Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ще бъдат ли регулирани и представителите по индустриална собственост – трети опит

Автор: Зорница Славова / 29.05.2015
Оцени тази статия:

През последните години представителите по индустриална собственост няколко пъти се опитаха да наложат правила и ограничения в професията, подобни на регулациите в други свободни професии. Много пъти сме писали за вредите от подобно законодателство и случаят тук е същият. Като цяло моделът е еднакъв: създава се една квази-държавна структура, камара, която започва „да коли и беси” в бранша (членството е задължително, както и членския внос); поставят се изключителни права, които запазват дадени дейности за определени лица; разписват се изисквания за образование, изпити и стаж; определят се цени на услугите; ограничава се формата на бизнеса.  

Представителите по индустриалната собственост също бяха подготвили подобен законопроект още през 2012 г. (коментирахме го тук). Той беше остро критикуван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която ясно посочи, че регулациите са прекалено тежки, ограничават конкуренцията и могат да доведат до повишаване на цените и намаляване на качеството на предоставяните услуги. Впоследствие и с малки изменения през 2013 г. се подготви втори вариант на законопроекта (коментирахме го тук). Той беше критикуван както от КЗК заради наличието на необосновано висок критерий за стаж, така и от Министерството на икономиката заради изискването за задължително членство в бъдещата камара. Законопроектът се преработи и преди дни беше представен и третият му вариант

Някои от регулациите действително са смекчени, но по своята същност законопроектът отново цели да превърне дейността на представителите по индустриална собственост в регулирана професия и да създаде Камара, която да определя правилата в гилдията от името на държавата. Ясни са причините, поради които всяка гилдия се стреми да прокара такива закони - опитва се да си осигури работа (чрез въвеждане на изключителни права), да ограничи конкуренцията (чрез изискванията за образование, стаж и издържани изпити) и да гарантира доходите си (чрез определяне на минимални цени).

Парадоксалното е, че всичко това се случва на фона на осъзнаването на негативите от регулирането на т. нар. свободни професии и опитите от различни институции то да се ограничи. Преди няколко години КЗК започна мащабна кампания за изследване на ограничаването на конкуренцията в браншовете и в края на миналата година публикува редица препоръки за намаляване на регулациите при различните професии. Европейската комисия пък представи няколко доклада за сериозното и вредно регулиране на т. нар. свободни професии в страните членки (България е сред тези с най-тежки регулации) и започна процедура по оценка на националните разпоредби за достъп до тези професии.

Миналата седмица българското правителство прие и Първия план за действие за взаимна оценка на регулираните професии в държавите членки. Планът изследва нормативната уредба, отнасящата се до всяка регулирана професия в България, а целта е да се подобри и улесни достъпът до професиите чрез премахване на съществуващите бариери и ограничения за упражняване на определена професия. Ако новият проект на Закона за представителите по индустриална собственост бъде приет, той ще представлява именно такава бариера пред тези, които искат да практикуват и тези, които искат да потребяват услугите.