Структурната безработица в България от 2007 г. насам

Отиващата си 2014 г. мина под знака на спадаща безработица и увеличаваща се заетост. Въпреки че голяма част от населението все още едва ли е почувствало позитивите от очертаващата се благоприятна тенденция, тя е налице не само във водещите икономически центрове у нас, а и в някои от по-изоставащите райони на страната. В същото време пазарът на труда продължава да страда от сериозни структурни проблеми, а някои от лансираните от новото правителство политики застрашават темпа на неговото възстановяване.

Структурните характеристики на безработицата у нас са безспорно една от основните пречки пред по-бързото възстановяване на пазара на труда. За да придобием по-добра представа за проблема, ще разгледаме движението на т.нар. „Крива на Бевъридж“ – един от основните инструменти за оценяване на ефективността на трудовите пазари.

Кривата на Бевъридж показва връзката между коефициента на безработица и коефициента на незаетите работни места. По време на икономическа експанзия безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места[1] се увеличава. По време на рецесия безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява. Позицията на кривата зависи от ефективността на пазара на труда. Изместване на кривата нагоре показва покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места, последните не се заемат от безработните. Ако изместването на линията нагоре е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда.

 

Графика 1: Крива на Бевъридж

 

Ситуацията у нас от 2007 г. насам

Основните структурни характеристики на безработицата у нас могат да бъдат сведени до:

  • Фокусиране на търсенето на работна сила върху висококвалифицираните кадри за определени сектори;
  • Търсенето на нискоквалифицирана работна ръка остава свито или предимно със сезонен характер;
  • Пазарът на труда се отличава с ниска мобилност и сериозни различия между отделните райони.

В периода между първото тримесечие на 2007 г. и третото тримесечие на 2014 г. движението на кривата за страната ни преминава през четири ясно видими периода. С цел максимална прегледност ще разгледаме всеки един от тях поотделно.

Първи период (I-во тримесечие на 2007 г. IV-то тримесечие на 2008 г.): намаляваща безработица и увеличаващ се недостиг на подходяща работна ръка

 

Източник: Евростат, ИПИ

Разминаването между квалификацията на хората, търсещи работа, и нуждите на работодателите е видимо още в годините преди кризата. В периода между първото тримесечие на 2007 и последното тримесечие на 2008 г. делът на предприятията, които изпитват трудности при намирането на подходящи служители нараства бързо, достигайки 25% в края на 2008 година. Всичко това се случва в условията на непрекъснато намаляваща безработица и означава, че ръстът на заетостта в годините преди кризата е можело да бъде още по-впечатляващ при наличието на подходяща работна ръка. С други думи, ако предприятията бяха способни да намерят нужните им кадри, още по-голям процент от българите щяха да работят през този период.

Теоретично, повишаващият се дял на изпитващите недостиг на кадри предприятия винаги съпътства периоди на икономическа експанзия, тъй като при намаляваща безработица и увеличаваща се заетост, предприятията се конкурират за по-малко на брой потенциални работници. В същото време достигането на дял от порядъка на 25% показва, че българският трудов пазар е изначално неефективен, независимо от фазата на икономическия цикъл (т.е. дали икономиката расте или се свива).

Втори период (I-во тримесечие на 2009 г. IV-то тримесечие на 2010 г.): увеличаваща се безработица и намаляващ недостиг на подходяща работна ръка

 

Източник: Евростат, ИПИ

Цялата 2009 г. минава под знака на непрекъснато нарастваща безработица, съпроводена с рязък спад на дела на предприятията, които посочват недостига на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на производството. През 2010 г. недостигът на работна ръка се стабилизира (между 7 и 8%), но безработицата продължава да нараства. Това движение на кривата на Бевъридж отговаря на периода на рецесия, в който фирмите ограничават търсенето на работници в отговор на свиващото се потребителско търсене.

Трети период (I-во тримесечие на 2011 г. IV-то тримесечие на 2013 г.): увеличаваща се безработица и увеличаващ се недостиг на подходяща работна ръка

Източник: Евростат, ИПИ

В този тежък за пазара на труда тригодишен период се наблюдава едновременно нарастване и на безработицата, и на дела на фирмите, които определят недостига на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на производството. Това е най-ясният знак за покачваща се неефективност на трудовия пазар, тъй като въпреки че е налице нарастващ потенциал за откриване на нови работни места, увеличаващият се брой безработни не е в състояние да ги заеме. Този недвусмислен знак[2] за структурните характеристики на безработицата у нас съпътства целия тригодишен период.

Четвърти период (I-во тримесечие на 2014 г. III-то тримесечие на 2014 г.): намаляваща безработица и увеличаващ се недостиг на подходяща работна ръка

 

Източник: Евростат, ИПИ

Безспорно най-силните три тримесечия за пазара на труда през последните години водят до промяна на посоката на движението на кривата. От началото на 2014 г. безработицата намалява, а процесът е съпътстван с увеличаващ се дял на предприятията, които посочват недостига на работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на производството. Особено силно е увеличението през втората половина на настоящата година, като през изминалите месеци от четвъртото тримесечие[3], делът на последните достига почти 20% – най-високата си точка за последните 5 години.

Рязкото изместване на кривата нагоре в условията на все още висока безработица показва ясно, че структурната безработица е проблем, който става все по-сериозен и който ограничава дългосрочния потенциал за растеж на икономиката.

Някои изводи

В дългосрочен план решението на проблема със структурната безработица преминава през решаването на клишираният, но реален проблем, на разминаващите се квалификация (или липса на такава) на търсещите работа и нужди на бизнеса. В същото време, пазарът на труда в страната продължава да бъде обект на редица политики, които по-скоро спомагат за влошаването на проблема, като удължават престоя на безработните извън пазара на труда или изобщо отрязват достъпа на част от работоспособното население до него.

Административното увеличаване на цената на труда е един от тези фактори. Независимо дали става дума за покачването на нивото на минималната работна заплата или на осигурителната тежест, това са стъпки, които натежават от дясната страна на везната „умения на работника“ – „цена на труда“. В същото време престоят извън пазара на труда и загубата на трудови навици отнема тежест от лявата страна на везната.

Този порочен кръг обрича много безработни на намаляващ шанс за намиране на работа. Предвид бързо увеличаващия се дял на предприятия, които дори в условията на все още висока безработица не могат да намерят подходящите им кадри, потенциалът за естествено балансиране на пазара на труда изглежда минимален. Липсата на заявка за реформи в трудовите отношения и обявеният курс към продължаващо покачване на цената на труда през следващите години с нищо не помагат за постигането на по-висока ефективност на пазара на труда у нас. Напротив, структурните проблеми само ще продължат да се задълбочават.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/

 


[1]Европейската комисия използва малко по-различен подход за оценка на свободните работни места, който е приложен и в настоящия материал. При него коефициентът на свободните работни места е заменен с друг индикатор, показващ недостига на подходяща за целите на бизнеса работна ръка – Дял на индустриалните предприятия, определящи недостига на работна ръка като фактор, ограничаващ производството. Данните се извличат от тримесечните проучвания на Евростат сред бизнеса в ЕС. Индикаторът е сезонно изгладен и стандартизиран сред страните членки. Повече информация за методологията на събирането и изчисляването на показателите от проучванията е достъпна тук.

[2]Разбира се, налице са и други фактори, които оказват влияние на движението на кривата. Повече по темата можете да откриете тук.

[3]Поради по-късното публикуване на данните за безработицата движението на кривата, отразяващо наличните данни за недостига на работна ръка от последното тримесечие на 2014 г., не е отразено на графиката.


Свързани публикации.