Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прозрачност и икономически растеж

Автор: Светла Костадинова / 16.03.2007
Оцени тази статия:

Май на всички вече е ясно, че предложените промени в Закона за достъп до обществена информация от група народни представители са нелогични, откровено вредни и не трябва да се приемат. Каква накратко е случката?

В България от 2000 г. има действащ Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), който позволява на гражданите и всички заинтересовани лица да имат достъп до информация от държавните органи или органите на местното самоуправление.

В момента, ако искаш да получиш информация, трябва да направиш горе-долу следното:

  1. попълваш заявление за достъп до информация,
  2. подаваш го до съответното ведомство,
  3. в срок от 14 дни получаваш отговор,
  4. плащаш такса по тарифа на министъра на финансите за получената информация само за носителя (дискета, копиране, електронно писмо и др.).

С предложените промени нещата ще стоят по съвсем различен начин:

  1. преценяваш кое от двете заявления да подадеш - Заявление за достъп до информация или Заявление за повторно използване на информация от обществения сектор - тъй като за повторно използване на информация може да се тълкува на практика всяка информация, предоставяна от обществения сектор, то много е вероятно всички заявления да бъдат изисквани от администрацията да бъдат подавани по този ред;
  2. в заявлението за повторно използване трябва да докажеш интерес - условие, което автоматически ще ограничи възможността на повече от половината граждани и фирми. От друга страна, не е ясно кой и как ще преценява, че е налице интерес;
  3. в срок от 20 дни получаваш отговор;
  4. може да бъде отказан достъп до информация до части от документи, който е позволен в момента;
  5. плащаш такса, която не трябва да превишава значително разходите по предоставянето на информацията - тъй като този нюанс се приема различно от администрацията и гражданите можем да предполагаме, че ще има увеличаване на таксите за достъп.

Без да се спираме на нарушаването на основното право на достъп до информация и невероятно безогледния начин на внасяне на законопроекта в парламента (без предварително обсъждане и анализ), ние се опитахме да направим сметка на ефектите от промените, ако се приемат в този вид. Трябва да уточним, че информацията за практиката на прилагане на Закона за достъп до обществена информация се предоставя от Министерството на държавната администрация и административната реформа и се отнася за 2005 г.

Тъй като анализът на разходите и ползите от промените не успя да идентифицира ползи, които да бъдат пресметнати, сме изчислили най-явните разходи.

Непосредствени разходи

- разходи за по-високи такси - за да изчислим разходите, се базираме на таксите в момента и практиката за предоставяне на информация от Националния статистически институт. Тъй като част от заявленията за достъп са устни, изчисляваме разходи от увеличените такси за подадени писмени заявления, които са удовлетворени и е предоставена информация. Общите разходи от увеличените такси възлизат на 60 000 лв.

- разходи, породени от по-дългия срок - удълженият срок вероятно ще се отрази на дейността на част от фирмите, които няма да успеят да извършат определени услуги в срок. За да изчислим разходите, разглеждаме броя на заявленията за достъп, подадени от фирми; от тях предполагаме, че поне половината ще успеят да докажат интерес и изчисляваме колко ще е загубената брутна добавена стойност от увеличеното време за предоставяне на информация. Считаме, че за част от фирмите удълженият срок няма в крайна сметка да се отрази критично за изпълнение на договорите им, но на половината ще се наложи да платят неустойки поради неизпълнение. Общата сума на неустойките ще бъде 75 000 лв.

- разходи за обучение на администрацията да прилага предложените промени - обучението струва пари. По наши изчисления ще е необходимо обучение на поне един служител от всичките над 400 държавни и общински органи. Предполагаме, че обучението ще трае 1 ден. Общите разходи за това са около 12 000 лв.

- разходи за съдебни дела по обжалване на отказ за достъп до информация - тъй като администрацията ще има значително повече власт да прилага закона както прецени, считаме, че заведените дела от искащите информация ще са поне с два пъти повече от сегашния брой. Приемаме, че делата ще минат през 2 инстанции, което включва заплащане на съдебни такси; заплащане на адвокати, както от страна на ищеца (граждани и фирми), така и заплата за юристите, работещи в администрацията. Не на последно място в сметката включваме и разходите за самия съд. Общите разходи са от порядъка на 50 000 лв.

Трябва отново да отбележим, че това са само част от най-преките разходи, които ще възникнат в периода след въвеждането на предложените промени.

Те обаче се незначителни спрямо общия ефект за икономиката от липсата на прозрачност и силно ограничаване на достъпа до информация.

Общи ефекти за икономиката

Увеличаването на разходите за достъп до информация води до общо оскъпяване на работата с правителството, увеличаване на разходите по сделки и намалява благосъстоянието.

Всички тези ефекти могат да се измерят доста точно от едно задълбочено изследване. Но някои закономерности могат да се смятат за установени.

Изследване на Световната банка[1] от 2005 г. показва, че:

  • По-прозрачните общества имат ефективни правителства - възможността да се следи работата на администрацията е причина тя да подобрява услугите си.
  • Прозрачността влияе върху доходите на човек от населението - достъпът до информация означава знание за правителствената политика, тоест има предвидимост и възможност за вземане на информирани решения от страна на икономическите субекти. Това увеличава ефективността в икономиката.
  • Прозрачността влияе върху конкурентността на икономиката.
  • Прозрачността влияе върху нивото на корупцията.
  • Прозрачността насърчава инвестициите - ако местните и чуждестранни инвеститори са наясно за правителствената политика, те могат да преценят какви са рисковете да инвестират в българската икономика.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Важен извод в изследването на Световната банка е, че по-ниската прозрачност на правителството води до средно 2 процентни пункта по-нисък икономически растеж. За всяка икономика това е от изключително значение. Заключението, което можем да направим, е, че предложените промени ще имат силен негативен ефект върху обществото и икономиката и не трябва да се приемат.



[1] "Transparenting Transparency" Initial Empirics and Policy Applications, Ana Bellver and Daniel Kaufmann , The World Bank, draft, September 2005