Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Потребление на електроенергия от домакинствата, присъединени към мрежата на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД в периода 2009-2014 г.

15.06.2015
Оцени тази статия:

| пълен текст на доклада |

Резюме

Поддържането на изкуствено ниски цени на електроенергията за домакинствата в България традиционно се обосновава със „социалната поносимост” на цената на електроенергията. В същото време липсват обективни аргументи в тази посока, които да покажат колко точно домакинства изпитват затруднения с плащането на сметките си за електроенергия и каква е причината за това. Не се търсят и решения в посока намаляване на сметките чрез използване на алтернативи на отоплението с електроенергия или по-добра насоченост на социалните помощи за отопление, а продължава да се води криворазбрана социална политика през крайните цени на тока.

Това, което често се премълчава, е, че освен от цената на електроенергията, сметките на домакинствата зависят и от тяхното потребление. Анализът на консумацията на битови потребители в периода 2009-2014 г. показва, че средногодишният дял на домакинствата с ниско и средно потребление (до 500 КВтч месечно потребление) е около 85%, а консумираната от тях електроенергия – около 61%. В същото време делът на домакинствата с високо потребление (над 500 КВтч месечно потребление) е около 15%, а консумираната от тях електроенергия – около 39%. С други думи малък дял от потребителите консумират голяма част от електроенергията. Тази разлика е още по-видна през отоплителния сезон – през ноември около 15% от домакинствата потребяват около 50% от електроенергията, а през януари около 32% от домакинствата потребяват над 70% от електроенергията.

Дял на домакинствата с месечно потребление над 500 КВтч (без тези с нулево потребление) и дял на консумираната от тях електроенергия, средно за периода 2009-2014 г.

Източник: „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД

От изчисленията се вижда, че делът на домакинствата с потребление между 501 и 1000 КВтч през януари е с 15,8 пр.п. по-висок в сравнение с юни, а при тези с потребление над 1000 КВтч увеличението е близо 9,8 пр.п. С други думи в резултат на понижаването на температурите през зимния сезон, 25,7%[1] от домакинствата преминават от групата с потребление до 500 КВтч в групата с високо потребление. Други 3,2% от домакинствата с ниско и средно потребление преминават в групата с нулево потребление. Разбира се, не е задължително всички тези 25% от домакинствата да изпитват трудности с плащането на сметките си за ток - този процент е по-скоро своеобразна горна граница на потенциално затруднените домакинства. Резултатът – поддържане на изкуствено ниски цени заради не повече от ¼ от домакинствата, което създава порочна спирала: обезкуражава инвестициите в енергийна ефективност, насърчава още по-високото потребление на електроенергия и прави бъдещи увеличения на цената почти невъзможни. В същото време компаниите в сектора – частни и държавни, трупат финансови загуби, които рано или късно ще бъдат платени по един или друг начин.


Енергийна бедност

Борбата с бедността и подпомагането на уязвимите групи от обществото по никакъв начин не е част от правомощията и задълженията на КЕВР и по-скоро трябва да е приоритет на Министерството на труда и социалната политика. Предвид отпусканите целеви помощи за отопление за електроенергия изглежда, че има сериозно разминаване между оценките на двете институции за нивото на енергийна бедност в страната. Докато КЕВР цитира данни на Световната банка, според които 61% от домакинствата в България са енергийно бедни, отпусканите целеви помощи за отопление с електроенергия в периода 2011-2015 г. обхващат между 19 и 22 хил. домакинства при около 3 млн. домакинства в страната по данни от преброяването през 2011 г. Т.е. получателите на целеви социални помощи за отопление са под 1% от всички домакинства в  страната.

Въпреки че съществува разлика между доходна и енергийна бедност, тя не трябва да се изопачава. Цитираните данни на Световната банка са базирани на най-широкоразпространената дефиниция на енергийна бедност, която може да се намери в британския Закон за топли домове и енергийна икономия[2]. Тя определя лице като енергийно бедно, ако то е член на домакинство с ниски доходи, което не може да се отоплява на разумна цена. Дефиницията не е абсолютна, тъй като отделно от закона държавен орган определя какво се има предвид под „нисък доход” и „разумна цена”, и кога едно жилище се счита за отоплено. По силата на тази дефиниция британският Департамент за енергетика и климатични промени[3] счита едно домакинство за енергийно бедно, ако разходите му за адекватно отопление (21oC за всекидневната и 18oC за останалите помещения) на жилището надхвърлят 10% от доходите. През 2013 г. във Великобритания беше предложена и въведена нова дефиниция, според която едно домакинство е енергийно бедно, ако разходът за отоплението му е над медианния разход за страната и ако този разход бъде направен, остатъчният доход ще бъде под определената линия на бедност.

Несъмнено КЕВР може да участва в изготвянето на адекватна за българските условия дефиниция и методология, която да измерва както обхвата на енергийната бедност в страната, така и нейната дълбочина, тъй като домакинствата са засегнати в различна степен. Но подпомагането на енергийно бедните домакинства е изцяло в приоритетите на социалната политика, а не на ценовата политика на уж независимия регулатор.

Забавени плащания

Освен че КЕВР се опитва всячески да защити битовите потребители на електроенергия, същото правят и народните представители с редица законодателни промени. Както често се случва, промените не са придружени нито с обосновка защо се правят, нито с оценка на очакваните ефекти от тях. За последваща оценка след въвеждането им въобще не може да става дума. Въпреки всички притеснения за голям дял на домакинствата със затруднения при плащането на сметките за ток и преустановено подаване на електроенергия, изследване на ЕВН сред около половината от клиентите им през 2013 г. показва, че те са неоснователни. Наблюдава се сравнително нисък дял на клиентите, които закъсняват с плащането на фактурите – под 24% от всички клиенти с потребление, различно от нулево, който показва, че трудно може да се говори за широкоразпространен проблем с плащането на сметките за ток. От тези 24% от домакинства със закъснения огромен дял – 71%, закъсняват с плащането на фактурите с не повече от 6 дни. Реално преустановяване на снабдяването с електроенергия се наблюдава при около 11-12% от клиентите на дружеството. Делът на клиентите, чието снабдяване с електроенергия е преустановено повече от един път, е около 3-4%, а повече от два пъти – по-малко от 2%.

Данните навеждат на мисълта, че дори и да съществува проблем при заплащането на сметките за електроенергия, той е изолиран до ограничена група от потребители и като такъв следва да бъде обект на фокусиран подход от страна на съответните държавни органи. Казано по друг начин – добре е социалната политика да бъде фокусирана към тези, които се нуждаят от нея и да бъде оставена в ръцете на отговорните за нея институции. КЕВР може да участва в този процес с експертиза, но не и да определя изкуствено ниски цени, които освен че създават финансови проблеми на всички предприятия в сферата, нарушават и законите, и собствените наредби на регулатора.

| пълен текст на доклада |

 


[1] Делът на домакинствата с увеличено потребление е изчислен като съотношението между разликата в броя на домакинства с високо потребление през януари спрямо юни и средногодишния брой домакинства с потребление, различно от нулево

[2] Warm Homes and Energy Conservation Act - http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2000/31/section/1

[3] Home Energy Conservation Act Report; 2013 -https://www.charnwood.gov.uk/files/documents/heca_2013/HECA%202013.pdf