През 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната. Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. ще настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си.

За възложената на групата работа можем да кажем, че е концептуална грешна, тъй като и към настоящия момент председателите на върховните съдилища подлежат на разследване от прокуратурата. Големият проблем е, че няма механизъм, по който да бъде разследван главният прокурор, тъй като той е способен да възпрепятства всяко разследване срещу себе си. И това не е абстрактно твърдение, а горчив опит, потвърден от осъдително дело срещу Република България – делото Колеви. За текущата работа на групата можем да отбележим само едно проведено заседание на 11 юни 2018 г. И това също е проблем, но липсата на желание за реформа в прокуратурата е ясен факт.

На регионално ниво различията остават чувствителни, въпреки че по-голямата част от областите в страната са близко до рекордни нива на заетост за населението на възраст 15-64 години. Единствената област в Северозападна България, обаче която отбелязва ръст на заетостта на годишна база през първото тримесечие на 2019 г., е Ловеч. Спад на север от Стара планина се вижда още в Добрич, Силистра и Търговище, докато добри резултати по отношение на заетостта постига най-вече област Велико Търново и в по-малка степен Шумен и Варна. На юг столицата е единствената област със спад в заетостта на годишна база, което потвърждава и данните от последното тримесечие на 2018 г. за постепенно затишие в експанзията на местния пазар на труда.

Общественото говорене по въпроса за правомощията на главния прокурор несъмнено е полезно, особено като се има предвид, че допреди няколко години обществен дебат в тази насока беше немислим. Полезно е и защото свръховластеността на тази фигура изисква сериозно осветяване на всички процеси, свързани с нея. В този смисъл подобна инициативност от страна на президента може да изглежда обнадеждаваща. При по-задълбочено вглеждане обаче възникват редица въпроси.

Освен че наредбата дублира разпоредбите на редица закони, продължава да липсва реална оценка на разходите на лечебните заведения за предоставяне на здравни услуги по линия на клиничните пътеки. По линия на счетоводната отчетност би следвало да се изисква информация както за средната стойност на пациент за лечения по дадена клинична пътека, така и разбивка на тези разходи по функционалната принадлежност, икономическия характер, дейности, постоянни/променливи, присъщи/неприсъщи и т.н. По този начин може да се направи реална оценка на икономическата ефективност и ефикасност на лечебните заведения.