Пактът за фискална стабилност напредва към второ четене

Пактът за финансова стабилност на Дянков ускорено напредва за второ четене в пленарна зала. Пътят за това е открит, след като в четвъртък депутатите от бюджетната комисия разгледаха и приеха, също на второ четене, промените в Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ), където се въвеждат новите правила (повече за тях виж тук). Законопроектът дефакто е без изменения спрямо гласувания в зала на първо четене, което стана миналата седмица. Липсата на нови предложения за обсъждане беше причина и за краткото му дискутиране в комисията.

Единствено Пламен Орешарски (КБ) поиска да бъдат направени някои поправки, но те очаквано не бяха приети. Орешарски предложи от законопроекта да отпадне параграф 1, с който се въвеждат „едни доста академични” по думите му дефиниции за бюджетно салдо, излишък, дефицит и финансиране. Колкото и „академично” да звучат, факт е, че досега в основния бюджетен закон тези определения липсваха. Не това е важното в случая, обаче. С изцяло новата редакция на чл. 3 (въпросния параграф 1), се заменят старите текстове, които определяха какво всъщност се прави когато бюджетът излезе на дефицит или излишък. Промяната ще развърже ръцете на МФ, тъй като ще отпаднат някои досегашни ограничители, свързани с това по какъв начин се покрива дефицитът и за какво точно се използва бюджетния излишък. Според сега действащите текстове на чл. 3, дефицитите се покриват по три начина – с емисия на ДЦК, с банков заем или „с други операции на финансовия пазар”. След промяната законово дефицитът може да се финансира и по други начини – с намаление на фискалния резерв например (не че досега де факто не се правеше, просто не присъстваше в закона като възможност…). Харченето на излишъците също ще става доста по-лесно. Изричното предписание парите от излишъка да отиват в резерва или да се използват за погасяване на дългове ще отпадне.

В предложението на вносителя Орешарски откри и една техническа неточност. Според него не е ясно от какъв БВП ще се изчислява разрешения 2% дефицит по консолидираната фискална програма (параграф 4). Бележката е съвсем резонна и нищо не пречеше на депутатите да вмъкнат накрая, че става дума за „прогнозния” БВП. Оправданието, че това се подразбирало от контекста, беше достатъчно да се отхвърли и това предложение. Всъщност нежеланието да се уточни изрично, че се има предвид прогнозния БВП, както и към кой момент е направена прогнозата (дали, например, заловената в доклада към годишния бюджет или някоя от актуализираните прогнози на министерството на финансите през годината), най-вероятно е целенасочено действие на правителството. Като се има предвид, че прогнозите през годината непрекъснато се променят, правителството ще има възможността да избира най-подходящата от тях при отчитането на целта.

По-разгорещена дискусия имаше по другата точка от дневния ред, касаеща промените в Закона за държавната финансова инспекция. Съвсем наскоро Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) представи отчет за дейността си през 2010 г., в който се изтъкват сериозните злоупотреби в областта на обществените поръчки (повече за отчета виж тук). С предлаганите изменения в закона правителството ще направи опит да се справи с проблема. Предложенията на вносителя са насочени към засилване на последващия контрол и подобряване на взаимодействието между контролните органи, които имат отношение към проверките на обществените поръчки. Предвидено е увеличаване на щатния състав на агенцията „с цел подобряване ефективността” на неговите действия. По-конкретно предложението е за увеличаване с 80 щатни бройки, което на фона на настоящия брой от 176 служители ще повиши сериозно общата численост. Всъщност това беше основното, около което се завъртя дискусията и предизвика въпроси на депутатите. Някои заподозряха нарочни политически намерения за засилване натиска от страна на АДФИ към проверяваните органи. Заместник-финансовият министър Горанов увери, че репресивни действия от агенцията няма да има и не това е целта на промените. Според него нарастващото усвояване на средства от еврофондовете налага засилване на контрола, за да се откриват нарушенията навреме и да се избегне връщането на средства в европейския бюджет. По отношение на увеличените щатни бройки, Горанов заяви, че това ще става поетапно и при компенсирани промени (тоест с намаление в други структури на МФ), така че общата численост и бюджет да се запазят непроменени. В крайна сметка, ЗИД-ът беше гласуван без изменения, така че предстои да видим доколко новата разширена структура на АДФИ ще доведе до някаква положителна промяна в обществените поръчки.