Какви критерии да изберем за промяна на съдебната карта?

Лошите новини за съдебната система като че ли не свършват тези дни. В последния доклад за макроикономическите дисбаланси на ЕК[1] от 27.02.2019 г. четем: „По отношение на качеството на съдебната система положението е нееднозначно. … Продължаващата липса на надеждна система за оценка възпрепятства подобряването на съдебната система. В допълнение, отчитането на резултатите от проучвания, проведени сред ползвателите на услугите на съдилищата, и предприемането на последващи мерки, са ограничени (Европейска комисия, 2019). Продължи отрицателната тенденция в броя на приключените дела на първа инстанция, с изключение на наказателните дела. Това означава, че броят на заведените дела е по-голям от броя на приключилите дела, което е вероятно да доведе до изоставане. … Разпределението на натоварването между различните съдилища поражда загриженост. … Според Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2019 г. (чието публикуване предстои) България бележи слабо подобрение спрямо предходната година. Ниските места в класациите са отражение по-специално на опасенията за намеса в работата на съдиите и за упражняване на натиск върху тях от страна на икономически интереси, правителството и отделни политици.” Сигналите от страна на ЕК определено не са позитивни, а случващото се във ВСС не създава впечатление, че проблемите се разрешават.    

Както отбелязахме миналата седмица реформирането на съдебната карта е поставено в риск поради опитите на ВСС да смени системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС)[2]. Без подобна система не е възможно да се изгради подходяща мрежа от необходимия брой и вид съдилища, така че достъпът до правосъдие на гражданите да бъде гарантиран.

Ниската ефективност на съдебната система поставя необходимост от корекции на съдебната карта, като освен от адекватна система за оценка за натовареността на съдиите и съдилищата, е необходима и оценка на регионалното икономическо и социално развитие. Последната ще даде възможност да дефинираме обективната необходимост от правни услуги и правосъдие за населението и бизнеса на местно ниво и ще подпомогне вземането на решения за разположението на правната инфраструктура и нейната оптимизация. Най-важното е оценката да се базира на обективни показатели, които 1) имат връзка с необходимостта от правни услуги и гарантирания достъп до правосъдие и 2) влияят върху разходите за предоставянето на услугата на местно ниво.

Някои изследвания показват връзка между икономически фактори и престъпност, а оттам и от по-голяма или по-малка нужда от правосъдие. Високата безработица и бедност, както и ниското ниво на образование като цяло се свързват с по-високо ниво на престъпност.[3] Затрудненият достъп до съдилища от своя страна, например поради отдалеченост и високи разходи за транспорт, ниската гъстота на населението или липсата на инфраструктура за получаване на електронни услуги пък увеличават разходите за предоставяне на правни услуги на глава от населението[4]. Малките мащаби[5] на съдилищата също са негатив, тъй като се свързват с ниско качество на услугата и неефективност. С всички тези въпроси се сблъскват страните, които искат да реформират своите съдебни карти.

В България също са правени подобни изследвания, като най-скорошното такова е на Центъра за изследване на демокрацията  – „Социално-икономически фактори и натовареност на районните съдилища” [6]. Изследването показва, че основните фактори, които влияят върху натовареността на съдилищата, са гъстотата на населението, площта на географския район в юрисдикцията на съответния районен съд и индексът на социално-икономическото развитие[7].

Изборът на подходящи критерии, на база на които се изработва съдебната карта, е следващият важен въпрос, с който се сблъскват реформаторите. Най-съществените критерии, използвани в Европа, са обобщени в Таблица 1.

Таблица 1. Основни критерии, включени при анализа и промяната на съдебната карта в избрани европейски страни

Източник: https://rm.coe.int/comparative-study-of-the-reforms-of-the-judicial-maps-in-europe/168078c53a

От таблицата е видно, че дейността (натовареността) на съдилищата e задължителен фактор при вземане на решение за определяне на мрежата от съдилища. Освен нея обаче повечето страни използват и други критерии и то най-вече такива, свързани с обслужваното население и територията. Холандия[8] е един от успешните примери за реформиране на съдебната карта, като през 2013 г. страната намалява значително броя на съдилищата си. В съдебната система на страната са вградени системи за оценка на качеството както на отделните съдии, така и на съдилищата (например RechtspraaQ, PROMIS)[9], като на база на оценката на качеството се определя и финансирането на системата. Холандия е възприела модел за финансиране на съдебната си система на база на успешно приключено дело.

Без да повтаряме колко е важно системата от съдилища да бъде структурирана по начин, който отговаря на променящите се демографски, икономически и социални условия в страната,  в заключение само ще отбележим, че картата е основата за подобряване на цялостната ефективност на съдебната система и същевременно гарантиране на правото на правосъдие на гражданите.

[1] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/2019-european-semester-country-report-bulgaria_en.pdf

[2] СИНС в настоящия ѝ вид оценява натовареността на съдиите чрез комбинация от два ключови фактора – време за разглеждане и тежест на делата.

[3] https://smartech.gatech.edu/bitstream/handle/1853/51649/Klaer&NorthrupEconometricsReport.pdf, http://store.ectap.ro/articole/873.pdf , https://siteresources.worldbank.org/DEC/Resources/Crime%26Inequality.pdf

[4] https://www.encj.eu/images/stories/pdf/GA/Dublin/encj_report_judicial_reform_def.pdf

[5] https://www.rechtspraak.nl/SiteCollectionDocuments/Reform-of-the-Judicial-map-2013.pdf

[6] http://www.vss.justice.bg/root/f/uploads/files/Социално-икономически%20доклад.pdf

[7] Авторите на изследването изготвят този индекс на база на експертна оценка по 5-степенна скала.

[8] https://pravosudje.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/Dodaci%20uz%20vijesti/Effects%20Judicial%20Map%20Reform%20prezentacija%20NL.pdf

[9] Dijkstra, Р., Philip M. Langbroek, Kyana Bozorg Zadeh, Zübeyir Türk, „The evaluation and development  of the quality of justice in The Netherlands”, наличен тук: https://dspace.library.uu.nl/bitstream/handle/1874/358301/evaluation.pdf?sequence=1&isAllowed=y