансформация, както с оглед на основните предизвикателства пред индустриалното развитие на страната изобщо, така и например със спомена от преговорите с „Фолксваген“ в навечерието на пандемията. Това е и един от проектите, които служебното правителство на практика е пренаписало, променяйки изцяло модела за планиране и инвестиции в индустриалните терени.
Становище на ИПИ по Националния план за възстановяване и устойчивост
На 20.07.2021 г. бе публикуван последният вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост. Същевременно бяха проведени поредица обсъждания от страна на екипа на министър Пеканов със заинтересованите страни в областта от плана, озаглавена „Справедлива България”, поставяща основен акцент върху дейностите по Плана в сферата на правосъдието. От наблюденията от тези срещи и след проучване на предложените текстове оставам с трайното убеждение за изместване на фокуса от централните и установени устройствени дефицити на българската съдебна власт към периферни теми, които не биха променили срочно и качествено средата на функциониране на българските съд и прокуратура.