Налудничави идеи за изменения в закона за туризма

Миналата седмица излязоха поредните недомислени идеи за промяна на закона за туризма. Гръмко се тиражираше, че предложенията за промяна идват от местния бизнес в Слънчев бряг. Всъщност произхождат от един единствен сегмент на този бизнес, а именно – този на хотелиерите. Идеята е да се намери механизъм за ограничаване на т.нар. „алкохолен туризъм”, тъй като според хотелиерите това е причината богатите клиенти да не посещават нашите курорти. Основните предложения за изменение на закона  са както следва:

  • Магазините и супермаркетите да могат да работят до 22:00ч.
  • Откритите заведения (в това число дискотеки, ресторанти и барове) да могат да работят до 00:00ч.

Недостатък има както в самата идея за ограничаване на свободата на туристите, така и в конкретните мерки. Факт е, че богатите туристи изначално не посещават нашите курорти. Съдейки по изказванията на нашите хотелиери, може да се направи извод, че профилът на богатия турист е човек, дистанциращ себе си от шумните курорти и ползващ малкото дни почивка в иначе натовареното си ежедневие за отмора. Такава генерализация е абсурдна, но дори да предположим, че профилът на богатия турист наподобява по-горното описание, е редно да се запитаме могат ли нашите курорти да предложат подобни условия, дори при един краен вариант на пълна забрана за употреба на алкохол в страната. Очевидно не. Проблемите по българското Черноморие на са един или два, като се започне от презастрояването, неподдържаната и несъответстваща на нуждите инфраструктура, като цяло ниското качество на услугата и се стигне до тарикатлъците, с които нашите бизнесмени всячески се стремят да оронят „доброто име” на така или иначе не толкова престижните ни курорти. Поради всичките тези причини богатите туристи не избират България като желана дестинация за техните почивки.

В същото време дори и за дете е пределно ясно, че проблемът с буйстващи пияни туристи няма да се реши с ограничения във времето, през което може да се пазарува алкохол, било то в магазини или заведения. Така например, потребител, закупил алкохол от супермаркет, е напълно свободен да избира по кое време на деня да го консумира. Съдейки по резултатите от Сухия режим в Щатите от 20-те и началото на 30-те години на миналия век, можем да прогнозираме и сходно покълване на всякакви форми на заобикаляне на забраната и продажби „на черно”.

Освен ограничение на свободата на потребителите и търговците, подобни изменения в закона биха увеличили работата на контролните органи, които ще следва да следят за спазване на по-горните изисквания, а вследствие на това най-вероятно ще създадат нов източник на корупцията. При положение, че съществува търсене на услугите, които откритите заведения предлагат на потребителите (в противен случаи не биха съществували), е глупаво да се ограничава дейността им в утопично преследване на по-богати туристи, които е твърде вероятно да не изберат българските курорти така или иначе.

Големият ръст на легловата база по българското Черноморие [1] е именно вследствие на чуждестранните туристи, избиращи страната заради ниската цена на туристическите стоки и услуги. В случая българският бизнес върви сам срещу себе си с подобни предложения, имайки предвид сериозната конкуренция в балканския регион от страни като Гърция и Турция. Добре е да се мисли по посока на запазване и разширяване на конкурентните предимства на страната ни, а не в посока ограничаването им.

 

*Климент Стефанов е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.