Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои особености на дисциплинарното производство срещу член на ВСС

Автор: Иван Брегов / 20.05.2022
Оцени тази статия:

В поредица статии разгледахме някои общи несъвършенства при функционирането на Висшия съдебен съвет (виж тук), проблемните аспекти при отчитането и реализирането на отговорност на ВСС (виж тук), както и съществуващите основания за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на ВСС (виж тук). В този текст ще направим опит да изясним някои особености на дисциплинарното освобождаване от длъжност на член на съдебния съвет

Някои терминологични уточнения

Съдебната практика възприема, че не съществува разлика в съдържанието на понятието прекратяване на мандат на изборен член, използвано в чл. 130, ал. 8 от Конституцията, и от друга страна, понятията освобождаване преди изтичане на мандата, използвано в чл. 27, ал. 1 ЗСВ, и предсрочно освобождаване, използвано в чл. 27, ал. 5, 6 и 7 ЗСВ. Предсрочното прекратяване на мандата и освобождаването от длъжност преди изтичане на мандата на изборен член на ВСС имат еднаква правна същност и последици, което недвусмислено се потвърждава от използването им като синоними в посочените нормативни разпоредби, както и от смисловото съдържание на използваните глаголи (виж Рeш. № 7346 от 30.05.2014 г. по адм. д. № 4192/2014 г., VІ отд. на ВАС). В цитираното решение се прави и терминологичното изясняване, което поставя знак на равенство между дисциплинарно освобождаване от длъжност (израз, използван в чл. 130, ал. 8, т. 8 от Конституцията) и налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност (използван в чл. 308, ал. 3 ЗСВ), тъй като и двете понятия означават дисциплинарно уволнение. В посоченото решение на ВАС всяко от основанията е годно да доведе до прекратяване на правоотношението на член на ВСС, с което и той да се счита освободен.

Обратното на дотук изложеното е приел петчленен състав на ВАС с Реш. № 14841 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 8975/2014 г., с което отменя Рeш. № 7346 от 30.05.2014 г. по адм. д. № 4192/2014 г., VІ отд. на ВАС. В това второ, спорно решение, предсрочното прекратяване на мандата на изборния член на ВСС е разгледано като финален етап, в който преди това ВСС е наложил наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност. Разглеждайки именно това второ решение № 14841 от 10.12.2014 г., не бихме могли да се съгласим с аргументацията в акта, тъй като там погрешно и обслужващо конкретен конюнктурен интерес[1] ВАС е възприел, че за да настъпи освобождаването от длъжност следва да има първоначално наложено дисциплинарно наказание от страна на ВСС. Неправилно съдът възприема това производство като състоящо се от два свързани етапа на едно производство като при всяко от гласуванията ВСС гласува с различни мнозинства – с обикновено при дисциплинарното наказание и с особено, изискващо 17 гласа, при волеизявлението за предсрочно прекратяване на мандата.

За важността на дисциплинарното наказание

Безспорно е същественото значение, което се отдава на това най-строго измежду основанията за предсрочно освобождаване на изборен член на ВСС. Казаното се потвърждава и от три разпоредби на ЗСВ относно статута на самите членове на съвета и на статута на съдиите, прокурорите и следователите. Първата, както вече отбелязахме, е започналото дисциплинарно производство срещу член на ВСС, което е пречка за едностранно упражняване на право от негова страна за освобождаване от длъжност (чл. 27, ал. 3 от ЗСВ), ако производството не е завършило. Втората е по отношение на възможността за назначаване на длъжност съдия, прокурор и следовател, където реализирането на дисциплинарна отговорност е абсолютна предпоставка за отказ от назначение съгласно чл. 162, ал. 5 от ЗСВ, когато лицето е било дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт[2].

Останалите юридически професии не третират толкова строго налагането на наказание в качеството на член на ВСС като в Закона за адвокатурата, чл. 5, ал. 2, т.4,  пречка за вписване за период от 2 г. е само дисциплинарното наказание по реда на чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ (тежко нарушение, системно неизпълнение или уронване престижа на съдебната власт). Това е подкрепено и от проследената практика, например Реш № 514 от 22.03.2010 г. по г.д. № 730/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Третата разпоредба е на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ и урежда задължителното протичане на дисциплинарно производство за накърняване на престижа на съдебната власт от изборен член на Висшия съдебен съвет, чийто мандат е предсрочно прекратен поради подаване на оставка в хипотезата на чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията, ако е възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател. Именно при тези обстоятелства се уважава подаването на оставка като неотменимо право, и то не се разглежда като пречка за продължаване на вече образуваното дисциплинарно производство. Така подадената остава не произвежда действие, с което лицето би могло да се освободи от дисциплинарна отговорност.

Важността за реализиране на дисциплинарната отговорност се потвърждава и от изрично наложеното ѝ съчетаване с останалите видове отговорност – независимо от гражданската, административно-наказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда съобразно чл. 307, ал. 6 от ЗСВ. Затова именно тази възможност следва да бъде развивана като процедура спрямо членовете на ВСС - вместо екзотични противоконституционни действия от рода на предсрочно прекратяване на мандат със законодателни прийоми.

Видовете дисциплинарни наказания

Дисциплинарните наказания за член на Висшия съдебен съвет се свеждат до забележка и дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност (чл. 308, ал. от ЗСВ).

Още тук бих разгледал критично налагането само на двете крайни санкции: – най-леката – забележката и най-тежката – дисциплинарното освобождаване от заеманата длъжност. Считам, че неоправдано е изпуснато намаляването на основното трудово възнаграждение (чл. 308, ал.1, т.2). То би могло да бъде коректив за поведението на тези членове на съвета, които неоснователно не участват или не изпълняват част от основните си задължения. Като такива примери могат да бъдат посочени пропускане заседания на пленума, съответната колегия и ресорните комисии в съвета, когато това е неоправдано и забавя важни за дейността на съвета процеси и решения. Когато е застъпен модел на наказване, който отчита различни проявления в действията на членовете на съвета, то той следва да бъде доразвит сам по себе си. В следващата подточка от изложението ще разгледам по-подробно този въпрос.

Алтернативен на модела с подвидове дисциплинарни наказания би бил образец на дисциплинарно наказване, в който съществува само крайната степен – предсрочно освобождаване. Това именно  би била концеприя на максимално завишените изисквания към членовете на ВСС – нетърпимо е при неизпълнение на задълженията да има междинни наказания – след като някой не изпълнява задълженията си – направо да се пристъпва към уволнение. Видно е обаче, че в настоящия обществен контекст тази крайна мярка е неприложима спрямо членовете на ВСС тъй като те – или поне преимуществено мнозинство от тях - често изпълняват лошо или превратно правомощията си, но е оставено единствено на тях самите да си налагат наказания. На практика това означава да разчитаме малцинството добросъвестни членове на съвета да санкционират недобросъвестното и незаконосъобразно поведение на мнозинството. Поради това можем да възприемем, че режимът на видове нюансирани дисциплинарни наказания би имал по-голям практически смисъл в действащия правен ред и български правен контекст.

По-лекото по степен наказание – „забележката“ - следва да бъде наложено за нарушението „неизпълнение на други служебни задължения“, установено в чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Въведените в чл. 307, ал. 3 т. 1, т.2 нарушения (системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството) следва да бъдат неприложими спрямо членовете на ВСС, тъй като те губят статуса си на действащи съдии, прокурори и следователи. Приложимо следва да бъде  и основанието по чл. 307, ал. 3, т. 3 действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Това нарушение на етичните норми следва да бъде по-леко по вид и степен и извършването му да има за последица отново налагането на наказание забележка. Забележката е важна поради възможността за разширяване на отговорността и отчетността на членовете на съвета.

Най-тежкото наказание – дисциплинарното освобождаване от длъжност – вече разгледахме в предишната статия.

В заключение можем да кажем, че правната рамка за дисциплинарно наказване на членовете на ВСС, включително и предсрочното прекратяване на мандата им търпи усъвършенстване в редица направления, които биха имали реален резултат. С това ще се занимаем през следващата седмица в бюлетина на ИПИ.

 


[1] Подробности виж тук: https://www.capital.bg/blogove/pravo/2017/11/12/3075837_kazusut_sitnilski_prikljuchva_taka_kakto_i_zapochna_-/ Отвъд коментара в цитираната статия, цялото дисциплинарно производство, предмет на трите цитирани решения на ВАС, почива на СРС, които могат да се ползват изключително и само за нуждите на наказателното преследване, но не и като годо докзателствено средство в едно дисциплинарно производство, виж особеното мнение по третото дело в Реш. № 7792 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 15461/2014, VI отд. на ВАС.

[2] Тук отново се налага да поясня, че до изм. на чл. 307 и приемането на ал. 5 на ЗСВ през 2009 г. такава възможност е съществувала, като предсрочно освободеният член на ВСС Иван Димов е възстановен на длъжността съдия, а след това е освободен дисциплинарно тъй като към онзи момент не е съществувала нарочна дисциплинарна процедура  за реализиране на дисциплинарна отговорност на изборните членове на ВСС в ЗСВ.