Неадекватни стимули за инвеститорите? Имаме и други!

Идеята зад планираните промени в Закона за насърчаване на инвестициите много прилича на една мисъл на амерканския комик Граучо Маркс – „Това са принципите ми! Ако не ви харесват, имам други.“ Това не е преувеличение, тъй като основният аргумент за промяна на закона беше представен по време на кръгла маса и гласеше: „сегашните преференции за инвеститорите вече не са толкова атрактивни“.

Неведнъж сме писали, че инвеститорите имат по-малко нужда от стимули и преференции и повече от добра инвестиционна среда, като сме цитирали различни проучвания и класации. Този път ще се опитаме да го демонстрираме с прости примери. И няма по-прост факт от този, че предпочитанията на отделните инвеститори, освен че се различават, се менят постоянно. Т.е. както сегашните преференции вече не са атрактивни, така и евентуалните бъдещи такива в даден момент ще станат неатрактивни и отново ще трябва да се променят. Докога? Всъщност по-важният въпрос е трябва ли въобще да има такива стимули, след като те не адресират нуждите на всички инвеститори във всички сектори на икономиката, а само на избрана група – било то чужди инвеститори, било то големи инвеститори, било то такива, инвестиращи в области с висока безразботица и прочие условия?

По време на кръглата маса представители на частния сектор ясно очертаха проблемите, пред които са изправени.Тези проблеми са не липсата на стимули, а корупцията и бюрокрацията, както показват и различни допитвания до бизнеса. Да оставим настрана, че промените в закона предвиждат стимули само за някои компании, но те не решават двете най-големи пречки пред бизнеса. А оттук и отговорът на горния въпрос – не ни трябват стимули, не просто защото в този си вид са дискриминационни, а защото единствено създават впечатление за дейност, но не решават истинските проблеми на бизнеса.

В крайна сметка всяка инвестиция се оценява на база нетната ѝ настояща стойност (ННС). Колкото по-висока е тя, толкова по-атрактивен е проектът. Тя се изчислява посредством два фактора: нетен финансов поток – разликата между очакваните приходи и разходи във всеки бъдещ период, и алтернативната цена на капитала (opportunity cost of capital). И така ННС се увеличава когато очакваните приходи се увеличават, очакваните разходи намаляват, алтернативната цена на капитала намалява или комбинация от трите. Предоставянето на стимули и преференции, каквито БАИ предлага, за някои инвеститори означава, че някои проекти ще имат по-висока ННС, ще бъдат по-атрактивни и могат да доведат до инвестиции. Алтернативата е да се работи за подобряване на предлаганите административни услуги, намаляване на регулаторното бреме, повишаване на защитата на собствеността, премахване бариерите за навлизане и излизане от даден пазар, намаляване на данъците върху капитала и труда и като цяло подобряване на инвестиционната среда. Това ще намали явните и скритите разходи за всички инвеститори, ще понижи рисковата премия, а оттам и алтернативната цена на капитала на всички проекти и като цяло ще увеличи ННС за всички проекти. Кое, според вас, е по-доброто решение?

На кръглата маса бяха изказани и тези, че инвеститорите се нуждаят от ясно послание от типа на „Ние ви предлагаме финансова помощ в размер на толкова лева“, например. Някои от участниците също твърдяха, че послания като „добра инвестиционна среда“ по-скоро объркват чуждите инвеститори. И са прави. Една такава обща формулировка може да означава всичко. Но ако някой инвеститор попита БАИ „Какво ще получа, ако инвестирам в България?“, веднага могат да му кажат:

  • Просто данъчно законодателство и ниски данъци върху капитала и труда
  • Ангажимент за водене на разумна и предвидима бюджетна и данъчна политика
  • Евтина работна ръка

Това, придружено със съответните числа и факти,е конкретен отговор и на негова база бъдещият инвеститор може да започне да прави сметки. Представете си колко по-добре би било, ако към гореизброените БАИ може да добави и:

  • Бързи и ефективни административни услуги и ниска административна тежест
  • Ниски или липсващи бариери пред навлизане и излизане от пазарен сегмент
  • Върховенство на закона, бързи и обективни съдебни процедури
  • Гъвкав трудов пазар и ниски пречки/разходи пред наемане и съкращаване на служители
  • Допълнително намаляване на данъците върху труда (осигуровки)
  • Допълнително намаляване на данъци върху капитала (данък дивидент, реинвестирана печалба)
  • Широк обхват на електронните административни услуги

Всъщност ако всичко това се направи, БАИ дори няма да има нужда да го обяснява, тъй като подобренията веднага ще бъдат отразени в международните класации за правене на бизнес, икономическа свобода, конкурентоспособност и др. Предприемачите сами ще искат да вложат парите си в българската икономика, без да е нужно някой да ги убеждава.

Накрая трябва да отбележим две неща. Първо, в страни като България – със слабинвестиционен климат и нисък доход на глава от населението – активната роля на БАИ за привличане на международни инвестиции най-вероятно би имала негативен ефект (Andrews-Johnson &Morisset, 2004). Второ, това, което може да привлече инвеститори, са реформите в страната и най-вече тези които са насочени към намаляване на административната тежест. Това е и заключението на изпълнителния директор на БАИ от средата на 2010 г.: „Според мен това е и сферата, в която трябва да се работи, за да се привличат повече чужди инвеститори – намаляване на административната тежест. И след като агенцията не може да помогне особено, но може да навреди сериозно, най-добре е тя да се закрие и управляващите да се фокусират върху реформите.


Свързани публикации.