Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

11 идеи за приватизация

Автор: Методи В. Методиев / 12.10.2007
Оцени тази статия:

Като че ли през последните година-две правителството забрави или не иска да си спомня за останалите държавни предприятия и структури, които трябваше отдавана да бъдат приватизирани. Те, от своя страна, едвам-едвам кретат и единственото ефективно действие, което извършват, е да усвояват държавните субсидии.

Към средата на 2007 година общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 60.4% (за 2006 размерът е 59.9%) спрямо размера на всички държавни активи и 91.5% спрямо подлежащите на приватизация активи[1]. По данни на Агенцията за приватизация (АП) остават да бъдат осъществени сделки за 39 мажоритарни пакета, 8 ВЕЦ и 166 миноритарни пакета. Сред основните приоритети на АП за 2007 г. са споменати имената на Българска фондова борса (44% държавно участие), някои от дружествата на Балканкар Холдинг ЕАД, Топлофикация София, Булгартабак Холдинг и Български морски флот ЕАД. Това са т.нар. предначертани цели на АП.

За съжаление се вижда, че през последните година-две не се осъществяват никакви приватизационни сделки. Със сигурност големите държавни структури, които трябваше да бъдат приватизирани още преди години, трябва да лежат на съвестта на доста правителства.

Нека все пак да подсетим властимащите кои трябва да им бъдат основните приватизационни цели. А може и да им подскажем някои насоки за бъдещи приватизации.

1)БДЖ - абсолютно неефективна компания съществуваща единствено и само благодарение на държавните субсидии. Съществуват няколко начина за приватизация на компанията имайки предвид, че вече инфраструктурата е отделена в отделно дружество. Единият включва цялостна приватизация, тоест инфраструктура, машини, влакове и сгради , а вторият начин е отделянето на инфраструктурата от общия приватизационен пакет и пускането за приватизация на останалите активи на дружеството. Тоест въпросът е дали да се приватизират двете предприятия или не;

2)Пътищата - отдаване на концесия на основните пътни артерии на страната;

3)Булгартабак - безспорно една от най-дългоочакваните приватизационни сделки;

4) Приватизация на част от горските масиви на страната - много добре е описана идеята и смисъла от такъв вид приватизация в статията на Адриана Младенова;

5) Приватизация на НОИ - ако приемем, че оставяме (засега) сегашната структура на осигуряването, тоест че не преминем към напълно частни осигурителни фондове, в този смисъл, поне, може да се приватизират голяма част от сградите и инфраструктурата на НОИ, на което предхождащото действие би било намаляването на администрацията и бюджета му;

6) Приватизация на НЗОК;

7) Приватизация на болниците - това заедно с точка 6 трябва да се разглежда в контекста на една цялостна здравна реформа;

8) Приватизация на университетите и средните училища- това ще даде възможност за реална конкуренция между учебните заведения, което ще е определящ фактор за качеството на образованието;

9) Приватизация на БАН - ясно е, че „правенето на наука" в тази близо 140 годишна академия е спорен факт. Но не е ясно защо държавата трябва да налива десетки милиони лева субсидии без ясни критерии за качество на научния продукт. Ако наистина учените в БАН са способни и знаещи, то тогава пазарната конкуренция и възможностите, които предлага тя, ще им дадат шанса да достигнат до много по-големи (научни) постижения и до много по-доброто им финансиране;

10) приватизация на спортния тотализатор - тотото е търговски бизнес и правителството не би следвало да се занимава с такъв вид (неприсъща) дейност. Лотарийните и тото-игри трябва да се менажират от експерти в тази област, за да се управляват по-ефективно и едновременно с това да издържат на съревнованието и иновациите в тази сфера;

11) приватизация на част от страничните дейности на държавната администрация - в тях се включват управлението на всички видове регистри, кадастри, надзорна дейност (примерно в строителството) и др.


 


[1] Доклад на Агенция за приватизация