Структурната безработица в България е факт

В България се говори много за структурна безработица и за дългосрочно безработните лица, които наброяват 243 хиляди души през третото тримесечие на 2013 година. Това са хора, които са без работа повече от 12 месеца, като близо 65% от тях са без такава от 2 и повече години.

В наскоро публикувания годишен Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа, се обръща значително внимание на този феномен. За целта е използвана т.нар „крива на Бевъридж”, която показва връзката между коефициента на безработица и коефициента на свободните работни места[1].

Графика 1: Крива на Бевъридж

По време на икономическа експанзия безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места се увеличава. По време на рецесия безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява. Позицията на кривата зависи от ефективността на пазара на труда. Преместване на линията нагоре, без да е налице спад в коефициента на безработицата, показва покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места, последните не се заемат от безработните. Ако преместването на линията нагоре е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда.

Именно последната тенденция се наблюдава и у нас, и в ЕС от началото на 2011 г. насам (Графика 2).

Графика 2: Крива на Бевъридж за ЕС и България (2000-2012)

Източник: Евростат, ИПИ

Бележка: Изберете графиката, за да я разгледате в пълен размер

Повишаването на броя на свободните работни места, придружен с повишаваща се безработица, показва, че работодателите изпитват затруднения да открият подходящи кадри, въпреки голямото наличие на безработни. С други думи нуждите на бизнеса се изменят, а уменията на работниците остават същите. В периода от началото на 2011 г. се наблюдава известно застиване на показателите, което е притеснително на фона на позицията на кривата. Прави впечатление, че пазарът на труда в ЕС е като цяло по-ефективен от този у нас.

В теорията[2] движението на кривата на Бевъридж се свързва с редица фактори, между които:

• размер на обезщетенията за безработица и социални помощи
• нормативна защита на работещите от уволнение
• качество на политиките на пазара на труда
• влияние и обхват на профсъюзите
• ниво на реалните заплати и промени в производителността на труда
• увеличаване на данъците върху труда

Предвид ниския размер на обезщетенията за безработица в България и замразяването на нивото на социалните плащания в разглеждания период, вниманието следва да се насочи в други посоки. Макар всеки един от тези фактори да има отношение към пазара на труда в страната, на преден план изпъкват два от тях. Това са ниското качество на правителствените политики на пазара на труда (формално провеждане на обучения с цел усвояване на средства от ЕС) и неколкократното увеличаване на данъците върху труда (под формата на постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове).

Не помага и пословичната липса на гъвкавост на пазара на труда у нас, която дава ефект в две направления – липсата на традиции в срочната заетост и работата на непълен работен ден.

От 2008 до 2012 г., делът на лицата, работещи в България на срочен договор, остава под 5% при средно 13,7% за ЕС-27 и 15,3% за еврозоната (Графика 3).

Графика 3: Работещи на срочен договор, като % от всички заети (2003-2012)

Източник: Eurostat, LFS [lfsa_etpga]

Същото важи за заетите на непълен работен ден, каквито са 2,2% от заетите, при средно 19,2% за ЕС и 20,9% в еврозоната.

Графика 4: Работещи на непълен работен ден, като % от всички заети (2003-2012)

Източник: Eurostat, LFS [lfsa_eppga]

Видно е, че увеличаването на дела на лицата, работещи на непълен работен ден в ЕС и еврозоната, успява да послужи за омекотяването на ефекта от кризата върху пазара на труда. Поне на този етап възможностите на тази практика у нас остават подценени и ограничени.

Казаното дотук навежда на мисълта, че възстановяването на пазара на труда в страната ще е бавен и мъчителен процес. Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа, и това се вижда ясно от движението на кривата на Бевъридж за страната ни през последните две години. Необходим е внимателен анализ както на факторите, оказващи влияние както върху склонността на бизнеса да наема хора, така и на причините, водещи до задълбочаване на пропастта между нуждите на икономиката и способностите на работещите в нея.

[1] В доклада (и в Графика 2 от текущия анализ) е използван малко по-различен подход, при който коефициентът на свободните работни места е заменен с индикатор, показващ недостига на подходяща за целите на бизнеса работна ръка (% от индустриалните предприятия, определящи недостига на работна ръка като фактор, ограничаващ производството). Данните се извличат от тримесечните проучвания на Евростат сред бизнеса в ЕС. Индикаторът е сезонно изгладен и напълно синхронизиран сред страните членки. Повече информация за методологията на събирането и изчисляването на показателите от проучванията е достъпна тук:

http://ec.europa.eu/economy_finance/db_indicators/surveys/documents/userguide_en.pdf

[2] Вж. например Nickel, S. et al., The Beverage Curve, Unemployment and Wages in the OECD from the 1960s to the 1990s, 2002.