Нови и по-тежки регулации на представителите по индустриална собственост

През последните години се наблюдава все по-широко разпростиращото регулиране на хората със свободни професии и тяхната работа. Вече сме писали множество пъти за изискванията за одитори, архитекти, инженери, фармацевтинотариуси, адвокатиоценители, брокеризанаятчии. Сега и представителите по индустриалната собственост могат да попаднат под ударите на нови и по-стриктни изисквания за упражняването на професията си.

Работата на представителите по индустриална собственост е да помагат и представят физически и юридически лица, занимаващи се с производство, пред Патентното ведомство и други компетентни органи и организации. Към момента професията е регулирана с Наредбата за индустриалната собственост, която урежда общите положения на практикуването, както и кой и как може да упражнява тази дейност. Миналата година беше публикуван за обсъждане Законопроект за представителите по индустриална собственост (коментар на ИПИ). Още тогава основният мотив за изготвянето на нов закон беше на първо място „необходимостта от уреждане на по-високо нормативно ниво” на професията, което автоматично превръща представителите по индустриална собственост в „регулирана професия” по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации. Всъщност тази „необходимост” по никакъв начин не е доказана, особено като се има предвид, че няма данни за конкретен проблем, който да я налага. На второ място, идеята за закон е продиктувана от уреждането на възможността достъп до професията на имат както местните лица, така и тези от други държави-членки на ЕС, както и държави, в които има двустранни отношения. Тази стъпка цели да приведе националното законодателство в съответствие с редица европейски документи (основно Директива 2006/123/ЕО), но покрай изготвянето на специален закон се стига до „увличане” на законотворците и въвеждане на прекомерно регулиране, което в крайна сметка прави достъпа до професията по-труден, а работата на представителите – по-скъпа. Още повече, че при все още високото регулиране на професионалните услуги в по-голямата част от страните в ЕС, Европейската комисия изготвя редица доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии и посочват емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора (виж тук, тук и тук).

При миналогодишното обществено обсъждане на проекта на този закон, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с решение, което изрично посочва, че някои от регулациите в законопроекта трябва да се преразгледат, защото биха могли да ограничат конкуренцията, да доведат до повишаване на цените и да намалят качеството на предоставяните услуги. Според Комисията, ограничаването на конкуренцията би било оправдано само от гледна точка на защитата на значими обществени интереси, които не могат да бъдат защитени по друг правомерен начин.

Така миналата седмица на Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) беше публикуван за обществено обсъждане и вторият вариант на Законопроекта за представителите по индустриална собственост, като в мотивите се появява и твърдението, че „професията е от обществена значимост”. Има някои изменения в текста спрямо законопроекта от 2012 година, но основните регулации остават едни и същи:

  • създаване на Камара на представителите по индустриална собственост – тази Камара реално ще „коли и беси” в сектора, защото този, който не е член на Камарата и не е записан в поддържания от нея регистър, няма да може да упражнява професията си. Създаването на подобна квази-държавна структура е едно от най-големите ограничения на достъпа до професията. В Законопроекта дори се предвижда преустановяване на упражняването на професията, ако представителят по индустриална собственост не си плати членския внос или не премине ежегодното обучение, което се организира от Камарата.
  • изисквания за образование и стаж, полагане на изпити – и в момента Наредбата за представителите по индустриална собственост предвижда известни регулации за навлизане в професията, като висше техническо, природонаучно, икономическо в областта на интелектуалната собственост или юридическо образование, както и две години практика в областта на закрилата на индустриалната собственост и успешно издържан изпит за представител пред Патентното ведомство. В новият законопроект тези регулации са дори по-тежки, като се изисква представителят да има степен „магистър”, а стажът да е две години, но придобит в последните 10 години. В решението си от миналата година Комисията за защита на конкуренцията предлага да се преразгледа необходимостта и обосноваността на изискването за стаж, тъй като в противен случай това изискване ще доведе до неоправдано повишаване на бариерите пред потенциалните конкуренти за навлизане на пазара.
  • професионални обучения – едно от условията в новия законопроект е Камарата да провежда ежегодни обучения на правоспособните представителите, за да повишава професионалната им квалификация. Това изискване също ясно показва желанието на Камарата за затваряне на професията и поемането на пълен контрол върху нея, като паралелно с това се подсигурява и сигурен годишен приход за Камарата като обучител. Отговорността за поддържането и подобряването на уменията и квалификацията е единствено и само отговорност на упражняващия професията и действието на пазарна икономиката е достатъчен стимул за повишаване на качеството на предлаганите услуги.
  • задължително застраховане за риска „професионална отговорност” като минималното задължително застрахователно покритие се определя от Камарата. Европейската директива за услугите предвижда поддържане на гъвкавост на доставчиците на услуги и застрахователните компании и задължението за застраховане не е необходимо да бъде предвидено в закон. В същото време Насоките на КЗК за оценка за съответствие на властнически актове с правилата на конкуренцията, приети в края на декември 2011 година, определят регулирането на цените като ограничение на конкуренцията и на възможността по-ефективните участници да предлагат по-ниски цени в интерес на потребителите.
  • определяне на минимални цени на услугите и забрана за реклама – за щастие, в новия текст на закона тези две ограничения отпадат, при все че бяха включени в първоначалния вариант за регулиране на професията. Възможно е те да бъдат въведени отново, но в съпътстващ документ. При нотариусите и частните съдебни изпълнители, например, регулирането на цените е заложено в тарифа към законите, които регулират дейността им. При оценителите и нотариусите, забраната за реклама пък е предвидена в Етичните им кодекси. Изключително важно е да не се допуска никаква регулиране на цените на услугите, тъй като практика доказва, че това е едно от грубите нарушение на свободния пазар и конкуренцията и води до по-скъпи и по-некачествени услуги.

ИПИ ще продължава да следи регулирането и на тази професия и ще изпрати в следващите дни официално становище за ограничението на конкуренцията и ощетяването на потребителите, които ще последват от приемането на този закон.    


Свързани публикации.