Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Докога приватизацията на горите в България ще е табу?

Автор: Адриана Младенова / 24.08.2007
Оцени тази статия:

Общата горска площ на България е 34% от територията на страната. Това представлява един значителен ресурс и неговото ефективно управление и оползотворяването на потенциала му е ключов фактор за развитие на голяма част от селските и планинските региони в страната.

Отделянето на "Национално управление по горите" от прякото подчинение на Министерство на земеделието стана за сметка на възлагане на нови правомощия и, следователно, придобиване на нови сфери на влияние на земеделския министър. Това преструктуриране се обозначи с добавяне на абсурдния термин "продоволствия" към името на министерството. Новосъздадената "Държавна агенция по горите" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.

За отделянето на дейността, свързана с горите, в самостоятелно юридическо лице започна да се говори още през миналата година, но тогава ДПС се възпротивиха на идеята. Скандалните замени на горски масиви с атрактивни имоти край морето, непрозрачното възлагане на обществени поръчки и нерегламентираният добив на дървесина са само повърхността на водовъртежа от интереси, които са замесени в този сектор.

В горския сектор съществуват редица проблеми, свързани с управлението на горските масиви, съхраняването и рекултивацията им - а именно, неправомерен добив на дървесина, бракониерство, ерозия. Лесничеите не могат да се справят с бракониерите поради много причини - липса на обективна възможност, средства, мотивация. Първоизточникът на тези проблеми е моделът на управление и стопанисване на горите или казано по друг начин - фактът, че в голямата си част собствеността на горите е публична. В икономиката проблемите, които произтичат от колективната собственост и неясно дефинираните права на собственост, се описват с термина "трагедията на общите активи" (tragedy of the commons).

Ако горите са частни, собствениците (било то предприемачи или природозащитни организации) ще имат стимули да ги залесяват или да се грижат за биологичното разнообразие в много по-голяма степен, защото ще имат възможност да видят резултата от усилията си. Но в условията на неясни практики и политически интереси, ресурсите на горите не могат да се използват в пълна степен и се превръщат в развъдник на нови корупционни схеми. От което най-големи потърпевши са легалният бизнес и данъкоплатците.

В резултат на приватизацията се очакват не само еднократни постъпления в държавния бюджет, но и облекчаване на данъкоплатците от данъчното бреме, свързано със стопанисването на горския сектор. Според програмния бюджет на Министерство на земеделието и горите за 2007 г. за горско и ловно стопанство и охрана на горите и дивеча са предвидени 142 млн. лв. Голяма част от тези пари могат да се спестят на работещите в страната и в същото време да се създадат нови работни места и да се подобри стандартът на живот в населени места, които в момента не се възползват от пълния потенциал на горските масиви, с които разполагат.

Как е в България и как е по света?

В България едва 10% от горския фонд е в частни ръце. В Нова Зеландия - частна собственост е 93% от залесената горска площ, в САЩ - над 60%. В старите страни-членки на ЕС (ЕС-15) 65% от горите са частна собственост и 35% - публична. След разширяването на Евросъюза през 2004 г. с новите 10 страни, статистиката отчита, че 60% от горските територии в ЕС са частна собственост. Въпреки че повечето от новите страни членки също са наследници на планова икономика, те имат визия за прехвърляне на собствеността към частния сектор чрез реституция и приватизация. В Естония например, според стратегиите и целите, залегнали в националното законодателство, съотношението между частна и публична собственост трябва да достигне 60% на 40%. В Словения повече от 70% от горите са частни (виж таблица 1).

През периода 2000-2005 г. на Стария континент с най-много се увеличават горските масиви в Италия (средно 106 хил. ха/година) и Испания (средно с 296 хил. ха на година). И в двете държавни частния сектор стопанисва повече от 60% от горите. През същия период в Русия намалява горската територия, а там собствеността е 100% публична. Явно частната собственост не води до обезлесяване и изсичане на горите, а точно обратното.

Примерът Нова Зеландия

Пример за успешно развитие на сектора след приватизиране на горите е Нова Зеландия. Управляващите предприемат реформаторската стъпка в началото на 90-те години, когато започват процеса на приватизация на горските масиви. Въпреки изказаните опасения за обезлесяване на гори, за безразборна сеч и загуба на биоразнообразие вследствие на попадане на горите в частни ръце, нито едно от тези лоши предсказания не се сбъдва. Дори напротив, темпът на залесяване се увеличава (виж графика 1) и предприемачите използват най-добри технологии за стопанисване на горските ресурси и тяхното възстановяване. Резултатите са повече от добри - в момента Нова Зеландия осигурява 1.1% от обема на световната търговия с дървесина и 8.8% от търговията в Азиатско-тихоокеанския регион, въпреки че горските й масиви представляват едва 0,05% от световните горски ресурси. Причината за тези впечатляващи резултати са високата продуктивност и доброто управление на горите.

И практиката, и теорията показват, че приватизацията на горите е възможна. Именно тази цел трябва да залегне в стратегиите за развитието на горския сектор и тази политика да провежда новата "Държавна агенция по горите".

Таблица 1: Горите в Европа

Страна

Площ на горските масиви

Дял на частната собственост

Австрия

3.9 млн. ха

82%

Белгия

0,69 млн. ха

57%

България

4.076 млн. ха

9,7%

Чехия

2,6 млн. ха

16%

Дания

0,6 млн. ха

68%

Франция

17 млн. ха

75%

Германия

10,7 млн. ха

46%

Гърция

6,5 млн. ха

18%

Унгария

1,87 млн. ха

40%

Ирландия

0,66 млн. ха

40%

Италия

9,9 млн. ха

65%

Латвия

2,99 млн. ха

44%

Литва

2,1 млн. ха

29%

Люксембург

89 хил. ха

53%

Испания

26 млн. ха

78%

Великобритания

2,77 млн. ха

63%

Русия

809 млн. ха

0%

Словения

1,26 млн. ха

72%

Източник: CEPF, UNECE/FAO 2005, Стратегически план за развитие на горския сектор в България 2007-2011

 

Графика 1: Новозалесена площ в Нова Зеландия по години (в хил. ха )

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: FITEC, New Zealand