Млечната одисея продължава. Отново по грешен път.

След пропадналия опит да се намеси пряко в свободната стопанска инициатива като ограничи административно производството на храни от млечни заместители, Министерство на земеделието и храните (МЗХ) омекоти Наредбата за специфични изисквания към млечните продукти. Добрата новина, ако има такава, е, че крайният вариант, при който на територията на едно и също предприятие не можеха да се произвеждат млечни и „имитиращи“ продукти, отпадна – една мярка, чиито вредни последици за бизнеса бяха лесно предвидими (виж https://ime.bg/bg/articles/za-kogo-raboti-ministyryt/). Притеснителното е, че и в последния си вариант наредбата продължава да се фокусира върху свръх-контрола на всяка крачка от производствения процес, което създава допълнителни тежести за целия бранш, т.е. и за изрядните производители. Къде по-лесно би било усилията да се насочат към по-неутралния и ефективен последващ контрол върху крайната продукция. 

 

Поредната глупост

Според последния вариант на наредбата, мандрите, които искат да произвеждат и млечни, и „имитиращи“ продукти, ще могат да произвеждат последните при крайно ограничителни условия – веднъж на шест месеца и при предварително уведомяване на БАБХ.

Нека да си представим следния хипотетичен случай: фирма получава поръчка за партида деликатесни продукти с вложени растителни мазнини. За да я изпълни, ще трябва да уведоми Областната дирекция по безопасност на храните поне 24 часа преди започване на производството с цел да даде време на дирекцията да изпрати инспектор на място. След като приключи с тази поръчка, фирмата може незабавно да се върне към производството на млечни продукти. Ако отново получи поръчка за „имитиращи“ продукти, обаче, няма да може да я изпълни в рамките на следващите шест месеца – минимален период, в който няма право отново да превключва мощностите за работа с растителни мазнини.

Изискването звучи толкова абсурдно, че граничи с глупостта. Защо шест месеца? Защо ограничението е само в едната посока (към производството на „имитиращи“ продукти)? Кому изобщо е нужно?

Тази точка в наредбата е очевидно дискриминационна по отношение на българските фирми, които произвеждат едновременно и млечни, и „имитиращи“ продукти. Същевременно няма да доведе до нито един от резултатите, които се търсят с наредбата.

 

Какви са мотивите

Проектът за наредба разбуди до такава степен духовете в бранша, че на 16 май се състоя изслушване на министър Найденов пред Комисията по земеделие и гори в Народно събрание, на което присъстваха над 60 представители на млекопроизводителите, млекопреработвателите и работодателските организации. Там министър Найденов изтъкна няколко мотива за изготвяне на наредбата:

  • Защита на животновъдите, като се цели увеличаване обемите на изкупуваното сурово мляко
  • Защита на потребителите от продукти, които се продават като млечни, а са приготвени с растителни мазнини
  • Вземане на мерки срещу износа на продукти, които се представят като традиционни български млечни изделия, но са произведени с добавени растителни мазнини
  • И накрая „Разбира се, черната статистика, че България е на първо място в Европейския съюз по сърдечно-съдови заболявания и смъртност вследствие на инфаркти и инсулти също ни кара да вземем мерки в това направление“(???) – Мирослав Найденов, стенограма от заседанието на КЗГ, 16 май (пълната стенограма може да видите тук – http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/230/steno/ID/2461)

На коя точно от тези цели отговаря ограничителната мярка за производство на „имитиращи“ продукти?

Не на първата, защото търсенето на млечни продукти, които са значително по-скъпи, е въпрос на платежоспособно търсене. А то очевидно е намаляло през последните години и едва ли скоро ще се възстанови.

Не на втората, която е въпрос на етикетиране и последващ контрол.

Не на третата, поради горните причини.

Не на четвъртата, тъй като никой до ден днешен не е доказал еднозначно, че растителните мазнини и по-специално палмовото масло водят до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с животинските[1].

Що се отнася до контрола по качеството на храните и защитата на потребителите – да, те са важни. Нужно ли е обаче да се затормозява цял подсектор от икономиката със свръх-регулации и ограничения върху стопанската инициатива?

Новите санкции, предвидени в наредбата, са достатъчно сурови – при първо нарушение глобите са между 15 и 20 хил. лв. за физическо и между 50 и 100 хил. лв. за юридическо лице. При второ нарушение се отнема удостоверението за производство. Не е ли по-добре да инвестираме в няколко модерни лаборатории, които на случаен принцип да изследват определен брой продукти от различни марки всяка седмица и при нарушение да се налагат съответните наказания? Тогава ще има ефективни санкции за недобросъвестните производители, без да се пречи на бизнеса на останалите.

 

Къде е заровено кучето

Очевидно истинските мотиви за наредбата се крият другаде. За да се приеме толкова безсмислено и едновременно с това, вредно за конкуренцията решение, изглежда е налице някоя от следните предпоставки (или комбинация от тях):

  • лобизъм в полза на нечии интереси
  • оправдаване съществуването на чиновниците от Агенцията по храните(по устройствен правилник в областните дирекции по безопасност на храните трябва да работят близо 2500 души)
  • неразбиране на елементарни икономически процеси.

 

 


[1] Няколко изследвания за влиянието на палмовото масло върху човешкото здраве:

http://www.krepublishers.com/02-Journals/JHE/JHE-26-0-000-09-Web/JHE-26-3-000-09-Abst-PDF/JHE-26-3-197-09-1776-Mukherjee-S/JHE-26-3-197-09-1776-Mukherjee-S-Tt.pdf

http://whqlibdoc.who.int/trs/who_trs_916.pdf

http://www.ajcn.org/content/84/1/54.full

http://www.americanpalmoil.com/palmtruth.html


Свързани публикации.