Оценка на въздействието от изпълнението на активните мерки на пазара на труда

Резюме

Намаляването на безработицата традиционно присъства като един от приоритетите в програмата на всяко правителство, независимо от идеологическа принадлежност. Безработицата е естествен фокус по време на икономическа стагнация или рецесия. Най-популярните мерки за справянето с безработицата както в България, така и по света, са активните мерки на пазара на труда посредством програми за заетост, мерки за ограничаването на вноса, данъчни преференции и субсидии, инфраструктурни проекти и насърчаване на инвестициите.

Оценката на въздействието на Националния план за действие по заетостта за 2011 г., изготвена от екипа на ИПИ, показа доста слабости както при планирането, така и при изпълнението на плана. Паралелният преглед на осъществените активни мерки на пазара на труда през последните десет години разкрива множество разхищения и дори преки злоупотреби със средства от бюджета.

Работили и обучени безработни по НПДЗ и похарчени средства

Източник: НПДЗ 2002-2010

Анализът на разходите и ползите от активните мерки дават възможност за обективна оценка на Националния план за действие по заетостта за 2011 година.

Нетната загуба е разпределена между засегнатите групи по следния начин:

• Загуба за публичния сектор в размер на 57,56 млн. лв.
• Загуба за бизнеса и гражданите в размер на 11,23 млн. лв.

Общата нетна загуба за икономиката за 2011 година от изпълнението на програмите и мерките за заетост е в размер на 68,79 млн. лв.

Анализът показва, че държавата не може да създава заетост и да намалява безработицата ефективно и трайно. Като се има предвид, че заложеното финансиране от европейски средства надвишава това от държавния бюджет от 2008 година насам, а контролът върху харченето на европейски фондове като правило е по-стриктен, свеждането на програмите и мерките с бюджетно финансиране до минимум е съвсем реално.

В този случай, единствената роля на българската държава е да премине към усилия за намаляване на бремето върху частния бизнес, защото трайна заетост се създава единствено на пазарен принцип. Конкретни препоръки за намаляване на бремето върху пазара на труда са:  

• Намаляване на облагането на труда – за да се намали тежестта върху труда и повече работодатели да задържат служителите си по време на криза. Това е и задължително условие за намаляване дела на сивата икономика.
• В никакъв случай да не се допуска по-нататъшно увеличение на минималната заплата и минималните осигурителни прагове – основната част от безработните се състои от нискоквалифицирани хора, които малко работодатели биха наели, ако не произвеждат повече от административно наложените минимуми. От друга страна, самите работници биха предпочели да получават заплата под минималната, отколкото да останат безработни, когато работодателите им са затруднени в кризата. Ако минималната заплата и осигурителни прагове продължат да се увеличават, нови и нови хора ще останат без  работа. В крайна сметка административното им определяне трябва да спре и заплащането да зависи единствено от пряката договорка между работника и работодателя.
• Облекчаване на процедурите по наемане и освобождаване на работници. Тук също най-засегнати са младежите и тези с по-ниска квалификация, защото работодателите не биха наели хора без опит и квалификация, ако знаят, че разходите по освобождаването им са твърде високи.

Пълният текст е достъпен ТУК.