Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как се прави бюджет за 900 млн. лв. без визия и анализ – примерът на ВСС

Автор: ИПИ / 02.10.2020
Оцени тази статия:

Проследяването на изготвянето на бюджета на съдебната власт всяка година е приключение -  информацията е закъсняла, оскъдна и ПиДиеФ-ната. Затова и четем стенограмите на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), когато се обсъжда проектът на бюджет, който да се внесе в Министерството на финансите, а след това търсим двата параграфа в стенограмата на Народното събрание, когато представителят на ВСС изчита предложението за бюджет пред народните представители.

И ако в предходните ни коментари сме се фокусирали върху планираните увеличения на заплати, капиталови разходи и очаквани приходи, то тази година ще се опитаме да разгадаем какви политики или планове стоят зад числата, обсъждани на заседанието на Пленума на ВСС на 14 септември 2020 г. (виж тук).

 

Общи бележки

Планирането на разходите за 2021 г. се основава на прогнозите от 2019 г., тъй като за първи път тази година Министерството на финансите не е актуализирало Средносрочната бюджетна прогноза през април. Това означава, че плановете за 2021 г. не отчитат никакви промени, настъпили от Ковид 19 ситуацията, но това е положението за всички бюджетни разпоредители (министерства, агенции, държавни предприятия и т.н.).

Това много вероятно ще доведе до неизпълнение на приходите, което и без криза е факт в съдебната система (приходите от съдебни такси намаляват по ред причини и републиканският бюджет компенсира неизпълнението през годината), което допълнително ще промени реалното изпълнение през 2021 г.

Друго е по-важно – при непроменени прогнози за 2021 г. разходите ще „натежат“ още повече при положение, че част от тях могат да бъдат отложени за по-добри времена и/или трябва да се преразгледат в контекста на протичащите реформи в ключови направления – електронното правосъдие, съдебната карта, натовареността и т.н.

От стенограмата става ясно и че ВСС е получил указанията на МФ на 03 септември, веднага ги е изпратил до всички органи на съдебната власт, които е трябвало до 08 септември да върнат прогнозите и исканията си, ВСС да ги обобщи и на 14 септември да ги гледа на заседание на Пленума. По всякакви критерии за срочност в система, която залага над 900 млн. лв. разходи за 2021 г., 972 млн. лв. за 2022 г. и над 1 млрд. лв. за 2023 г., този процес би се определил като абсурден.

Дебатите в Пленума ясно показват, че гласуването на бюджета е без задълбочена и/или убедителна информация и анализ на причините за дадени разходи. На няколко пъти се повдигат въпроси къде се разчетите или програмите, на база на които са направени конкретни предложения. В тези случаи „ресорни“ по темите членове на ВСС и/или експерти от комисии влизат в пояснителен режим, но това не може да бъде адекватен източник на информация за „информирано решение“ на останалите членове на ВСС.

 

По същинските политики

Извадки от стенограмата ясно демонстрират възприятията, настроенията и посоката за важни реформи, очаквани от години в съдебната система.

 

Реформата на съдебната администрация е крайно закъсняла и вероятно ще закъснее още. При планиране на допълнителните бройки за нови съдебни помощници, администратори и деловодители първо са поискани становищата на всички съдилища, но после става ясно, че е правен анализ, който е довел до финалната бройка, заложена в бюджета. Неяснотата по време на обсъжданията отново сочи, че решенията не се вземат според ясно определени стандарти, а на ръчно управление. Това пък води до търговия с влияние, което не е добре за системата. В допълнение, бройки се предлагат и за малки съдилища, които по друга линия би трябвало да са част от анализа за съдебната карта и може да се окаже, че ще бъдат допълнително оптимизирани и изобщо няма да имат нужда от нови бройки в администрацията.

В търсене на аргументация за предложените бройки Атанаска Дишева посочва, че „От няколко години (и аз това много пъти съм го казвала на заседания на Съдийската колегия) чакаме цялостна концепция, която г-жа Димитрова в качеството си на председател на комисията обяви преди повече от две години, ако не се бъркам, че ще бъде изготвена и представена. Същото се отнася и за цялостната концепция, включително за законодателни промени за съдебните помощници. Днес чух, че тя била готова, но не се внасяла поради причини не разбрах какви, пък се налагала промяна. […]. Обявява се, че се готви някаква политика и след това тя се обявява за вече съществуваща, без това да е взето като решение на Съдийска колегия. „

Капиталовите разходи продължават да нарастват, решенията се вземат без анализ и визия. Капиталовите разходи[1] са незначителна част от общия бюджет на съдебната власт (по-малко от 2%), но те се използват за упражняване на влияние вътре в системата.

Ясно е и че нарочно се завишават, за да може после финансовото министерство да ги поотреже и всички да са доволни. По темата ставаме свидетел на разговор в Пленума, който показва начина на планиране на капиталовите разходи - „Разбирам, че меродавното решение за това за кои капиталови разходи да се предвидят средства и прогнози за следващите две години е всъщност решението на Комисия „Управление на собствеността", споделя Атанаска Дишева. Цитира се хроничното неизпълнение на капиталовите разходи и се поставя под съмнение необходимостта от увеличение. Това, обаче, не води до корекция и разходите са гласувани както са предложени.

Показателно е следното изказване на Огнян Дамянов: „понеже често обсъждаме в перспектива ремонт на съдебни сгради, как да ги обсъждаме, след като не знаем след три-четири години какви съдилища ще има, тези ли ще бъдат, други ли ще има. Обсъждан е и въпросът със съдебната карта. И въпросът с ЕИСС. Ако не се лъжа, част от проекта е за съдебната карта и редно е да чуем. Знам, че има няколко решения на Съдийската колегия за някаква промяна на съдебната карта, ама дайте да ги чуем най-накрая, какво решение ще има, за да може да има перспектива и да има предвидимост. Въпросът за съдебните сгради и за ремонта винаги стои така - ще има ли там съд, трябва ли да се даде един милион лева или трябва да се даде на друг съд, който има по-голяма нужда.“

Промяната на съдебната карта е под въпрос. Поне така звучи изказването на Красимир Шекерджиев в дискусията за необходимостта от капиталови разходи и оптимизацията на съдебната карта. Оказва се, че според „становището на няколкостотин магистрати, с които бяха проведени обществени обсъждания, защото няколкостотин магистрати взеха участие в тях. И това, което мога да кажа, е следното. Там, където е имало съд, според хората, които изброихме, ще продължи да има съд, няма да има закрит съд. Там, където е имало, винаги ще има съд, така че промяната на съдебната карта поне на този етап за хората, за които говорих, няма да доведе до необходимост от промяна на бюджетирането във връзка с извършване на ремонт на сгради.“

Липсата на програмно бюджетиране пречи, но не се очаква решение. Цялата дискусия за бюджета изобилства от въпроси, задавани от членове на ВСС, на които те не получават отговори и явно ги няма и в документите, които са получили преди заседанието. Стига се до следното изказване на Даниела Марчева:

„Моето предложение е докато не бъде въведено програмното бюджетиране, нека да има някаква подреденост, т.е. нека да се знае тези прогнози на база на какво се правят, коя комисия ги е дала и какво точно е имала предвид. Примерно с капиталовите разходи - какви ремонти на кои сгради се възнамерява да се правят; в какво се изразяват горе-долу тези ремонти, и най-вече по отношение на електронното управление - там е пълен хаос. Значи ние „на парче" одобряваме през цялата година в Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии" някакви искания - този сървър, онзи сървър, този лиценз е изтекъл, добре, ами какво, ами добре, ще го одобрим, да, горе-долу е в някакви граници и т.н., на заложени предварително. Само че липсва стратегическата част, т.е. колко тази година пари ще са необходими за обновяването на компютри, на лицензи и т.н. не е ясно, за да знаем в колко се побираме, защото някога примерно едни обосновани искания само заради това, че все пак може би няма да ни стигнат парите до края на годината, ние ги отказваме. Разбирате ли? Няма никаква стратегия, никаква визия за това как да се харчат тези пари. Това е моето настояване - докато не бъде прието програмното бюджетиране, да има една ясна разбивка…“

 

Един извод и една препоръка

На третата година от съществуването на този състав на ВСС сме свидетели на печалното изказване на Даниела Марчева, че „за трета година отново така, в едно насипно състояние и хаотично се гласуват някакви бюджетни разходи, прогнозни, които аз лично не виждам за какво са.“.

По-лошото е, че никой по време на дискусията не се опитва да отговори конструктивно на критиките и въпросите за повече информация, никой не поема ангажимента да предостави такава по-късно, на никой не се търси отговорност защо данни не са представени точно в този момент. С това обсъждане ВСС иска да получи 900 млн. лв. за 2021 г., да ги управлява самостоятелно и да развива съдебната система.

Съдебната система е независима, тя представя бюджета си на МФ, което изразява становище. Често то е в посока намаление на бюджет и реформи. Крайното решение се взема от Народното събрание, който не отделя повече от 20-30 мин. да разгледа бюджета на съдебната власт и най-често подкрепя становището на финансовото министерство.

Интуитивната ни препоръка би била да не се одобрява така предложеният от ВСС бюджет без поне да се отговори на зададените от самите членове на ВСС въпроси – с данни и анализи.

Реалистичната ни препоръка би била да се орежат капиталовите разходи поне наполовина и да се намалят увеличенията на редица разходи (за облекло, за актуализиране на ранговете и др.).

Минималната ни препоръка е да се определи експерт-бюджетар във ВСС, който на всяко заседание да дава информация за изпълнението на бюджета по отделни пера, да оценява големите инициативи с по-значим финансов ефект, да публикува данни редовно, както и да носи поне някаква отговорност за бюджетния процес, защото е видно, че членовете на ВСС не разбират от бюджет и той се прави от администрацията, която си има свои интереси и цели, които ще ни костват 900 млн. лв. през 2021 г.

 


[1] Виж повече в анализ на ИПИ „Планиране, изпълнение и отчитане на капиталовите разходи на съдебната власт“, юли 2020 г. - https://ime.bg/var//images/Law/Capital-Expenditures-IME-analysis-2020.pdf