31-07-2020

Правни организации искат изслушване в Европейския парламент

Няколко експертни организации, извършващи наблюдение върху правосъдната система, изпратихме писмо до Комисията по човешки права, правосъдие и вътрешни работи и Антикорупционната група в Европейския парламент. В писмото си изброяваме редица случаи на нарушаване на върховенството на правото и данни за корупция от последните месеци – аудиозаписите с министър-председателя Бойко Борисов, СМС-те между Владислав Горанов и Васил Божков, разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“ и др.

В писмото са включени и действия на прокуратурата, които са недопустима намеса в политическия живот на страната и погазване на основни принципи на правовата държава. Юристите, изготвили писмото, настояваме за изслушване пред Европейския парламент, на което да бъдат дискутирани проблемите в българската съдебна система като посочваме: „Злоупотребата с власт от страна на прокурори и полицейски органи, репресиите срещу критични към властта граждани, собственици на медии и бизнеси, предлаганите дискриминационни и непропорционални ограничения на неправителствения сектор в страната, политическите изказвания на настоящия, а и на предишните главни прокурори и тяхната недопустима намеса в политическия живот на страната, са причината да поискаме изслушване в комисията LIBE, на което да Ви запознаем подробно със ситуацията в България. „

Ето и целия текст на писмото:

ДО

ХУАН ФЕРНАНДО ЛОПЕС АГИЛАР

ПРЕДСЕДАТЕЛ

КОМИСИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Уважаеми г-н АГИЛАР

Уважаеми членове на LIBE,

Като представители на адвокатски и експертни организации и като граждани на България и Европейския съюз искаме да изразим дълбокото си безпокойство от процесите по потъпкване на основни права и свободи и основни принципи на Съюза в България. Водени от загрижеността за състоянието на демокрацията в страната ние настояваме за изслушване на заседание на Комисията LIBE, на което да представим подробно случващото се в България. На мнение сме, че Европейският парламент следва да бъде информиран за това какво се случва в отделните държави членки особено, когато то се отнася да върховенството на правото – един от стълбовете, на които е изграден ЕС и особено в контекста на новия Механизъм за върховенство на правото, който ще се отнася до всички държави членки.

Български институции, които са натоварени с функциите да ръководят справедливи наказателни и административни процеси са използвани за избирателно правосъдие, политически и медийни акции, намеса в частни бизнеси и репресия на личности, които имат критична позиция спрямо управлението на страната.

Отговорно твърдим, че в основата на изброените до тук проблеми стои нереформираната българска прокуратура.

Моделът, структурата и управлението на българската прокуратура все още не са се еманципирали от модела на прокуратурата на Съветския съюз и на Руската федерация. Във фигурата на главния прокурор има концентрация на огромна и неконтролируема власт. Един от показателните примери за мащабите на този проблем е делото „Колеви срещу България“. ЕСПЧ посочва, че не е предвидена ефективна процедура за отстраняване от длъжност на главния прокурор, както и за ефективно разследване и повдигане на обвинения срещу него и неговото обкръжение, поради което не могат да бъдат проверени доказателства за връзката на тогавашния главен прокурор Никола Филчев с конкретното убийство и предхождащата го институционална репресия. [1] Това дело показва и че главен прокурор, който е безнаказан и безотчетен може да бъде сериозна заплаха за върховенството на правото в страната.

Поради липсата на отчетност и злоупотребата с власт от страна на прокуратурата, България беше осъждана многократно в Европейския съд за правата на човека. През 2015 г. специална комисия на ЕСПЧ прие становище относно Българската прокуратура, в което посочва: „В повече от 45 съдебни решения срещу България, е съдът установява, че властите не са изпълнили техните задължения да проведат ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват наличието на системен проблем“ `[2]
В свой доклад от 2015 г. Комисията GRECO към Съвета на Европа констатира, че „Като цяло доверието на обществеността в специализираните органи и системата на наказателното правосъдие остава ниско и чувството за безнаказаност за извършителите на корупция се увеличава.“ (GRECO 2015)[3]
През 2019 г. в свое становище Съвета на Европа констатира, че „Девет години след делото „Колеви срещу България“ все още няма развитие относно гарантирането на процедура по независимо разследване срещу главния прокурор на България“.“[4]
На 24 юни 2020 г. неправителствената организация Антикорупционен фонд публикува журналистическо разследване озаглавено „Осемте джуджета“[5], което съдържа сериозни данни за участие на ръководството на Специализираната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност в отнемане на бизнеси, изнудване, кражба на злато и документни престъпления. В тази престъпна схема участие има и временно изпълняващия длъжността ръководител на Специализираната прокуратура г-н Димитър Франтишек.
През юни 2020 г. бяха публикувани редица снимки, видеоклипове и аудиозаписи уличаващи министър-председателят г-н Бойко Борисов и финансовия министър г-н Владислав Горанов в действия, които представляват престъпления по Наказателния кодекс на България. От публичните изказванията на Главния прокурор г-н Гешев стана ясно, че тези улики и доказателства няма да бъдат проверени надлежно и че прокуратурата е заела предварителна позиция, че няма да кредитира с доверие източника на данните. Това противоречи на цялостното поведение и политика, които г-н Гешев демонстрира от началото на мандата, а именно, че никой не е над закона.
На 7 юли 2020 държавната Национална служба охрана пазейки г-н Ахмед Доган не допуска български граждани до публична държавна територия и упражнява незаконно сила срещу тях.[6] На 8 юли Президентът Румен Радев иска свалянето на държавната охрана от г-н Доган и неговия колега г-н Пеевски, поради липса на основание за такава охрана. На 9 юли Главният прокурор нарежда безпрецедентно влизане на прокурорската Служба за защита на свидетели в Президентството на Република България, което е и Щаб на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили.
Липсата на проверка на данни за престъпления и налагането на институционален чадър върху определени политически лица, за които има данни за корупция, доведе до това, че от 11 юли 2020 г. започнаха масови протести, с които гражданите изразяват недоволството си от продължаващото завладяване на институциите в държавата от една групировка, която не обслужва обществения интерес, а само своите лични.

Считаме, че ако българското общество не получи обратно усещането за справедливост и върховенство на правото, тази тенденция може да се превърне в улично правосъдие.

Злоупотребата с власт от страна на прокурори и полицейски органи, репресиите срещу критични към властта граждани, собственици на медии и бизнеси, предлаганите дискриминационни и непропорционални ограничения на неправителствения сектор в страната, политическите изказвания на настоящия, а и на предишните главни прокурори и тяхната недопустима намеса в политическия живот на страната, са причината да поискаме изслушване в комисията LIBE, на което да Ви запознаем подробно със ситуацията в България.

Надяваме се на Вашата готовност да ни изслушате. Считаме, че прогласените в чл. 2 от Договора за Европейски съюз ценности – зачитане на човешко достойнство, свобода, равенство, демокрация и върховенство на правото са поставени пред системни рискове в България и това е проблем както за българските граждани, така и за кохерентното гарантиране на тези ценности в рамките на Европейския съюз като цяло.

С уважение

/ОРГАНИЗАЦИИ ПОДКРЕПЯЩИ ПИСМОТО/:

„АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД“

Бойко Станкушев, изпълнителен директор

www.acf.bg

„БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА“

Диляна Маркова, изпълнителен директор

http://blhr.org

„БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ“

Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор

http://www.bili-bg.org/2/page.html

„БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНСКИ КОМИТЕТ“