Нужни ли са минималните осигурителни прагове?!

През 2003 година българското правителството въведе минимални осигурителни прагове за 48 икономически дейности и професии. Основната цел на законодателите беше повишаването на събираемостта на вноските за социално осигуряване от НОИ, т.е. попълване на бюджета на пенсионната системата. Сега, 9 години по-късно, тези прагове продължават да се определят ежегодно в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и вече обхващат работещите в 80 сектора. 

На следващата графика е представен размерът на минималните прагове от въвеждането им до сега в 10-те професии, обхващащи най-много заети – общо около 1 млн. души или половината от заетите в икономиката.

 

Графика 1: Размер на минималните осигурителни доходи 2003-2011 година (лева)

 Източник: Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответните години

 

Освен абсолютното увеличение на праговете за 10-те икономически дейности, важно е да проследим общото нарастване на минималните осигурителни доходи и изменението им през годините.

 

Графика 2: Средно нарастване на минималните осигурителни доходи (МОП) за 10-те професии 2003-2011 г. и средна работна заплата

 

Източник: Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответните години, изчисления на ИПИ.

 

Ясно се вижда, че минималните осигурителни доходи нарастват значително през годините. Темпът на нарастване е различен, като по време на предишното правителство има години, в които скоковете надхвърлят 25%. Общото нарастване от въвеждането на праговете до сега е около два и половина пъти.

Интересното тук е, че средните работни заплати се увеличават подобно на минималните прагове, т.е. на практика официално декларираните доходи се определят от административно определените минимални. В тази връзка целта на правителството да накара хората да се осигуряват на реални работни заплати, именно чрез минималните прагове изглежда изобщо не се постига. С определянето на минимум законодателите дори посочват на колко ниско е приемливо да се осигуряват хората от различните професии, ако все пак искат да излъжат.

Ситуацията отговаря и на затъващата в дефицити пенсионна система. Всъщност, за да не изглежда така че данъкоплатците трябва да плащат заради липсата на адекватна пенсионна реформа, законодателите поставят и някои подцели, с които оправдават праговете:

  • Да служат като средство за борба със сивия сектор – напротив, точно праговете служат за увеличаване на сивия сектор, а постоянното им нарастване принуждава още повече хора да работят нерегламентирано.
  • Да се осигурят финансова стабилност на пенсионната система – сегашната пенсионна система няма как да бъде стабилна и докато не се проведе реална пенсионна реформа, дефицитът в НОИ ще продължава да нараства, а оттам и нуждата от постоянно увеличаване на осигурителните прагове.
  • Работещите да получават справедливо заплащане за труда си – всъщност административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда.

Всичко това доказва, че ефектите за икономиката от въвеждането на минималните осигурителни доходи могат да изиграят основна роля на пазара на труда и са от голямо значение за икономиката. През 2009 година ИПИ направи оценка на въздействието от повишаването на минималните осигурителни прагове, която показа, че при увеличаване на праговете с 26,6% икономиката ще загуби над 544 млн. лв. за една година и над 4,65 млрд. лв. за период от 10 години.     

Изходът от тази ситуация е един – премахване на минималните осигурителни прагове и провеждане на реална пенсионна реформа, която ще увеличи частните спестявания в икономиката и ще повиши икономическия растеж.


Свързани публикации.