Финансовото състояние на пенсионната система с всяка следваща година става все по-малко устойчиво – огромен и стабилно растящ дефицит и постоянно увеличение на броя пенсионери при намаляващо население. Балансът на държавното пенсионно осигуряване се влошава постоянно, като дефицитът (без да се брои 12% вноска от държавата като 3-ти осигурител от 2009 г. насам) към 2012 г. е над 50%, т.е приходите от осигуровки покриват по-малко от половината разходи за пенсии.
Рубрики
Аргументи за частна пенсионна система в България
ИПИ от години предлага реформа на пенсионната система в България. Настоящият модел, при който държавата играе водеща роля и се търси невъзможния баланс между поколенията очевидно не работи. Проблемите са видими за всички ни – високи осигуровки, ниски пенсии, липса на избор и постоянно напрежение.
В тази секция ще намерите предложенията на ИПИ за структурна промяна на пенсионния модел в България – преминаване от модел, основаващ се върху т. нар. „договор между поколенията” към модел на лични пенсионни сметки. Модел, при който има спестявания, избор, независимост и лична отговорност.
Финансовото състояние на пенсионната система с всяка следваща година става все по-малко устойчиво – огромен и стабилно растящ дефицит и постоянно увеличение на броя пенсионери при намаляващо население. Балансът на държавното пенсионно осигуряване се влошава постоянно, като дефицитът (без да се брои 12% вноска от държавата като 3-ти осигурител от 2009 г. насам) към 2012 г. е над 50%, т.е приходите от осигуровки покриват по-малко от половината разходи за пенсии.
Увеличаващите се разходи като процент от БВП до 2005 г. не са изненадващи на фона на сериозното увеличение при отпуснатите пенсии. Обезпокоителното е, че след 2005 г. тези разходи продължават да се увеличават, с изключение на 2007 г., и то на фона на почти непроменени, а в някои години и по-малко отпуснати пенсии.
На графиката е представен своеобразен коефициент на заместването на дохода на българските пенсионери за периода 1997-2010 г., който представя до каква степен получаваната пенсия запазва стандарта на живот от времето, когато човекът е работил. Този коефициент е изчислен като съотношение между средната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и средния осигурителен доход. Ясно се вижда, че през почти всички години от изследвания период отношението нараства, като постепенно се увеличава от 34,1% през 1997 г. до 48,3% през 2010 г.
България е с един от най-значителните дефицити в социално-осигурителните фондове сред 27 европейски държави, достига 1,1% от БВП към 2010 г. По-лоши са резултатите единствено на Франция, Литва и Латвия. Интересно е да се отбележи, че през 2001 г. България няма подобен проблем - социално-осигурителните фондове са на плюс от 0,6% от БВП. Откъде идва тази драматична промяна?
В периода преди кризата от 2009 г. пенсионната система в България се характеризира с хроничен дефицит от около 2-3% от БВП на година, който остава около и над 3% между 2006 и 2008 г. С настъпването на кризата, обаче, този дефицит се разширява двойно, до около 6% от БВП.
Когато се говори за инвалидни пенсии, често се пренебрегват инвалидните пенсии, плащани от държавния бюджет и се фокусира вниманието само върху тези, покривани от Националния осигурителен институт. Статистиката обаче показва, че броят на инвалидните пенсии, плащани от републиканския бюджет, нараства по-бързо през периода 2000-2010 г. и през 2010 г. вече превишава тези, финансирани от НОИ.
Получаващите повече от една пенсия през 2010 г. са 473 200 души или над 10 пъти повече в сравнение с 1999 г. Освен че се увеличават като брой, пенсиите, изплащани повече от една на пенсионер, растат и като процент от всички отпуснати пенсии. Въпреки че пенсионерите намаляват с около 0,6% в периода 1989-2010 г., броят на отпуснатите пенсии се увеличава с 15,6%.
Отношението между средната пенсия и средната заплата в българската икономика показва като цяло стабилно нарастване през последните 14 години.
България е втората страна сред разглежданите европейски страни с най-голяма група лица над 65 г. в риск от изпадане в бедност. В тази позиция се намират 32% от всички българи над посочената възраст. Ясно е, че тази изключително неблагоприятна позиция се дължи на ниските пенсии на българските пенсионери, които не гарантират адекватни доходи на старини.
Разбивката на ефективната пенсионната възраст по групи пенсионери разкрива причините за това разминаване. Обяснението се крие в многото изключения от общия случай за пенсиониране, а именно в значителния брой получатели на инвалидни пенсии и категорийни работници, които се пенсионират по-рано. Пенсионерите с инвалидна пенсия за трудова злополука и професионална болест се пенсионират най-рано през последните години, като тяхната ефективна пенсионна възраст е 46,2 години през 2010 г.
Графиката показва, че при трите основни групи пенсии продължителността на получаване на пенсия се увеличава постоянно и значително през последните 18 години. Изключение правят единствено пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, където има спад от 12% или тези пенсионери средно получават пенсия с 1,4 г. по-малко спрямо 1992 г.
Въпреки че България е най-бедната страна в ЕС, тя заделя за пенсии повече като % от БВП, отколкото по-богати страни като Норвегия, Ирландия, Исландия, Кипър, Латвия и Словакия.
Публикуваната миналата седмица графика за реалния ръст на разходите за пенсии и БВП през годините предизвика сериозен дебат, каквато беше и целта на публикацията. Една от тезите, които се откроиха в дебата, е че разходите за пенсии се увеличават, защото населението застарява, което води и до ръст на пенсионерите. Друга теза, която беше издигната, е, че по-правилно е не да се гледа годишният ръст на разходите за пенсии, а техния дял в БВП. В отговор на тези коментари, тази седмица избрахме да покажем динамиката на разходите за пенсии като дял от БВП и броя пенсионери.
От тази седмица ИПИ започва публикуването на любопитни и малко известни факти за състоянието на пенсионната система в България. Целта ни е да покажем натрупаните проблеми и дисбаланси в нея и да стимулираме дебат за възможните решения. Тази седмица избрахме да ви представим реалните темпове на промяна на разходите за пенсии и БВП в периода 2000-2010 г.
От тази седмица ИПИ започва публикуването на любопитни и малко известни факти за състоянието на пенсионната система в България. Целта ни е да покажем натрупаните проблеми и дисбаланси в нея и да стимулираме дебат за възможните решения. Тази седмица избрахме да ви представим реалните темпове на промяна на разходите за пенсии и БВП в периода 2000-2010 г.
Данните за развитието на разходо-покривната пенсионна система в България за последните години не са лесно достъпни и дебатът за реформата често се води без достатъчно информация. За да запълним поне отчасти тази празнота, публикуваме избрани данни. В следващите седмици ще качим на страницата суровите данни, които да се използват свободно.
Материали от пресконференция по повод идеите за вдигане на осигуровки (БТА, 6.10.2010 г.). В пресконференцията взеха участие: Георги Ангелов, Светла Костадинова, Петър Ганев, Лъчезар Богданов и Владимир Каролев
От години предупреждаваме за проблемите и рисковете на сегашния пенсионен модел. Поддръжниците на действащия модел ни отговаряха, че сегашната пенсионна система е най-добрата и няма нужда от реформа. В последните седмици, обаче, същите хора се надпреварват да предлагат промени в системата, включително вдигане на осигурителния стаж и вдигане на осигурителната тежест. Причината е много проста – дори те виждат, че сегашната система е неустойчива и обречена на крах.
Провеждането на каквато и да е реформа без ясна визия и цел, тоест без да има яснота към какво точно сме се запътили, би обезсмислило самата реформа, правейки я хаотична, непоследователна и най-важното – безпринципна. Първата задача на пенсионния съвет бе да се обедини около обща визия за работещ пенсионен модел, която да бъде и крайната цел на провежданата реформа.
Алтернативен "Независим съвет за пенсионна реформа", в който ще участват водещи български икономисти. Целта на независимия съвет за пенсионна реформа ще бъде да изработи истинска пенсионна реформа, която да осигурява стабилност и устойчивост, както и избор на осигурените кога и при какви условия да се пенсионират и какви осигурителни вноски да плащат.
Дебатът за пенсионната реформа е на дневен ред. Работни и консултативни групи, кръгли маси, изказвания по медиите - всичката тази активност през последните дни дава сигнал, че нещо предстои. Министърът на труда Тотю Младенов, обяви, че се разработват варианти за промяна на пенсионния модел и че дискусиите предстоят.
През 2010 година фокусът ни отново е върху пенсионната система. Години наред говорим за проблемите в настоящата система и за възможните алтернативи, но реформата продължава да не се случва.
Дебатът за пенсионната реформа у нас напоследък се засили. Вероятно защото все повече хора осъзнават, че сегашната система не работи добре. Факт е, че пенсиите са ниски и едва ли ще нараснат чувствително при намаляващия брой работещи, които издържат увеличаващ се брой пенсионери.
Пенсионната система у нас е финансово нестабилна - тя просто не може да изплаща високи пенсии при настоящото ниво на данъчно облагане. Да се вдигат данъците, обаче е най-неудачният начин хората да поемат повече отговорност и да финансират системата. Колкото по-високи са данъците, толкова повече хората крият доходи и не плащат.
България е малка и отворена икономика и всяка промяна в условията в чужбина означава, че у нас всичко се усеща веднага. Толкова сме зависими от чуждото търсене, че огромната част от българските работници и работодатели трябва да са изключително гъвкави, да придобиват постоянно нови умения и знания, да се местят от сектор в сектор или от един регион в друг, за да запазят пазара и работата си.
Предложената система със своите ключови характеристики - лични пенсионни сметки и преход, за да се защитят натоящите пенсионери и възрастните работници гарантира в средносрочен план значителни бюджетни спестявания, по-високи пенсии и по-бърз икономически растеж.
През 2008 г. беше приет Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - така наречения Сребърен фонд. Основната му цел е да подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система, като заделя приходи от държавния бюджет за период, не по-малко от 10 години, и да ги инвестира в различни класове активи, за да осигури допълнителни средства за фонд "Пенсии" на държавната пенсионна система.
За пенсионната реформа вече доста се говори, но на практика нищо не се случва. Същото е положението и при партийните програми - говори се за някаква реформа, но всъщност не се предлага нищо значимо. Истината е, че пенсионната система не е сбъркана в детайлите, а е грешно замислена и приложена сама по себе си. При нея на практика имаме две различни групи, между които нямаме никаква директна връзка.
С пенсионния калулатор на ИПИ може да сравните пенсията, която бихте получили при разходопокривната и капиталова пенсионна система.
Наличието на публичен резервен фонд не е достатъчно условие за поддържането на стабилността на пенсионната система, която е основана на разходопокривен принцип. Следователно, съществуването на този фонд не отменя необходимостта от цялостна реформа в социално-осигурителната система на страната в условията на застаряващо население. Необходимо е едновременно с наличието на този фонд да се провежда реформа, насочена към приватизиране на пенсионната система и постепенно преминаване към изцяло капиталонатрупваща система.
Целта на настоящето изследване е да анализира необходимостта от преминаване към капиталова пенсионна система в България и да оцени ефектите от реформата върху спестяванията и инвестициите в българската икономика до 2050 г.
Когато беше преизбран, президентът Буш каза, че ще се погрижи за два големиместни проблема: за данъчната система и социалното осигуряване. И дватасе нуждаят от нашето внимание, а те почти не бяха дискутирани по време напрезидентската кампания.
Да си представим един млад човек, който е в началото на своя професионаленживот. Да допуснем, че той получава заплата, равна на средната заплата застраната. Когато след 40 години този млад човек се пенсионира той ще получаваопределена пенсия. В тази статия ще сравним каква пенсия би могъл да очакватой от сегашната пенсионна система и каква пенсия би могъл да получи акопенсионната система беше капитализирана.
Този доклад е представен от Георги Ангелов на 22 октомври 2004 годинана семинар на тема “Българският осигурителен модел – реалност и перспективи”,организиран от фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Демокрация”.
“Стара Европа” е стара в по-широк смисъл от чисто идеологическия. Споредпрогнозите на ООН през 2054 г. 34% от италианците ще са на възраст над 65години. Испания, Франция и Германия са изправени пред подобен сценарий назастаряване на населението.
Капитализация на НОИПрез седмицата новият председател на надзорния съвет на Националния осигурителенинститут (НОИ), Иво Прокопиев, направи предложение за частична капитализацияна пенсионния фонд. Схемата е държавата да вложи в НОИ 3 млрд. евро от приватизациятаи фискалния резерв и да даде възможност на пенсионния фонд да инвестиратези средства. Г-н Прокопиев очаква годишен приход в размер на 600-700 млн.лева и предлага той да се раздели по равно за увеличение на пенсиите и намалениена осигуровките. Според него това би позволило едновременно намаляване наосигурителните вноски и увеличаване на пенсиите с 10%. Според него за дазадейства схемата, както на НОИ, така и на частните пенсионни фондове трябвада бъде разрешено да инвестират в инфраструктурни проекти и в българскатабанкова система. Той също така посочва, че високият размер на осигурителнитевноски в България продължава да бъде пречка пред развитието на бизнеса.
По повод четвъртата годишнина от началото на т.нар. пенсионна “реформа”Националният осигурителен институт (НОИ) издаде специален брой на своябюлетин (достъпен тук).В него се натъкваме на дежурните самохвалства на пенсионната бюрокрация,която продължава да си затваря очите пред проблемите на сегашната пенсионнасистема и продължава да предава едностранчиво международния опит припенсионните реформи. Както сме посочвали и преди (вижтук ), в този аспект НОИ се различава значително от американскатаосигурителна администрация, която следи и популяризира всичко, коетосе случва в различните страни по отношение на пенсиите.
Съвсем скоро българският Национален осигурителен институт издаде бюлетин,с който отбелязва годишнината от така наречената пенсионна “реформа”.Дали тази реформа е успешна може да прецени на практика всеки в тазистрана – пенсионерите по размера на пенсиите си, който е доста нисък,а работещите – по размера на осигуровките, които плащат, които са среднай-високите в света. По същото време, когато НОИ се занимава със себеси подобни институции в други страни обсъждат и разглеждат различниначини за решаване на проблемите на пенсионната система. Решенията биваттри вида:
През изминалата седмица министър Лидия Шулева оповести нови идеи за т.н. "осигурителна ваканция", т.е. работодателите могат да ползват като данъчен кредит (по отношение на данък печалба) работническите осигуровки, които плащат за своя сметка. Както писахме по повод на задължителните здравни осигуровки (виж Възможни ефекти от увеличаването на данък "здраве"), третираме задължителните осигурителни вноски като данък поради: (1) техния задължителен характер, и (2) несъответствието между обем на вноските от едно лице и обема на услугите (ако изобщо може да бъде измерен при подобна система), които той/тя получава.
Графиката показва, че при трите основни групи пенсии продължителността на получаване на пенсия се увеличава постоянно и значително през последните 18 години. Изключение правят единствено пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, където има спад от 12% или тези пенсионери средно получават пенсия с 1,4 г. по-малко спрямо 1992 г.
От началото на икономическата криза през 2008 г. държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) приеха широка гама от пенсионните реформи за справяне както с краткосрочните, така и дългосрочните бюджетни предизвикателства. В краткосрочен план икономическата криза изостря вече високите нива на дълг и дефицит, които се увеличиха значително спрямо 2008 г. почти повсеместно в целия регион.