Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

500 седмици

Автор: Красен Станчев / 05.11.2010
Оцени тази статия:

Вече толкова време, без нито една пропусната дата, независимо от съвпаденията с празници като Ханука, Рамазан Байрам, Великден или Коледа, излиза Прегледът на стопанската политика на ИПИ.

Непосредствената идея за неговото издаване принадлежи на Петя Мандова, сега Платиканова (доктор и ако не се лъжа вече преподавател по политически науки в университета в Барселона). Първоначалното финансиране на този бюлетин бе с около 700 лева за половин година, които ИПИ получи като допълнение по договор с Ем Ес Ай Интернашънъл.  (Тази консултантска фирма имаше проект, целящ отварянето на законодателното събрание на България към широката публика. Но тази публика не бе съвсем заинтересована. Конкретният замисъл бе чрез бюлетина, да се информира пресата за заседанията на икономическата и бюджетната комисии на парламента, да се анализират законопроектите, които те обсъждат от гледище на въздействието им върху отделните фирми и граждани.)

Естествено, идеята не се разгърна на празно място.

Прегледът на стопанската политика излиза редовно от края на 1999 г.  реди това, само през 1998 и 1999 г. ние бяхме направили преглед и оценка на 105 важни закона. Някои от коментарите – например тези по повод уредбата на приватизация, на НЗОК, кооперациите, местното самоуправление (и разрешителни режими) и социалното осигуряване - са валидни и до днес.  Други анализи са просто интересно свидетелство на към историята на икономическата политика на България. Те могат да бъдат прочетени в отделна книга на ИПИ от 2000 г. „Административни пречки пред бизнеса”. Тиражът отдавна е изчерпан, но книгата може да бъде намерена в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и до неотдавна английското й издание се мъдреше на страницата в Интернет на ОИСР, а днес може да бъде свалено от страницата на Централно европейския университет.

През периода 1997-1998 институтът бе правил критичен анализ на стъпките от тригодишното споразумение с МВФ, което подкрепяхме като дух („създаване на конкурентна икономика, водена от здрав частен сектор”), но не чак толкова като изпълнение. Пак тогава бяхме единствените, които смислено коментираха процеса на приватизация и реституция, обслужването на държавния дълг, паричната политика и случващото се на Балканите. Преди 1999 г. анализите на Института се появяваха първо на английски, в месечен бюлетин, издаван изцяло за наша сметка и предназначен да информира инвеститори в български суверенен дълг и приватизация. Този бюлетин бе първото електронно издание за България, публикувано редовно от януари 1994 г. досега. След стабилизирането на икономиката през 1998 г. съдържанието на този бюлетин съществено се измени, той не можеше да има същото влияние, а БНБ, НСИ и Центъра за икономическо развитие започнаха да правят онова, с което дотогава се занимаваше нашия английски бюлетин. Прагматичният и приложен характер на анализите на ИПИ датира от май 1993 г., когато това ни научи да правим д-р Сюзън Уудуард (тогава – главен икономист на Комисията за ценни книжа и фондови борси на САЩ).[1]

Т.е. по един или друг начин Прегледът се опираше на солидна традиция, натрупани знания и умения, на пионерски анализи…От тях бих искал да спомена поне няколко: изследването на българските фондов пазар от периода 1992-1995 г. с неговите пирамидални схеми и много интересен обществено-обучителен процес (благодарение на Сюзън и Иванка Петкова), „Борбата с реформите” (Bulgaria: Wrestling with Reforms) на тогавашната инвестиционна банка Саломън Брадърс, първото изследване на бизнес асоциациите в България (1995 г.) и на разходите по сделките (консултирано от Питър Дженингс Хил и Андрей Ефтимов, 1996 г. публикувано във в-к Капитал), изследванията паралелната икономика на Балканите (1994-1998, 2003 години), на сивата икономика на България (съвместно с АИАП, Харвардския и Корнелския университети, по наша методология), на фискалните ефекти от приватизацията и следприватизационния контрол (1998-1999 г. съвместно с Юлиан Панкув от Института Кейс – Варшава), „Влиянието на бежанците върху страната-домакин (1999 г., по поръчка на Комисаря на ОНН за бежанците) – списъкът може да бъде продължен.

Ползите от Прегледа на стопанската политика са много.

  • Макар и да нямаше целево финансиране, той накара хората на ИПИ да работят по много нехарактерен за България начин.  След 1999 г. ¼ от работното време на ИПИ бе преса, радио и телевизия; средно 65% от бюлетина се препечатваше от вестниците (някои дори плащаха); най-интересното излизаше до 4-5 пъти в различни издания. На това отгоре и консултантската работа, и работната етика на ИПИ направиха сътрудниците му много конкурентни. Всички сътрудници на ИПИ бяха вече и известни, и умни, с оригинално виждане за стопанството и живота, и можеха да пишат и да се държат добре пред камера и микрофон. Мнозина намериха друго поле за изява: Зора Благоева отиде в Global Finance, Петя Платиканова – да учи в Барселона, Лъчо (Богданов), Ася (Христова-Йонкова) и Жоро (Стоев) учредиха Industry Watch и сключиха първия си договор с Икономедия, а Йорданка Ганчева и Павлина Петрова учредиха аналогичен на ИПИ център в Скопие. Мартин Димитров става много добър политик. (Разбира се, за тази изява имаше и други причини, не само бюлетина.)
  • Институтът започна да се финансира от дарения, специално за бюлетина сме има подкрепа от ДСК, МТел, КредитЕкс и други компании; от частни лица – по-известните от тях са Георги Василев – под-председател на Кларидиенбанк в Женева (той финансира издаването на бюлетина за плоския данък – един вид самостоятелна издънка на Прегледа), Ивайло Изворски от Световната банка, Николай Георгиев от МВФ, сред дарителите има и предприемачи от българско потекло в европейски страни, и няколко гилдии от страната. През 2006 г., заради бюлетина получихме и наградата Темпълтън, а през 2007 – приза най-добър независим икономически институт на Стокхолмската Мрежа.
  • Пишейки бюлетина, направихме поредица в Капитал, която след това видя бял свят и в Сиела (2004 г.) под заглавието „Анатомия на прехода”. Тази книга и досега си остава най-добрия анализ на стопанската история и политика на България от 1989 до 2005 г.
  • Не на последно място по значение е обстоятелството, че Прегледът показва как независимите наблюдатели трябва да анализират текущите реформи от гледище на стандартите за нормална пазарна икономика. Че този подход е интересен, показват препечатките (и временните договори за сътрудничество) в издания като Дневник, Монитор, Сега, 24 часа и т.н., и т.н.

 


[1] Нашата учителка Сюзън (може да се види качеството на нейните анализи на съвместната й страница - http://woodwardhall.wordpress.com/ - със съпруга й, Робърт Хал, също известен икономист от Станфърдския университет и Института Хувър) с доктора по политически науки Сюзън Л. Уудуад, с която сме работили по други поводи. (Между другото, става дума за същия Боб Хал, който е съавтор на Алвин Рабушка в написването на много влиятелната книга „Плосък данък”, чието първо издание датира от 1981 г. – вж.: http://www.hoover.org/publications/books/8329 л