Основни стъпки в процеса на определяне на съдебната карта

Съдебната карта е обект на значителен интерес през последните години поради различни причини, част от които – икономически. Правосъдието, съвместно с останалите публични услуги (например здравеопазване, образование и сигурност), се подчинява на основния икономически принцип за ограничените публични ресурси, чрез които се финансира. За да се постигне покритие и определено ниво на качество на услугата, е необходимо тези ограничени ресурси да се разпределят по възможно най-ефективния начин.

Размерът и местоположението на съдилищата и на територията на страната (или т. нар. съдебна карта) обикновено се осъществява на база на предварително избрани критерии, които обективно определят необходимостта от правни услуги и обвързват предоставянето на услугата с оптималното разпределение на ресурсите. През 2013 г. Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (The European Commission for the Efficiency of Justice – CEPEJ) издава своите ревизирани указания за създаването и промяната на съдебните карти[1]. На основата на този документ ще представим една възможна рамка за анализиране и коригиране на съдебната карта на България.

Процесът по създаване и реогранизация на съдебните карти включва следните фази:

 

При анализа на настоящата карта следва да се има предвид, че наличието и качеството на информацията имат водещо значение. Индикаторите за анализ са най-често административни данни за работата на съдилищата, натовареността им и техните резултати, както и данни за населението, показатели за бизнес активност, обхвата и географското положение на съдебната инфраструктура.

Целта при промяната на съдебната карта много зависи от специфичните особености на държавата, която желае да реорганизира своята система. В Италия, например, където преди реформата е имало над 2000 съдилища, целта е била да се намали броят на първоинстанционните съдилища, за да се повиши ефективността и ефикасността на съдебната система[2]. В други страни, например Дания, Холандия и Норвегия, консолидирането на мрежата от съдилища се прави с цел повишаване на качеството на съдебната услуга[3]. В трети случаи правителството може да иска да създаде нови съдилища с цел намаляване на времето на пътуване на гражданите или предоставяне на по-специфични услуги поради увеличаващото се усложняване на бизнеса и правото.

След като е поставена целта се пристъпва към дефиниране на критерии, чрез които да се създаде оптималният баланс между дейността на съдилищата и близостта до гражданите. Както вече писахме, най-често се използват гъстотата на населението, размера на съдилищата, потоците на делата (като брой, тип и сложност), натовареността на съдиите и географското местоположение, инфраструктурата и транспорта до съдилищата. Например, ако искаме да оптимизираме картата на база само на критерий за географско местоположение, следва да съберем информация за разстоянията  между населените места в рамките на един съдебен район:

Таблица 1. Примерни разстояния между няколко населени места в един съдебен район.

От/до, мин.

Град А

Град Б

Град В

Град Г

Град А

0

30 мин.

35 мин.

60 мин.

Град Б

30 мин.

0

20 мин.

35 мин.

Град В

35 мин.

20 мин.

0

20 мин.

Град Г

60 мин.

35 мин.

20 мин.

0

Общо

125 мин.

85 мин.

75 мин.

115 мин.

Източник: CEPEJ

На база на данните в таблицата можем да заключим, че оптималното разпределение на ресурсите (ако например целта ни е да имаме съдилища в 2 от 4-те населени места, вместо във всички) означава да имаме съд на местата, в които се минимизира времето за придвижване – в случая в Град Б и Град В. А ако трябва да се избере само едно населено място, в което да има съд, това ще е Град В.

Обикновено съдебната карта се дефинира на база на повече от един критерий. За да видим на практика по какъв начин може да се направи това, ще разгледаме Таблица 2, в която за илюстрация са представени 10 съдилища. Избраните фактори са три: население, заведени дела на 100 хил. души и натовареност на съдиите.

Таблица 2. Примерна оценка на система от 10 съдилища.

Фактор 1
Население

Нови входящи дела

Фактор 2
Входящи дела на 100 хил. души (input)

Приклю-чени дела (output)

Брой съдии

Фактор 3
Натова-реност на съдиите

Брой  фактори с минимална оценка

Съд А

100 000

1 100

1 100

1 050

10

105

Съд Б

120 000

1 000

833

1 000

12

83

1

Съд В

80 000

850

1 063

800

7

114

Съд Г

200 000

1 800

900

1 850

18

103

Съд Д

180 000

1 500

833

1 500

17

88

1

Съд Е

200 000

2 300

1 150

2 250

20

113

Съд Ж

190 000

2 000

1 053

2 050

20

103

Съд З

50 000

300

600

250

5

50

3

Съд И

30 000

300

1 000

280

4

70

2

Съд К

150 000

1 500

1 000

1 500

14

107

Бележка: Натовареността се изчислява като броят на приключените дела се раздели на броя на съдиите.

Източник: CEPEJ

На база на представените в таблицата данни и в зависимост от избрания критерий за вземане на решение[4] съдът с най-слабо представяне е Съд З – той има минимални резултати и по трите фактора (резултатите са в червено). Ако искаме промяната на системата да бъде по-осезаема, от картата следва да отпаднат още Съд Б, Съд Д и Съд И, които показват най-ниски резултати поне според един фактор.

Опростеният модел, представен по-горе на база на указанията на CEPEJ, дава възможност да се вземе решение как да се структурира системата от съдилища. Подобен модел (включващ тези или различни критерии) би могъл да се направи и в България, тъй като необходимите данни за натовареността на съдиите са достъпни благодарение на Системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Оптимизацията на ресурсите и създаването на баланс между потребителите на съдебни услуги от една страна, и съдиите и съдебната инфраструктура в България, от друга, ще подобри качеството на услугите за гражданите и ще повиши удовлетворението на работещите в системата.


[1] European Commission for the Efficiency of Justice (CEPEJ), “Revised Guidelines on the Creation of Judicial Maps to Support Access to Justice within a Quality Judicial System”, 2013, налични тук: https://rm.coe.int/1680748151

[2] https://pravosudje.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/Dodaci%20uz%20vijesti/Bartolomeo%20Italy%20MoJ%20Overview%20and%20Judicial%20Map%20Reform%20November%202016%20v%201.2.pptx

[3] https://www.researchgate.net/publication/263963005_Judiciary_In_Times_Of_Scarcity_Retrenchment_And_Reform, https://www.rechtspraak.nl/SiteCollectionDocuments/Reform-of-the-Judicial-map-2013.pdf

[4] Критерият може да бъде дефиниран по различен начин, например „закриване на съда с минимална оценка по всички фактори” или „закриване на всеки съд, чиято оценка по фактор 1, 2 и/или 3 е под определен праг” и т.н. Също така следва да се има предвид, че всяко национално законодателство ограничава възможностите за оптимизиране на мрежата от съдилища – например съгласно Закона за съдебната власт (ЗСВ) в България, ако един съд бъде закрит, магистратите се преназначават в друг равен по степен орган на съдебната власт, по възможност в същия апелативен район.


Свързани публикации.