Отговор на Българска банка за развитие

По повод статията „Потребителски кредити в подкрепа на платежния баланс" от седмичния бюлетин на ИПИ (бр. 449, 23 октомври 2009 г.), получихме Писмо относно позицията на Българска банка банка за развитие по въпроса.

Ето и нашия отговор на писмото (той ще бъде изпратен като официално писмо до ръководството на ББР):

Във връзка с позицията на Българска банка за развитие (ББР), както и с цел задълбочаване на дебата и доизясняване ролята на ББР в българската икономика, трябва да се споменат няколко неща.

Законът за Българската банка за развитие (ЗББР) не позволява изрично отпускането на кредити на физически лица, които са служители на банката (както се твърди в разпространената позиция) и в този смисъл предоставените малко над 2 млн.лв. жилищни ипотечни и потребителски кредити имат неясно основание. Това, което регламентира ЗББР по отношение служителите на банката, е "приоритетното привличане на влогове" от тях (чл.4, ал.5), което от своя страна, поради необходимостта от създаване на съответни стимули, може да е свързано единствено с предоставянето на привилегировани условия за депозанти-служители на банката спрямо всички останали. Т.е. очевидно това е законовият механизъм за "подпомагане" на заетите в банката, а не предоставянето на ипотечни и потребителски кредити.

Друг е въпросът дали по принцип със средства, предоставени на тази държавна банка от фискалния резерв или поет в последствие дълг, е оправдано кредитиране на физически лица (а и по принцип), без значение дали това е било осъществено на търговски, квази-търговски или чисто административен принцип. Отговорът е категорично "не", поне поради следните две основни причини:

• Финансовият (не само банковият) сектор в България по отношение на кредитирането на дребно е много добре развит и всяка намеса от подобен род може да се разглежда най-малкото като ненужна, ако не и контрапродуктивна от гледна точка установяването на непазарни практики;
• (Първо)източникът на средствата е фискалният резерв, т.е. средства на данъкоплатците, като заложената му цел, включително и от настоящото правителство, е много по-различна от отпускане на кредити.

Също толкова интересен е въпросът за възможностите за финансиране на банката. В ЗББР изрично са посоени няколко:

1. доходи от дейността на банката;

2. емитирани от банката облигации;

3. заеми от местни, чуждестранни и международни институции;

4. средства от фондове на Европейския съюз и средства със специално предназначение за развитие на икономически сектори и географски региони;

5. други източници, като например депозити на физически лица

Към момента държавата е собственик на 99,9% от капитала на банката в лицето на Министерството на финансите, а според закона участието на държавата не може да е по-малко от 51 на сто, т.е. напълно възможно е допълнително увеличение на привлечения капитал, съответно изтегляне на още средства от частния сектор за държавно разпореждане. Разбира се, винаги е възможно и увеличаване на собствения капитал на банката от Министерство на финансите и така този процес може да бъде безкраен и банката постоянно да се разраства.

Това, което в крайна сметка е важно е не дали не е изрично забранено на ББР да предоставя кредити на служителите си, а дали трябва да го прави. Нашият категоричен отговор е НЕ и той е на първо място концептуален. Останалото са подробности, които единствено доказват, че такава банка не трябва да съществува в България и затова трябва да се закрие като собственият и капитал се върне във фискалния резерв (или финансирането на някоя от постоянно отлаганите реформи).