Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

2014 – празнословие; 2015 – структурни реформи?

Автор: Петър Ганев / 06.06.2014
Оцени тази статия:

В седмицата, в която стана ясно, че правителството едва ли ще изкара до края на годината, Европейската комисия публикува препоръките на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2014 година. Традиционно документът коментира най-важните политики в страната – фискална политика, пазар на труда, образование, пенсионно дело, енергетика и т.н., като се отправят изключително конкретни критики и съответно се извеждат препоръки. Тази година тонът към България е особено критичен, като се говори или за липса на напредък по основните структурни политики, или дори за контрапродуктивни действия на правителството през последната година. Всъщност критиките от Европа са съвсем очаквани, както личи и от становището на ИПИ по проекта на НПР 2014, къдтето посочихме, че националните цели за заетост и бедност няма да бъдат постигнати.

Ето и основните критики/препоръки към България:

  • Комисията отчита, че бюджетните прогнози в страната стъпват на оптимистичен макроикономически сценарий, както и че се наблюдава известно отклонение (и съществува риск занапред) от средносрочната бюджетна цел. Препоръката е да се засилят бюджетните мерки още през тази година, както и да се осигури капацитет на новия фискален съвет;
  • Отправена е ясна критика, че България отстъпва от поетите ангажименти в областа на пенсионната реформа            чрез въведените допълнителни схеми за ранно пенсиониране и замразеното покачване на пенсионната възраст. Препоръката е не просто да се продължи с повишаването на пенсионната възраст, но да се приеме и дългосрочна стратегия за пенсионната система;
  • Голям фокус е поставен върху „неоптимално функциониращия пазар на труда”. Все по-видима става критиката към минималните осигурителни прагове, които „биха могли да попречат на нискоквалифицираните лица да участват пълноценно в официалната икономика”. Критика е отправена и към покачването на минималната заплата, което „може да окаже отрицателно въздействие върху трудовата заетост”. Препоръките са в унисон с тези критики, а именно, препоръчва се преглед на минималните прагове и отчитане на ефектите върху заетостта от покачването на минималната заплата;
  • Продължава да не е приет нов Закон за училищното образование. Предният проект на този закон се провали на второ четене в парламента, тъй като падна правителството на ГЕРБ, а сега има нов проект, чието бъдеще е несигурно. С очертаващата се оставка до края на годината този закон едва ли ще стане факт и през 2014 г.;
  • Слаба конкуренция в сектора на електроенергията и природния газ и проблеми с „независимостта и ефективността на националния регулатор”. Препоръките са най-просто казани – прозрачност, конкуренция, ефективност. Нищо от това не се случва през 2014 г.

Видимо е от казаното дотук, че през последната година България предприе контрапродуктивни стъпки в почти всички сфери – спря пенсионната реформа; „замете под килима” Закона за училищното образование; допълнително попречи на възстановяването на заетостта чрез неадекватната политика на пазара на труда и неработещите минимални прагове; популизмът тотално измести разума в енергетиката, където има очевидни дефицити и се трупат явни и скрити дългове; поразпусна и бюджетната дисциплина, макар все още бюджетът да се движи в някакви рамки. Резултатът от празнословието и липсата на структурни политики на практика е оставката на правителството.

Натоящата година едва ли ще донесе много положителни новини по отношение на споменатите структурни проблеми и политики. Предстоящата оставка почти изчерпва възможността това правителство да направи нещо смислено, след което назначаването на ново служебно правителство може да служи единствено за поддържане на стабилността в страната, но не и за провеждането на реформи (няма работещ парламент). С други думи, някакви сериозни и смислени политики можем да очакваме от началото на 2015 г., а дотогава предизвикателствата са две – да се удържи бюджетът в последните дни на този кабинет (авторът е оптимистично настроен) и да се накажат популистите на изборите (това е малко по-спорно).