Безумия във фармацевтичния сектор
Управляващите направиха свойски завой “наляво” и се отметнаха от текстовете на проектозакона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Проектът беше приет на първо четене още през месец август миналата година, но неговото разглеждане на второ четене все се отлагаше. Предложението на закона предвиждаше да се либерализира процедурата по отваряне на аптеки и да се позволи на всички търговци (вкл. и на юридически лица) да бъдат собственици на аптеки, а не само на магистър-фармацевти. Това щеше да узакони вече съществуващата практика за наличие на вериги-аптеки. Но по изказванията в пресата и стенограмите на заседанията на комисията по здравеопазване личи, че пазарната логиката и здравият разум няма да възтържествуват, отново, за кой ли път. Както и досега, само магистър фармацевти ще имат право да откриват аптеки и да бъдат техни собственици.
Управляващите спорят и по въпроса за регулиране на цените – социалистическата партия иска да се фиксират цените на лекарствените продукти, които се дават по рецепта, а не да се определят максимални размери, както е в момента. Именно за това лобират и от Съюза на фармацевтите в България. Това би обезсмислило в голяма степен конкуренцията между аптеките и дефакто означава невъзможност цените на лекарствата да намаляват, освен ако не се променят с декрет от държавата.
Основният мотив на управляващите за взетите решения ad hoc и промяна на позицията им е за “защита” на малкия бизнес от надвисналата заплаха за “монополизиране” на пазара. По тази логика трябва да се задължи всеки собственик на книжарница да бъде писател, примерно. А средствата за борба срещу монопола в никакъв случай не са ограничаване на конкуренцията и нелиберализиране на пазара, а точно обратното. Как е възможно в една страна, която претендира да бъде свободна и демократична, собствеността да се налага от управляващите? Малкият бизнес няма нужда от защита от конкуренцията, а от защита от неправомерната намеса на правителството. Опитите да се спрат изкуствено естествените процеси на окрупняване на аптеките няма как да доведе до нищо добро, а напротив – ще се появи сив пазар, търгуване с дипломи, корупция и в крайна сметка от това губят най-вече пациентите. С това решение страната се връща 18 години назад. Нещо повече, потъпкват се основните постулати в ЕС за свобода на движение на капитали. Правото на установяване и свободата сам да се разпореждаш със собствеността си са основополагащи права на свободния и рационален човек, който сам прави избор. Жалко е, че в България подобни антипазарни, неморални и нерационални решения могат да се взимат от властта с лицемерния мотив, че това се прави “в името на обществото”.
Става въпрос за пари, много пари…
Ето какво коментира във вестник “Сега” миналата седмица депутатът от управляващата социалистическа партия Тодор Кумчев по повод забавянето на приемането на промяна в закона за лекарствените продукти: “Фармацевтичният пазар е за много милиони, затова трудно се стига до решение”. Депутатът сам признава, че интересите са тези, които са решаващи при взимането на решения, а не икономическата логика, правилото за ненамеса на държавата в бизнеса, свободата на движение на капитали. Не би трябвало размерът на даден сектор на пазара да е определящ при приемане на закони, защото това подсказва липса на обективни и единни критерии при “творенето” на закони, прозира наличие на крупни интереси и финансови апетити.
Какво ще кажат от Европейската комисия?
На 28 юли 2006 г. Европейската комисия (ЕК) инициира защитни процедури срещу Италия, Австрия и Испания във връзка с ограниченията и рестрикциите, които съществуват в националните им законодателства по повод придобиването и собствеността на аптеките. ЕК сезира Съда на европейските общности за случая Италия със становището, че италианските регулаторни норми противоречат с член 43 и 56 от Договора създаване на Европейска общност (ДЕО), които се отнасят до свободата на установяване и свободно движение на капитали в рамките на ЕС. ЕК отпрати официално предупреждение към Австрия и Испания да внесат поправки в законодателните си уредби относно откриване и собствеността на аптеки. В Испания само фармацевти или сдружения от фармацевти могат да бъдат собственици на аптеки, като в същото време съществува и забрана едно лице да бъде собственик на повече от една аптека. В Австрия съществува дискриминация на национален признак по отношение на отварянето на аптеки – индивиди, които не са граждани на Австрия, нямат правото да получат лиценз да отворят аптека. Съществуват и различни ограничения върху броя на аптеките на дадена територия в зависимост от броя на населението и разстоянието на аптеките една от друга.
По всички тези казуси Европейската комисия се произнася със становището, че наложените рестрикции са в противоречие с принципите на Договора за създаване на Европейска общност. Въпреки наличието на този прецедент, българските управляващи не се съобразяват с решенията на европейските органи и са готови да поставят националните интереси на карта с неубедителни мотиви и противоречащи си цели.
За повече по темата прочетете статията в бр. 303 на бюлетина: Трябва ли да се конкурират свободно аптеките?
