Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво пише в „програмата” на ГЕРБ

Автор: Петър Ганев / 05.04.2013
Оцени тази статия:

Политическа партия ГЕРБ публикува някои акценти от програмата си, с която ще се яви на предстоящите избори. Документът представя близо 30 страници с по 3-4 опорни точки в различни сфери. Голяма част от тях имат предимно пожелателен характер – например ще борим престъпността и ще привлечем инвестиции – но някои все пак имат конкретност и дават насока за намеренията на партията. Разбира се, ГЕРБ е в по-различна позиция от другите партии, тъй като разписаното в програмата най-вероятно ще остане в сянката на вече направеното през последните четири години. Въпреки това, в среда на уличен и партиен популизъм, е важно да се гледа сериозно на разписаните програми и обещания.

Акцентите започват с отбелязване на постигнатото – посочени са финансовата стабилност и усвояването на еврофондовете, както и с някаква доза критичност по отношение на икономическия растеж, доходите и направеното за малкия и среден бизнес. От гледна точка на икономическата политика, оставяйки настрана теми като престъпност, подслушвания и т.н., фокусът на критиката е в правилната посока, макар и не точно в целта. Това, което липсва, тоест не е изведено като водеща критика и съответно приоритет, е заетостта, която беше най-тежко ударена през последните години и която всъщност предопределя нивата на бедност в страната. Така или иначе не уводните думи, а мерките са важни, като тук ще ги разгледаме именно през призмата на икономическия растеж.

Като основни котви на програмата можем да изведем следното:

  • Запазване на валутния борд;
  • Стремеж към балансиран бюджет;
  • Запазване на 10% плосък данък.

Тези три обещания са важни, тъй като покрай шума и популизма от последните седмици (било за национализация, било за харчове и дългове, било за борда) е хубаво да има подобни котви във всяка една програма, които да гарантират финансовата, паричната и данъчната стабилност в страната. Така нареченият „стремеж към балансиран бюджет” не е детайлно разписан, така че не става ясно дали се обещава такъв към дадена година или се предвиждат още дефицити, макар и в рамките на 1-2% от БВП. Напомняме, че 2013 г. ще е петата поредна година на бюджетен дефицит. Още по-важно е, че не се коментира темата за фискалния резерв, който през последните години изтъня и е близо до санитарния си минимум. Попълването му следва също да е приоритет, най-малкото защото предстоят и други големи плащания по външния дълг, но това изисква изоставяне на дефицитите и появата на излишък в бюджета.

В сферата на данъчната политика, освен запазването на плоския данък е записано и бързото възстановяване на ДДС за изрядни фирми, както и лихвена амнистия за задължения към държавата от минали периоди – разбирай до края на 2012 г. Последното остава изключително спорна мярка, която на практика подкрепя недобросъвестните платци и ощетява всеки, който си е плащал навреме. По-интересното е, че с това данъчната политика се изчерпва – други данъци не се коментират, а осигуровките дори не са споменати в документа.

Можем да откроим и някои мерки в посока икономика и малки и средни предприятия:

  • Създаване на две министерства – на енергетиката и отделно на икономиката и туризма. Това е по-скоро добра идея, тъй като безспорно през последните години министрите на икономиката се занимаваха предимно с енергетика и икономиката беше оставена на заден план;
  • Намаляване наполовина на всички административни срокове и регулаторни режими и възстановяване на внесени такси при забавяне – това е силно положително намерение, но в голяма степен – пожелателно. Не е разписан никакъв механизъм как би се случило на практика;
  • Финансиране на предприятия от ЕС – това е на практика неизбежна мярка, тъй като е предвидено да усвояваме европейски средства както за малкия и среден бизнес, така и за нови предприятия;
  • Въвеждане на електронното управление и създаване на специално министерство – също добро намерение, но наличието на министерство само по себе си не гарантира резултати.

Общият поглед към мерките за икономиката показва фокус върху усвояването на европейски средства, пожелателни текстове за електронни услуги и по-бърза администрация, както и появата на три министерства. Последното само по себе си не е проблем, стига да дава някакви резултати и да не води до раздуване на администрацията. Остава притеснението, че дори и да има отделно икономическо министерство, ако то е изцяло ангажирано с усвояване на евросредства и финансиране на предприятия, може отново да неглижира бизнес средата (администрация, регулации и т.н.), която е по-важна за предприемачите и икономиката от европейските програми.

В сферата на енергетиката са разписани обещания в унисон със скорошните протести:

  • Реформа в държавните енергийни дружества и съкращаване на разходите в енергетиката с минимум 10%;
  • Довършване на строителството на всички газови връзки;
  • Недопускане на неефективни енергийни проекти с държавно участие;
  • Енергийна ефективност и саниране;
  • Удължаване живота на блоковете на АЕЦ Козлодуй;
  • Прозрачност и участие на гражданите в ДКЕВР – избор на състава на комисията от народните представители;
  • Либерализация на пазара на електроенергия и възможност за избор на доставчик;

Предложенията в някаква степен адресират проблемите, но най-важните точки остават неясно разписани. Реформата в държавните енергийни дружества трябва да бъде ясно посочена – например ще бъде ли разбит енергийният холдинг, през какви стъпки и срокове ще премине либерализацията в сектора?

По отношение на заетостта са разписани някои мерки, но това далеч не е направено в детайли:

  • Стимули за работодатели, наемащи младежи;
  • Заетост за младежи чрез насърчителни мерки;
  • Стимули за млади хора да започнат собствен бизнес;

Подобен род мерки звучат крайно неясно и най-вероятно са предимно разходни мерки, тоест стимулите ще са под формата на държавни харчове, което през годините се е доказало като неефективен инструмент за създаване на заетост. Странно звучи и конкретно разписаната мярка: „създаване на нови работни места в над 1000 предприятия чрез инвестиции в квалификация в условията на труд в социални иновации” (запазен оригинален текст). Какви ще са тези социални иновации остава мистерия, но е ясно, че те ще се случат с парите на данъкоплатците.

Може би най-важната мярка в документа е приемането на нов Кодекс на труда – „отговарящ на съвременните отношения на пазара на труда”. Това е наистина необходимо и може да адресира структурните проблеми на пазара на труда, но повече подробности няма. Остава загадка какви точно са намерения за нов Кодекс на труда – дали ще направи трудовите норми по-гъвкави и ще спомага за откриването на нови работни места или ще разписва безброй регламенти, които убиват заетостта. 

В образованието можем да открием някои хубави мерки:

  • Политики за намаляване на отпадащите ученици;
  • Обвързване на образованието с потребностите на пазара на труда;
  • Приемане на нови закони за предучилищното и училищното и висшето образование.

Разбира се, някаква конкретика отново няма, но фокусът върху отпадналите ученици и търсенето на пазара на труда е похвален. Остават и споровете около текстовете на заседналия в парламента законопроект на Закон за предучилищното и училищното образование.

Освен всичко посочено дотук, в документа са разписани и различни инфраструктурни проекти и инвестиции – от познатите магистрали, пътища и жп линии до „по-красиви, по-модерни и по-достъпни градове”. Социалната политика е залегнала по отношение на пенсионерите – швейцарското правило, майките – запазване на срока за майчинство и обезщетение, равно на минималната заплата и децата от социални домове – осигуряване на семейна среда.

Прави впечатление, че темите пенсии и здраве на практика не се разглеждат. Не се говори за устойчивостта на пенсионната система, нито за дефицита в НОИ. НЗОК също не се споменава, макар именно в здравето и монопола на касата да бяха заровени някои от най-тежките проблеми на това управление.

 Ако трябва да обобщим, в програмата могат да бъдат намерени хубави неща, макар и разписани пожелателно. Основните котви очаквано са валутният борд, стабилността на публичните финанси и плоският данък. Някои от нужните структурни политики също са засегнати – образование, обвързано с пазара на труда, по-бърза администрация и либерализация в енергетиката. Макар и засегнати, конкретните мерки в тези направления не звучат достатъчно убедително. Споменати са и новите закони в образованието и нов Кодекс на труда, но без повече детайли. Големите социални сфери – пенсии и здраве – като че ли са оставени настрана, което е изненадващо на фона на натрупаните структурни проблеми.