Три години и половина след като законодателната власт дава възможност на висшите училища да създават търговски дружества с цел реализиране на резултатите от научната им дейност, Министерският съвет най-после предлага проект на постановление, в който са описани условията за това. Според частичната предварителна оценка на въздействие, липсата на подобна регулаторна рамка досега се отразява „демотивиращо и на авторите на патенти, както и на водещи стопански и икономически субекти, предлагащи финансови и други ресурси за ускоряване процеса на експлоатация и комерсиализация на научните продукти, тъй като не е налице възможност те да участват като съдружници или акционери в търговски дружества, създадени от висшите държавни училища“.

Италия продължава да бъдe бомба със закъснител. Третата по големина икономика в еврозоната отново e в политическа криза след като министър-председателят Джузепе Конте подаде оставка след седмици неразбирателства между партиите в управляващата коалиция. По този начин отново се наблюдава отлагането на ключови решения по належащите проблеми в страната, които тормозят италианската икономика от десетилетия. Но какво всъщност превръща Италия в сериозна заплаха за стабилността не само на единната валута, но и на целия ЕС?

Националните и международни легални дефиниции на понятието пране на пари, най-общо определят понятието като деяние по узаконяване на незаконно придобит доход. Подобно „изпиране“, този път на личността, се наблюдава в последно време и у нас по отношение на висшестоящи прокурори. Въпреки последователността на извършените от тях правонарушения, Висшият съдебен съвет (ВСС) продължава да ги легитимира като правоверни борци с престъпността, които притежават безусловни качества и умения да оглавяват ключови ръководни длъжности в прокуратурата. Въпреки това „изпиране“ на образите обаче, има факти, които са неотменими.