Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020: Анализ и потенциални ефекти върху България

Автор: ИПИ / 26.10.2012
Оцени тази статия:

Анализът проследява промените, които настъпват в Многогодишната финансова рамка 2014-2020 на Европейския съюз спрямо предходния бюджетен период, изследва причините за тях и прави изводи за ефекта им върху българската икономика. Основните теми, които са засегнати, са свързани с цялостния облик на МФР, предвидените реформи в начина на финансиране на бюджета, Общата селскостопанска политика и направлението за Интелигентен и включващ растеж.

Новата МФР съдържа както разумни предложения за справяне със съществуващите недостатъци в европейските икономики, така и множество опасности, произтичащи от раздути разходи и желание на ЕК за по-голяма независимост и централизация. Анализът стига и до заключението, че българското правителство трябва по-настоятелно да отстоява позициите си по определени въпроси, а по други – напълно да ги преразгледа.  

С оглед на разразилата се финансова и дългова криза в Европа, заявените ангажименти на ЕК за намаляване на тежестта на европейския бюджет върху националните такива не са изпълнени на задоволително ниво. Макар да намаляват като процент от БНД, реалните суми се покачват, като не са оползотворени съществуващите възможности за оптимизация на разходите, особено в сектори като администрацията и Общата селскостопанска политика. Това води до пропуснати ползи, пазарни изкривявания и ненужно натоварване на страните-членки.

Анализът на предложения нов метод на финансиране на МФР заключава, че желанието на ЕК за по-голяма независимост в конкретните си измерения създава опасности както за ЕС, така и за България в частност. Докато идеята за опростяване на сегашната система за ДДС приходи може да се интерпретира като положителна промяна, то всички останали предложения, включващи нова форма на ДДС прихода и свързаната с нея синхронизация на данъчната база, както и въвеждане на данък върху финансовите транзакции могат да окажат негативен ефект върху българската икономика. В допълнение към това се разглеждат и загубите на България, произтичащи от рабата за Великобритания, както и възможностите за премахването на причините за него, а впоследствие – и на самия рабат.

По отношение на ОСП се разглеждат предложенията, свързани с промяна в структурата на директните плащания, въвеждането на таван на плащанията и липсата на пълно изравняване на директните плащания между отделните държави-членки. Стига се до заключението, че предлаганата реформа в ОСП не е в интерес на България и ще задълбочи негативните ефекти от субсидиите върху българското селско стопанство. Препоръчва се в официалната позиция на България да се настоява за премахване на директните плащания, или в краен случай за изравняването им за всички държави на еднакво, по-ниско от настоящото средно ниво за ЕС-27. 

Коментарът върху раздела за Интелигентен и включващ растеж се концентрира върху предвиденото създаване на Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) и преразпределението на средствата, поставящо по-голяма тежест върху образованието и конкурентоспособността за сметка на регионалното сближаване. Изводът е, че промените биха обслужили ефективно заложените цели в стратегията Европа 2020, но се изразява съмнение дали те са необходими и правилни в сегашния икономически контекст. Прави се и заключение, че България е твърде вероятно да бъде ощетена от създаването на МСЕ, обособяването на категорията на „преходните региони” и наложения таван върху размера на получените средства, а оптимистичните сметки на МФ може и да не се оправдаят.

Пълният анализ на Института за пазарна икономика можете да намерите тук.