За пореден път стана ясно, че България няма да стане част от Шенгенското споразумение, най-вече заради недоверието в работата на институциите и способността им да охраняват ефективно външната граница на безвизовото пространство. Освен задълбочаване на европейската интеграция на страната и все по-близкото обвързване с „клуба на богатите“ обаче, присъединяването към Шенген би имало и съвсем конкретни позитиви за българската икономика, с които на този етап се разминаваме.

Общественото доверие към прокуратурата стъпва на две неща – първо, когато някой конкретно се обърне по свой проблем, второ – по публично известните преписки. Човек не много често лично прибягва до ползването на тези услуги. По-често той изгражда своето впечатление и отношение към прокуратурата на базата на обществено известните казуси, които отзвучават в пространството. От своя страна те се развиват по два познати сценария – някой си е позволил да ощети публичния интерес и този някой е икономически силен или на високи политически позиции.

През 2004 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи първия си „Алтернативен бюджет“, като оттогава вече 18 години предлагаме бюджетна рамка с ниски данъци и по-ефективни разходи, смели реформи и по-малка намеса на държавата. Алтернативният бюджет на ИПИ за 2023 г. ще бъде представен на 12.12.2022 г. от 14 на живо в Launchee и онлайн във Фейсбук.

НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г. Тази моментна снимка на всекидневната трудова миграция, която получаваме веднъж на десет години, дава много важна информация за икономическите процеси в страната. Около 70% от заетите в страната работят в същото населено място в което живеят. Близо 500 хил. души обаче работят в друго населено място, тоест пътуват всекидневно до работното си място. Това са над 1/5 от всички заети в страната, като тяхното движение дава ясна представа за икономическите центрове в страната, които привличат работници. За отбелязване е, че 121 хил. души или малко над 5% от заетите работят от вкъщи, което също се отчита от изчерпателните данни от преброяването.

Агенцията по заетостта (АЗ) публикува новото си анкетно проучване на потребностите на работодателите от работна сила. То е проведено през септември и октомври 2022 г. и се отнася за търсенето на кадри през предстоящите 12 месеца, както и за потребностите от специалисти с висше и средно образование през следващите 3-5 години.

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като основна инвестиционна програма на България претърпя няколко варианта и поредица от изменения. Преди почти година ИПИ публикува анализ на изпратения до ЕК план. След последните изменения (за основните от които писахме) България има одобрен НПВУ, който вече се изпълнява. Той е съставен от четирите стълба, обединяващи различни инвестиции и реформи и в няколко последователни инфографики разглеждаме всеки от тях.