На фона на пандемията от пролетта, последствията от нея, настъпилата втора вълна през есента и предстоящите избори през 2021 г. темите за бедността, неравенствата и социалната политика остават на заден план. Има всички основания обаче да смятаме, че настоящата икономическа криза засяга неравномерно отделните бизнеси и домакинства, а в част от случаите това ще изостри недостатъците на съществуващата система за социално подпомагане. Ефективността на социалната политика в сравнителен аспект е предмет на нов доклад на ИПИ, който е достъпен тук. След като вече представихме общият ефект на социалната политика върху бедността и неравенствата, в тази статия ще обърнем внимание на ефекта върху отделни типове домакинства – такива, под линията на бедност; домакинства с пенсионери; домакинства с малцинствени групи от населението; домакинства с две и повече деца; домакинства с хора с увреждания.

Освен приемането на доклада Министерският съвет възлага на министъра на енергетиката да „предприеме необходимите действия и да разреши на „Български енергиен холдинг” ЕАД да влезе в преговори с компании от Съединените американски щати, развиващи нови ядрени технологии за граждански цели, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй”. Това, плюс клетвите, че няма как да се откажем от „Белене“, навежда на мисълта, че по-скоро се проучват възможности за строеж на над 2000 МВт ядрени мощности, което е в остър разрез с два стратегически документа, приети по-рано същата година.

Изминалата година донесе сериозни трусове на регионалните пазари на труда, следствие от рязкото влошаване на макроикономическите условия. Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме годишната динамика в коефициента на безработица в общините между края на декември 2019 и 2020 г. според данните на Агенция по заетостта.

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

От години живеем в ситуация, в която администрацията и законодателят измислят и приемат напълно политически мотивирани и/или лобистки правила. Предложените промени в Закона за защита на конкуренцията със сигурност ще се състезават за Топ 10 на най-вредните поправки за 2021 г., ако бъдат приети така, както са предложени. Бизнесите и клиентите им, т.е. потребителите дълго ще плащат цената на невежеството и безпардонността на чиновниците.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери, които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на Георги Чакъров – дългогодишен кмет на Полски Тръмбеш, който описва проблемите пред малките населени места и бюрократичните пречки пред осигуряването на транспорт за селата. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимките са на Марин Каравелов.

Уважаеми читателю, предполагам взаимната ни досада от това, че в последната година неколкократно, а за последните месеци - и ежемесечно, се налага да правим преглед и коментар на „реформата” на прокуратурата. Но какво да се прави - законодателна самодейност, претендираща да бъде законодателна инициатива. Скритите и явни мнозинства в 44-то НС, начело с ГЕРБ, правят пореден опит да не направят необходимото, за да се постигне легитимната цел на българското общество: разследване, възможност за понасяне на отговорност и потенциално отстраняване на действащ главен прокурор.