Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

1000 седмици бюлетин на ИПИ

Автор: Светла Костадинова / 21.08.2020
Оцени тази статия:

Информация и анализи, представящи идеите за повече свобода в икономиката и борещи невежеството и лобизма

 

Тази седмица петъчният бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика“ издава хилядния си брой. Това нямаше да е кой знае какво събитие, ако той беше просто едно редовно усилие на екипа на ИПИ. Ако прегледаме динамиката на медиите през последните 20 години обаче, ще забележим че бюлетинът на ИПИ е сред не повече от 15 оцелели медии, стартирали през миналия век, които все още предоставят информация и коментари. А това само по себе си е успех за нас.

През изминалите 1000 седмици екипът на института, без пропуск, коментираше и анализираше текущите стопански развития. Това изобщо не е лесно по няколко практически причини:

  • Коментарът на текущите политики изисква критичност, бдителност, външен поглед и общо разбиране на икономическите процеси;
  • Формирането на разбиране какво се обсъжда в парламента и от правителство е изключително трудно откъм достъп до информация, а и трудоемко постоянно усилие;
  • Повтарянето на едни и същи грешни политики/идеи или липсата на промени затруднява коментарите, лесно се попада в капана на „това вече сме го писали“ и авторите трябва да са изобретателни и актуални на настоящия дебат.

През всичките 1000 седмици (от декември 2000 г.) похватът при коментарите и аналитичните материали е бил винаги един и същ.

На първо място, водещото ни разбиране, че основната функция на държавата е да защитава правата на гражданите и създаването на благосъстояние е невъзможно без защита на частната собственост, прави ясна оценката на всяка идея, политика и предложение за промяна. От тази гледна точка, лесно се обсъждат идеи за защитни мита, увеличаване на пречки за навлизане на даден пазар (режими, такси, изисквания и т.н.), вдигане на данъци и др.

На второ място, възгледът ни, че стопанската свобода създава богатство и повишава стандарта на живот на всички бързо, ни ориентира в истинските подбуди на лобистки групи, маскирани зад аргументи като интереси на обществото, защита на потребителите и бизнеса.

Прилагането на бърза оценка на въздействието на обсъжданите идеи прави възможно да преценяваме очакваните разходи, поне на непосредствено засегнатите групи, както и предполагаемите ползи, ако изобщо има такива.

Бюлетинът е основно средство на екипа за участие в обсъждането на идеи и събития, които имат съществено значение за деловите среди и гражданството, и при формирането на стопанската и цялостната политика на българските правителства. Затова и често през годините една статия или коментар в медиите е бил повод за реакции от засегнатите – през ответни статии, неформални срещи или покани за участие в работни групи.

И все пак, защо е важно всеки петък да има коментари, защитаващи стопанската свобода и личен избор? 

Простият отговор е защото губещите от правителствените решения, тези които плащат цената, не са организирани и не могат да реагират на глупави и вредни идеи. Те си имат друга работа и тя не е да следят заседанията в парламента или заседанията на правителството. Става въпрос например за преобладаващата част от работещите в предприятията (синдикатите представляват само малка част от наетите), хлебарите, занаятчиите, майките, шофьорите, берачите на ягоди и т.н. За сметка на това, има и добре организирани интереси – на отделни бизнеси, сектори, работници (много малка част), които печелят само ако получат привилегия, плащане от бюджета или защита за сметка на всички останали. Често те вече са се преборили за тези привилегии и не искат по никакъв начин статуквото да се промени. Нищо че световната практика показва, че конкуренцията, еднаквите правила и отворените пазари водят до повишаване на благосъстоянието.

И докато кризите – военни, банкови, епидемиологични и изобщо икономически, каквито в крайна сметка са всички,могат да бъдат катализатор на разумни реформи, то би било глупаво просто да чакаме поредната такава, за да се случат и добри неща у нас.

Разбира се, съвсем разумен вариант е и чрез инструментите на демокрацията, през избори, да бъде излъчен реформаторски екип, който да има визия, решимост и твърдост в правенето на про-пазарни реформи. Опитът и наблюденията ни показват, че сме имали 2-3 подобни случая, които обаче, в рамките на първата година от мандата си, обърнаха посоката и надеждите за икономически бум на българската икономика, който да е резултат от качествено подобрена среда за бизнес и ефективна съдебна система, не се реализираха. Вярно е, България имаше повече от 10 години растеж над средноевропейския, но това беше по-скоро въпреки средата у нас и защото световната икономика избухна. Така че, вдъхновяващите, визионерски лидери не избраха България за свое поприще.

Не трябва да пропускаме и развитието на технологиите, на които се разчита от самото начало, да овластят тези, които са обект на стопанската политика. Нарастващата свързаност, публичност и откритост на управляващите по света доведоха до революции, свалиха диктатори и провокираха промяна. Проблемът е какво да се прави след това и често тук се провалят страни като България.

Затова и може би систематичният подход за подбуждане към действия (стачка, протест, гласуване, настояване за реформи) е информиране на обществото. Този подход бори основните фактори, които позволяват неслучването на реформи у нас – невежеството и незнанието. И докато първото е присъщо за тези, които са на власт по принцип, то незнанието у данъкоплатците е обичайното състояние, когато няма информация за очакваните ефекти от дадени политики.Когато хората разберат колко пари харчат правителствата им или дават на дадени малки групи, или колко по-евтини могат да бъдат дадени стоки, техният гняв би трябвало да отприщи волята за промяна. В нормалната ситуация, подобно социално недоволство би трябвало да провокира избори или реформи, докато не се установи ново равновесие. Минимално необходимо условие е знанието да достигне до колкото е възможно повече хора. И да се знае какво да се прави с него, разбира се, но това е отделна тема.

От перспективата на тези 1000 седмици работа на екипа на ИПИ по анализ и коментар на стопанската политика можем смело да твърдим, че бяха формирани и възпитани в определен мироглед няколко поколения журналисти, които научиха, разбираха и бяха (не)съгласни с нашите тези. Редица опозиционни партии преписваха наши предложения, синдикатите гневно ги бориха, много чуждестранни организации търсиха нашата местна експертиза и оценка, а читателите просто се информираха за това какво ги очаква в близкото бъдеще. Редица компании и секторни асоциации, посолства и камари формираха прогнозите си, коригираха очакванията си и ни подаваха информация за проблеми. Този непрекъснат процес изгради няколко поколения икономисти, някои от които участваха и в управлението под различна форма. Много млади хора получиха така важната за тях алтернативна на университетската гледна точка за стопанските процеси и ефекти.

Важното обаче е, че се прокараха няколко успешни реформичрез създаване на усещане, че са неизбежни и необходими за икономиката.

Бюлетинът на ИПИ е пускан онлайн от невероятни места по цял свят, екипът е реагирал светкавично на всякакви ситуации, спявките за темите за всеки брой са се случвали в странни формати и по малките часове на нощта, но всеки автор е имал усещането, че това е важно.

Най-отдаденият на идеята за съществуването и ролята на бюлетина винаги е бил Красен Станчев, а неговите коментари, цитати и скорост на мисълта вдъхновяват всеки, който е имал повода да бъде автор. Без неговата енергия и вяра в това начинание бюлетинът щеше отдавна да е в историята. В момента обаче бюлетинът формира мнение, спира вредни идеи и информира, а това е много повече от първоначалните му цели.