Кой и къде ползва Домашния социален патронаж

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Вече писахме за значението и основните характеристики на социалната услуга „Домашен социален патронаж“ (ДСП), предоставяна от общините. Кризата и извънредното положение направиха услугата още по-важен инструмент за посрещане на нуждите на възрастните хора и тези със специфични потребности.

Благодарение на получените от Агенцията за социално подпомагане (АСП)  данни и след преглед на всички налични общински бюджети през последните години вече можем да посочим конкретните измерения на ДСП.

Домашният социален патронаж се доказва като една от най-всеобхватните социални услуги на местно ниво. Грижата включва основно доставка на храна и лекарства, битови услуги, оказване на специфична помощ, социален контакт и др. През последните години ДСП ежегодно предоставя подкрепа на близо 40 хиляди души. През 2019 г. са включени 37 943 лица от цялата страна. Свободните места пък са 6 373, или 17% от капацитета. В 33 общини в страната социалната услуга не се предлага, но често е заместена от други подобни[1].

Годишните разходи за социален патронаж средно по около 340 хил. лв. на всяка община или по 22 лв. на човек от населението по данни от общинските бюджети от 2019 и 2020 година. В столицата бюджетът за ДСП е близо 6 млн. лв. годишно (при 1 658 обхванати лица), в община Варна – 3 млн. лв. (550 обхванати лица), в Бургас – 2 млн. лв. (850 обхванати лица), а в Пловдив – 1 млн. лв. (400 обхванати лица).

Между различните области и общини, които предоставят услугата има сериозни различия. Социалният патронаж обхваща по над 1000 лица на 100 хиляди души от населението в областите Добрич, Монтана, Плевен и Разград. В областите Смолян, Кърджали и столицата пък включените в услугата са под 300 на 100 хиляди души от населението. Броят на обхванатите като дял от  населението на възраст над 65 години, към което основно е насочен ДСП, показва подобна картина. В областите Монтана, Плевен и Разград около 50 на всеки хиляда души над 65 г. са включени в ДСП, а в Смолян и столицата са под 10.

В картите по-долу подробно и по общини могат да се проследят делът на населението, който ползва услугата, заетите и свободните места. Домашният социален патронаж е изключително важен за организацията на ежедневния живот на нуждаещите се (обикновено възрастни хора), ограничава изолацията и често е по-добра и по-евтина алтернатива на настаняването им в институции.

|Интерактивна карта на заетите места в домашния социален патронаж|

|Интерактивна карта на дела на свободните места в домашния социален патронаж от всички|

|Интерактивна карта на дела на населението, което ползва домашен социален патронаж|

 

 


[1] В някои общини услугата ДСП е заместена от други подобни услуги като „Личен помощник“, „Домашен помощник“, европейската програма „Патронажна грижа“. В община Неделино (Смолянско), например, по трите програми се предоставят услуги на над 150 души.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).


Свързани публикации.