Относно някои несъвършенства и възможности при работата на Висшия съдебен съвет

Въведение

В дневния ред на българското обществото вече повече от две десетилетия намират място познатите теми за проблемите на българските съд и прокуратура и отговорния за администрирането на техните въпроси Висш съдебен съвет. Многократни са и опитите за намиране на нормативни решения. Те обаче са съпроводени не толкова с невъзможност, колкото с липса на желание от политическата класа в страната да извърши належащите действия. Макар в Закона за съдебната власт (защо не в Конституцията?) да е записано, че Висшият съдебен съвет е отговорен да отстоява независимостта на съдебната власт (чл. 16, ал. 1), тоест да е средство за разрешаването на текущите проблеми, неговите членове, в голямото си множество, на практика действат във вреда на правосъдието или отказват да изпълняват законовите си задължения. По тази причина нека обърнем внимание на някои нормативни дефицити и потенциални разрешения, ненамерили все още отражение в законопроект, а само място в правния и в политическия дебат. Сред несъвършенствата на уредбата у нас се открояват липсата на яснота при какви обективни предпоставки и при каква процедура членовете на съдебния съвет следва да понесат отговорност, включително чрез възможност за предсрочно прекратяване на мандата им посредством реализирането на наказателна или дисциплинарна отговорност /авторът не е привърженик на своеволните прекратявания на мандати по целесъобразност/.

На първо място, липсва ясна законова процедура за освобождаването/отзоваването на членовете на съдебния съвет, излъчени както от Народното събрание, така и от професионалните среди на съдиите, прокурорите и следователите. Това е поправима грешка, с която заявилите се за реформатори в областта на правосъдието политически сили следва да се захванат. Това именно е усилие, което може да реши проблемите с този и всеки следващ състав на съвета. А в конкретния случай – и да предвиди законосъобразен и легитимен способ за търсене на отговорност на членовете и на този осми състав на ВСС. Припомням – настоящият осми състав на ВСС отказа да упражни на практика процедура за освобождаване на главния прокурор, приемайки я за недопустима, действие, намерило публично неодобрение и оспоримо от юридическа страна. Към настоящия момент и Конституционният съд е въвлечен в тази процедура с искане за задължително тълкуване[1].

Отчетността, разбирана и като отговорност

Публичното и прозрачно администриране на съдебната власт е важен елемент от функционирането на държавата. То стои като естествено задължение предвид предоставената възможност съдебната власт да се самоуправлява посредством административния си орган в лицето на съдебния съвет. Публичността и прозрачността гарантират възможността гражданите системно да следят за законосъобразното и добро упражняване на властта. А когато става въпрос за съдебната власт към публичността и прозрачността следва да добавим и отчетността, тъй като обществото не определя чрез пряк избор хората, които правораздават (съдиите), и хората, които изпълняват функция по разследване и обвинение (следователите и прокурорите). Следователно, гражданите не са в състояние да потърсят отговорност чрез пряк избор в рамките на обозрим мандат. Така, единствено по пътя на отчетността гражданите са способни да следят процесите, които протичат в съда и прокуратурата, както и взаимодействието между органите, натоварени със специфични функции. Практическото измерение на тези инак придобили публичност абстракции се свежда до това при ясни критерии на материалния закон и при последователна и непротиворечива процедура да бъде упражнена отговорност по време на мандата на членовете на съдебния съвет. Тази отговорност може да бъде реализирана по две направления:

• Посредством задълженията на ВСС да отчита дейността си пред обществото. Тук се включват – представянето на годишния доклад пред НС, публикуването на протоколи от заседания  др. Това обаче е възможност да се разбере как функционира органът и как  всеки отделен член на съвета изпълнява правомощията си, но не е задоволително средство, което да предотврати превратно и в нарушение на правилата поведение.
• Посредством възможността за предсрочно прекратяване на мандата на основанията, предвидени в Конституцията и ЗСВ и проблемни за прилагане към настоящия момент. Макар и да съществува законоустановеност на наказанието по реда на чл. 130, ал. 8 от КРБ, то процедурата по прилагането му е твърде неясна. Към настоящия момент поради тази неяснота действащите разпоредби в ЗСВ влекат неопределеност за това как да бъдат приложени, а оттам и поставят под условие правната сигурност както при провинение на член на съдебния съвет, така и при целенасочена атака срещу него без възможност да потърси гарантирана защита. Законът е лаконичен в чл. 27, ал. 4 и ал. 5, че процедура за освобождаване на основанията:

 – влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

 – трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

 – дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност

може да започне както по искане на петима членове на самия съвет или трима от някои от колегиите; по искане на една пета от народните представители или на една пета от съдиите, съответно прокурорите и следователите.

При самоизолиран и безотчетен съдебен съвет това, че някои от членовете му имат властта да поискат освобождаване на свой колега не е гаранция, че на практика ще бъде приложено, този осми състав само потвърждава това.  Лаконичността, с която се отбелязва, че Народното събрание, съдиите и прокурорите са овластени да започнат процедура също обаче не обезпечава решаването на обективни проблеми, с каквито обществото се сблъсква в лицето на предишния и този ВСС – избор на компрометирани лица по върховете на съдебната власт, лошо прилагане на ЗСВ, което води до липса на кадри в системата, лошо управление на непрекъснато нарастващия бюджет на съдебната власт.

В заключение

Пътят на развитие на нормативната уредба е в две посоки – първо чрез въвеждане на съдържателен елемент при какви условия НС може да изслушва членовете на съдебния съвет за текущата им дейност. Вторият обаче, на който ще обърнем внимание в поредица от статии е по-същественият – какви са дефицитите на настоящото производство и какви възможности следва да бъдат предвидени, за да бъде законосъобразно и с достатъчно гаранции проведено едно производство за предсрочно освобождаване на член на ВСС.

[1] Виж КД 17/2021 г. по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на  разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България като отговори на въпроса: „В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията?“