Успяват ли социалните услуги да срещнат нуждите на хората с увреждания

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

От публикувания миналата седмица доклад на ИПИ „Ролята на местната власт в предоставянето на социални услуги“ стана ясно, че социалните услуги за хората с увреждания не успяват да покрият техните потребности. Това важи в пълна сила за резидентните услуги за пълнолетните и в малко по-малка степен за услугите, предоставяни в общността. Всъщност оценката на потребностите от нерезидентна грижа е изключително трудна и липсата на чакащи – т.е. формално записали се желаещи – не означава автоматично липса на потребност.

Детайлният поглед върху данните за социалните услуги за пълнолетните лица с увреждания позволява да се проследи къде е най-големият недостиг и доколко големи са потребностите от грижа.

Социалните услуги за хората с увреждания са няколко вида. Тъй като вече разгледахме основните програми за грижа за хора с увреждания и стари хора в домашна среда – Домашен социален патронаж и Предоставяне на грижи в домашна среда, тук ще се спрем на домовете, центровете и жилищата за пълнолетни хора с увреждания.

Домове за пълнолетни лица с увреждания[1]

Към края на 2020 г. в страната действат 79 дома за пълнолетни лица с увреждания. Към ноември 2020 г. в тях са настанени 4559 лица като близо 2 хиляди от тях са в Домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост. В същото време 4310 лица чакат за настаняване в петте вида дома. Огромният недостиг (95%) е най-значителен при Домовете за пълнолетни лица с психически разстройства, където чакащите са два пъти повече от настанените.

Домовете за хора с увреждания са неравномерно разпределени по територията на страната. С най-голямо покритие са Домовете за лица с умствена изостаналост – такива функционират в 26 общини. Разглеждани по области, данните показват, че Монтана е единствената област в страната, в която има и от петте вида дома за пълнолетни с увреждания.

Към началото на 2021 г. най-висок е капацитетът за настаняване в областите Пловдив (428), Монтана (350), Бургас (348), Стара Загора (341). В областите Кърджали, Перник и Плевен пък няма нито един дом.

Центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания[2]

Действащите центрове в България са 130. Към ноември 2020 г. в тях са настанени общо 1531 лица, капацитетът е запълнен 89% (от общо 1718 места), а чакащите са 7937 лица или близо пет пъти повече от капацитета на този тип центрове. Най-голям е броят на чакащите в Центровете за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства – над десет пъти повече от настанените, като чакащите са значителен брой за всички отделни центрове (с изключение на този в община Мадан, където няма чакащи).

През последните години се наблюдава огромно повишаване на чакащите за настаняване в Центровете от семеен тип. Докато недостигът през 2017 г. е двоен, през 2018 г. чакащите са три пъти повече, през 2019 г. – четири пъти и през 2020 г. – вече достигат пет пъти броя на настанените. Така за разглеждания почти четиригодишен период настанените се повишават с 26%, а чакащите – с 228%.

Защитени жилища за лица с увреждания[3]

В България действат 126 защитени жилища за лица с увреждания с капацитет 1001 лица. Към ноември 2020 г. обхванатите от тях лица са 952, а чакащите за тази услуга – 2217 лица (недостиг от 233%). Недостигът като цяло е повсеместен и чакащи има за почти всички защитени жилища в страната.

Най-голям е недостигът в защитените жилища за лица с психични разстройства, където чакащите са седем пъти над ползвателите и изобщо капацитета им (230 места).

През последните четири години се наблюдава намаление на капацитета и ползвателите на защитените жилища с 22% и в същото време увеличаване на чакащите с 57%.

***

Ползвателите на трите вида разгледани услуги към ноември 2020 г. са общо 7042 лица, а чакащите достигат 14 464 лица или над двойно повече от обхванатите. Недостигът се засилва през последните няколко години и още повече хора с увреждания остават извън покритието на социалните услуги от този тип. Това поставя под въпрос способността на държавата да отговори на потребностите на хората с увреждания. Предвид ограничеността на публичните средства, решения могат да се търсят и в разкриването на потенциала на грижата в домашна среда като превенция и алтернатива на потребностите от резидентна грижа.

Предстои публикуването на нов доклад на ИПИ „Оценка на потребностите от социални услуги на местно ниво“, който ще разгледа в детайли покритието на системата на социалните услуги, потребностите на местно ниво, проблемите и възможните решения.

Социални услуги за пълнолетни лица с увреждания към ноември 2020 г.

Източник: АСП, собствени изчисления

[1] „Дом за пълнолетни лица с увреждания“ е специализирана институция за хора с увреждане, установено с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти на потребителите.

[2] „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания“ е място за живот в среда, близка до семейната, за ограничен брой лица – не повече от 15. Центърът може да се ползва в комбинация с други социални, здравни, образователни и други услуги и в съответствие с потребностите на настанените лица. В центъра се предоставя подкрепа на пълнолетни лица с увреждане с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 71 на сто, установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

[3] „Защитено жилище за лица с увреждания“ е форма на социална услуга за пълнолетни лица с увреждане с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 50%, които, подпомагани от специалисти, водят относително самостоятелен начин на живот в среда, близка до семейната. Капацитетът на услугата е до 8 места.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).