Хроника на една предизвестена безработица

Последните данни за пазара на труда показват сериозно, но не и неочаквано влошаване на ситуацията на този пазар в резултат на икономическата криза. Миналата седмица и двете институции, които събират статистика за безработицата в България, публикуваха своите последни цифри. Според Националния статистически институт (НСИ), коефициентът на безработица, изчислен по методологията на Международната организация на труда, е достигнал 7,9% през последното тримесечие на 2009 г., нараствайки с 2,9 процентни пункта спрямо година по-рано. Данните на Агенцията по заетостта, които се базират на регистрираните безработни в Бюрата по труда, са още по-тревожни: безработицата се е увеличила с 3,4 процентни пункта на годишна база и е достигнала 9,9% през януари 2010 г.

Основната причина за увеличаващата се безработица e яснa – съкращаване на заетостта в реалния сектор в резултат на намаляла бизнес активност. Според данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2009 г., заетостта се е свила с 2,6 процентни пункта на годишна основа и е достигнала 48,2% сред лицата на възраст над 15 години. Заетостта в групата на 15-64 годишните намалява още по-стръмно – с 3,1 пункта до 61,2%. Освен традиционното действие на сезонни фактори, рязкото увеличение на безработицата през януари според статистиката на Агенцията отразява заявените намерения на много мениджъри да направят съкращения от началото на новата година.

Източник; НСИ, Агенция по заетостта

Тъй като реакцията на пазара на труда в България следва икономическия растеж с лаг от почти година, тепърва ще трябва да свикваме с данни за спад на заетостта и скок на безработицата. Ако приемем, че дъното на кризата за България е било достигнато през последното тримесечие на 2009 г., то тогава безработицата най-вероятно ще достигне най-високата си точка към края на 2010 г., преди да обърне възходящата тенденция. Нашите очаквания са безработицата да продължи покачването си през цялата 2010 г., евентуално с временен застой или незначително намаление през лятото заради сезонното откриване на работни места в туризма и селското стопанство. Пикът най-вероятно ще се види през ноември-декември, като стойности от 12,5-13% биха съответствали на един оптимистичен сценарий. Все пак вероятността за изстрелване на безработицата до нива от около 18-20%, на които България беше свидетел преди десетина години, е близка до нула.

Намалението на осигурителната тежест с 2 процентни пункта от началото на 2010 г. безспорно беше стъпка в правилната посока с цел подпомагане на бизнеса за запазването на работни места. Но тази мярка далеч не е достатъчна. По-нататъшно намаление на осигуровките с 3 процентни пункта още тази година би оказало по-чувствително въздействие върху бизнеса. Предвид очакванията за стабилно покачване на безработицата през 2010 г., колкото по-рано това намаление се случи, толкова по-добре. Първоначалният план на правителството за 2010 г. беше точно такъв – при положение, че бюджетното изпълнение през първите месеци позволи, да се намали осигуровката за пенсия с още 3 пункта. Впоследствие, обаче, все повече започна да се отстъпва от тези намерения, като се декларира алтернативен план за намаление на осигуровките с по 1 процентен пункт през всяка от следващите 3 години.

Само едно по-рязко намаление на осигуровките още тази година, обаче, би се почувствало от реалния сектор и би могло да повлияе върху неговите решения за персонал и инвестиции. Други важни правителствени мерки, които биха подпомогнали местния бизнес, са ускорено и опростено връщане на ДДС и разплащане на висящи бюджетни задължения към строителни компании, за които писахме неотдавна (виж тук). Стойността на тези задължения варира от източник до източник, но сумите, които най-често се споменават, са около 0,5 млрд. лева задължения по ДДС и други 0,8-1,5 млрд. лева задължения към строителни компании. Очевидно съвкупната сума е значителна и би могла да изиграе решаваща роля за фалирането или оцеляването на редица компании. Накратко, решителни действия са необходими, и то още сега, ако не искаме държавният бюджет в скоро време да плаща сериозни суми за обезщетения при безработица и програми за заетост.


Свързани публикации.