Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ДСБ не прави голям ляв завой

Автор: Стоян Панчев / 12.04.2013
Оцени тази статия:

След като в предишния брой на седмичния бюлетин разгледахме икономическите програми на три партии – ГЕРБ, БСП и ДБГ – продължаваме прегледа с наскоро публикувания документ от „Демократи за силна България” (ДСБ). В някаква степен политиките, заложени в него, изненадват като по-пазарни, отколкото бихме очаквали, следейки последните изяви на лица от партията на г-н Иван Костов. Щедрите обещания са осезаемо по-малко от това, което можем да прочетем при конкуренцията, а в социалната програма стоят декларации като – „никакви нови данъци, осигуровки и такси”.

Текстът започва разумно със заявка за запазване на валутния борд и въздържане от влизане в еврозоната, докато траят сериозните проблеми с публичния дълг на страни-членки от валутния съюз. В предложенията за промени на данъчната политика се забелязват добри идеи като намаляването на ставката от 15% за едноличните търговци и облагането им като самонаети физически лица. В същото врем, предлаганото въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, ще създаде стимули за укриване на доходи от страна на тези, които са над минимума, което би било проблем за хазната и управляващите я.

По-спорен е фокусът на икономическата програма върху малките и средните предприятия, които според ДСБ трябва да получат специални преференции пред останалите, без да се даде отговор защо тези фирми заслужават специално отношение. Добра е идеята за улесняване стартирането на бизнес, но отново възниква въпросът защо това да се отнася само до такъв с определени размери. Идеите за спиране на вноса на стоки, неотговарящи на определени български или европейски (държавни) изисквания, от своя страна, са с неприятен протекционистки привкус.

Социалната програма, както беше споменато по-горе, не влиза в детайли и е консервативна откъм обещания. Основният мотив е, че бедност се премахва с повече икономическа активност и оттам - с повече работни места. Заложени са добри идеи като различни осигурителни прагове спрямо индустрията и населеното място, намаляване на бюрокрация/регулации при наемане на почасов труд и демографска политика, базирана не на бюджетни плащания, а на добра работна среда. Идеите за пенсионната система са отчасти неясни, защото говорят за отнемане на привилегиите на определени групи, без да ги назовават. Включват и спазване на т.нар. швейцарското правило и „пълно съответствие между вноските и получаваните пенсии”, без да е обяснено как ще се постигнат тези цели.

Що се отнася до здравеопазването, голяма част от планираните от ДСБ политики се базират на повишаване на здравните разходи от 4,1 на 6% от БВП, което според тъмносините може да се случи чрез по-добра събираемост – как точно не е обяснено. Споменават се добри идеи като премахване монопола на здравната каса, но без особени детайли за механизма, чрез който ще се случи това. Говори се и за сериозни данъчни преференции, без обяснение за това до какво свиване на разходи ще доведат те. Важната сфера на образованието е останала встрани от вниманието на екипа в ДСБ, защото програмата на практика не съдържа нищо ново по темата. Единственото по-интересно предложение е свързано с признаването на родителските колективи, докато останалите показват по-скоро липса на визия за реформи в сферата.

Предложенията за политики в селското стопанство съдържат в себе си определено противоречие. От една страна се говори за свободна конкуренция между играчите на пазара, а от друга се набляга на протекционистко звучащи идеи като ограничаване вноса на суровини и преференциални кредити. Като държавни политики са представени цели, които би трябвало да се следват от самите производители и предприемачи в сектора в зависимост от предпочитанията на потребителите, а не заради спуснати от горе държавни разпоредби. Пример за такива са подобряване на технологиите, повишаване на доверието на консуматорите и др.

Разписана черно на бяло, програмата на „Демократи за силна България” изглежда насочена в правилна посока. Липсват детайли обаче, които да покажат как ще се реализират част от добрите идеи. Тревожно е присъствието на протекционистка линия, както и липсата на реформаторски план за важни сектори като образованието например.