Плащаме скъпо за липса на реформи и лошо правосъдие

Нова година – нов бюджет – и все повече пари за правосъдие! Срещу тях обаче не стоят нито очакваните реформи, нито видими и ясни резултати.

В момента, съгласно бюджетната процедура, тече подготовката и обсъждането на проекта на закон за държавния бюджет за 2022 година – процес, закъснял поради политическите събития в страната през миналата година, които принудиха администрацията и всички публични сектори да започнат новата година, изпълнявайки бюджета за предходната. След формирането на редовно правителство институциите се концентрираха върху подготовката на новия бюджет за текущата година. Съдебната власт не прави изключение и както всяка година предложеният от ВСС бюджет включва нарастване с 10% на общите разходи, достигайки до впечатляващите близо един милиард лева за годината.

Тази година, по някакво изключение, министерството на финансите не възразява особено по отношение на предложението на ВСС за бюджет на съдебната власт – предложението им е да се намалят тези 967 милиона лева с 8 милиона разходи за издръжка (под 1% от общия разход), като удовлетворят исканията на съвета за останалите текущи и капиталови разходи.

В Протокола от заседанието на Комисията по бюджет и финанси от 24-ти януари 2022 г. четем, че ВСС не одобрява предложението на МФ за това минимално намаляване на разходите с 8 милиона лева с мотивите, че те няма да са достатъчни, за да покрият разходите за вода, горива и енергия, материали, външни услуги и др. поради увеличените цени на основните енергоносители и покачване на индекса на инфлацията.

Само за 7 години бюджетът на съдебната власт се удвоява. В отделни години – 2019 и 2021 г. ръстът му е над 15,5% за годината. Същевременно, вместо да се концентрира върху резултатите от своята работа и дали този бюджет е заслужен, ВСС ще се „разправя“ с финансовото министерство за 8 милиона лева.

И ако те не желаят, ние ще припомним някои от резултатите от работата на правосъдната система:

На фона на постоянно растящия бюджет получаваме по-висок дял на висящите дела и все по-нисък дял на наказателните дела, приключили в тримесечен срок. Тенденциите след 2017 година показват, че съдебната система влошава своите показатели като времетраене за решаване на делата. Дали това е в резултат на по-висока заетост на съдиите?

Данните за натовареността на съдиите показват, че тя постоянно спада през последните години – един наказателен съдия в България разглежда 8,6 дела средно месечно през 2020 г. от 9,6 дела средно месечно през 2017 г. Регионалните данни показват също големи различия – един съдия в област Кюстендил гледа 11,8 дела срещу 3,6 дела за съдия в област Смолян[1].

Основните причини за спада в натовареността са намаляването на населението и запазване на броя на съдиите и съдилищата на национално ниво, тъй като регистрираните престъпления (например тези срещу личността и собствеността) на човек от населението в България намаляват през последните години. Остава въпросът след като населението спада, а престъпността не расте, защо съдиите остават относително непроменен брой. И тук дори не говорим за качеството на правораздаването.

Очевидно бюджетирането на ВСС не се базира на обективни критерии, включително и тези за натовареността на съдиите. Зад маската на „автономия на съдебната власт“ се крие безотговорното планиране и харчене – за заплати и допълнителни възнаграждения, за нереформирани съдилища и неефективно работещо електронно правосъдие.

Както вече сме отбелязвали многократно (например тук и тук), бюджетът следва да се „аргументира“ поне с добри резултати и висока ефективност на съдебния съвет най-малкото, например в следните области:

• Напредък в съдебната реформа – по въпросите за статута и отчетността на главния прокурор, за отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развитие, за изравняване на натовареността в различните региони и други;
• Бюджетна реформа в правосъдието, включително програмен бюджет на ВСС и адекватно и прозрачно управление на капиталовите разходи;
• Създаване на адекватна, ефективна и работеща система на електронно правосъдие;
•  Практическо реформиране и моделиране на съдебната карта.

Разбира се, увеличение на бюджета може да се защити и с някоя голяма реформа, която изисква еднократен ресурс. В проекта за бюджет за 2022 г. така липсва.

[1] За повече информация виж ИПИ: Регионални профили – показатели за развитие https://www.regionalprofiles.bg/bg/