Ще спрем ли някога субсидиите за тютюн*

Като “значим сектор” за българската икономика, тютюнопроизводството винаги е разчитало на държавна подкрепа. Дори и след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС), секторът продължава да е все така нереформиран, силно регулиран и субсидиран от държавата. Празни приказки се оказаха обещанията на сегашните управляващи за спиране на субсидиите и преструктуриране на отрасъла. Първоначалният им план беше 2010-а да е годината, в която тютюнопроизводителите получават за последно бюджетна субсидия (116 милиона лева), но както често се случва, мисленето на ГЕРБ търпи промяна във времето. За радост на заетите в сектора, субсидии ще има и през 2011 година при това в по-голям размер от миналата година – одобрените средства са 143 милиона лева. Парите бяха лесно извоювани – нужни бяха само няколко шумни протести. В България изглежда това е пътят да постигнеш своето.

Новото мото на управляващите е, че субсидиите се дават за “преструктуриране на сектора и преориентиране на тютюнопроизводителите към друг вид заетост”. Звучи чудесно, само дето тютюнопроизводителите изглежда нямат никакво намерение да сменят професията си. Дори напротив. Според данни на Министерството на земеделието и храните, за последните четири години заетите в тютюнопроизводството се увеличават двойно – от 26 хиляди през 2007 година на 53 хиляди души през 2010 година. За същия период засадените площи с тютюн са нараснали с около 2/3, което се случва на фона на спад в останалите страни от ЕС. Произведеното количество суров тютюн от 32,6 хиляди тона през 2007 година скача на 83,6 хиляди тона през 2010 година. С тези резултати, България има реални шансове съвсем скоро да измести Полша като вторият най-голям производител на тютюн в ЕС.

Очевидно субсидирането на отрасъла оказва сериозен стимул за неговото развитие. Което пък означава, че промяната на статуквото едва ли ще се хареса на работещите в него. Шумно прокламираните мерки за създаване на алтернативна заетост явно не работят.

Голяма част от работещите в сектора са възрастни и слабо образовани хора, които трудно ще приемат промяна в битието си. Основната част от доходите на тютюнопроизводителите са именно от получаваните субсидии и затова ревностно ги защитават. Друг е въпросът, че “предназначените” за тях пари години наред са били предмет на злоупотреби и източване от фонд “Тютюн”. За това обаче малко се говори.

Погледнато от друг ъгъл, финансовата подкрепа за тютюнопроизводителите е в явен конфликт с общата политика на ЕС за ограничаване на тютюнопушенето, която България също споделя. Това е дългогодишна критика на здравната общност. Защо се харчат пари за отглеждане на култура, която всъщност убива половината от редовните потребители? Неморално е, ще кажат някои. Ако въобще нещо трябва да бъде подпомагано в земеделието, то това трябва да са здравословните продукти на първо място. Сто и четиридесет милиона лева на година може да бъдат по-добре похарчени. И стотици хора да бъдат спасени.

Получаването на субсидии са използва от търговците и преработвателите като аргумент да не плащат нормалната (по-висока) цена за суровината, която изкупуват. Сегашната изкупна цена на тютюна е ниска именно заради помощите, които получават производителите. Така се оказва, че с пари от бюджета индиректно се подпомагат мощните тютюневи концерни, които получават евтино необходимата им стока.

Едно е ясно – тютюнопроизводство в България е имало и ще има и в бъдеще. Преструктурирането на отрасъла няма да спре притока на суров тютюн в заводите на тютюневите компании. Цигарите няма да изчезнат от рафтовете, пушачите ще продължат да пушат. Просто механизма, по който функционира отрасъла ще се промени. Безумната държавна политика на подпомагане и регулиране на сектора трябва да се прекрати веднъж завинаги. Опитът на страните от ЕС показва, че премахването на субсидиите е условие за позитивно развитие в сектора в дългосрочен план. Това е начинът да се постигнат по-високи доходи на производителите и този сектор да запази значението си. Този, който произвежда качествена продукция и има кой да му я купи ще продължи да произвежда, но трябва да знае, че вече няма да разчита на субсидии.

* Статията е публикувана за първи път в Аргументи БГ на 11 май 2011 г.