Актуализирана стратегия за неактуални проблеми на пазара на труда

На тристранния съвет тази седмица беше приета Актуализираната стратегия по заетостта за периода 2013-2020 година. Тя предвижда изхарчването на близо 3 млрд. лв. до 2020 година, като половината от средствата ще бъдат от държавния бюджет (по около 200 млн. лв. на година), а останалите – европейски средства по ОП „Развитие на човешките ресурси”.  Въпреки че в дългосрочна перспектива се цели по-добро образование, помощ за малките и средни предприятия и по-ефективни консултации на търсещите работа, в краткосрочен план (до 2015 г.) правителството отново се фокусира върху активната политика на пазара на труда.  

От години това е предпочитаният от управляващите метод за борба с безработица – директното създаване на работни места с пари на държавата (а от 2007 г. – и европейски средства). Данни на Евростат показват, че докато останалите държави в ЕС наблягат на пасивни политики на пазара на труда, България разчита на активни.

Дял на разходите за директно създаване на работни места от общите разходи за политики на пазара на труда

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

Това е доста обезпокоително, предвид факта, че активната политика и субсидираната заетост доказано не създават устойчива заетост. Правителството и социалните партньори изчисляват, че за да се постигне целта в Националната програма за реформи от 76% заетост през 2020 г., трябва да се създават по 100 хиляди работни места годишно. Сметките им щяха да бъдат чисти, ако всички работни места, които държавата създава, се запазят до 2020 година. Практиката показва, че това е нереално. Дори в пика си през 2004-2006 г. резултатите от най-голямата програма за активна политика „От социални помощи към осигуряване на заетост” показват, че едва 0,27% (800 човека) от участвалите са намерили трайна заетост и това е струвало на данъкоплатците 350 млн. лв. или по почти половин милион лева на зает.

Струва си да погледнем и как се движи коефициентът на заетост и какво трябва да се постигне в краткосрочен и дългосрочен план. На долната графика се вижда каква е реалността и какви са целите на правителството.

Коефициент на заетост на населението  на възраст 20-64 г. за периода 2000-2014 г.  и национална цел за 2020 г.

Източник: Стратегия по заетостта 2013-2020, Евростат, Пролетна прогноза на ЕК 2013 г. и Доклад на групата по въпросите на активното стареене към Комитета по социална политика 2012 г.

Очевидно е, че заетостта се движи с развитието на икономиката и бизнеса. До 2008 година, при подема на икономиката, заетостта се движеше постоянно нагоре. След разразяването на кризата икономиката се срина, бизнесът пострада значително, а безработицата започна да се увеличава.

Директното създаване на работни места от държавата всъщност се явява като опит за лечение на симптомите, а не на болестта на пазара. Частният сектор е този, който създава трайна и ефективна заетост, а всяка програма за субсидирана заетост е харчене на огромен ресурс срещу незадоволителни и краткотрайни резултати. Одитните доклади на Сметната палата показват, че над 97% от безработните по програмите за субсидирана заетост се наемат от държавната и общинската администрация, а според изследване[1] на самото социално министерство 84% от работодателите не са ползвали услугите Агенцията по заетостта и бюрата по труда, основно заради липса на актуалност и изчерпателност на информацията.

Институтът за пазарна икономика е публикувал две оценки на въздействието в тази посока:

• Оценка на въздействието на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20 – 64 г. до 2020 г.”
• Оценка на въздействието от изпълнението на активните мерки на пазата на труда

И двете оценки показват, че активната политика е скъпа и неефективна и усилията на държавата трябва да са насочени към първоизточника на безработицата, а не към самата безработица. Необходимо е облекчаване на бизнеса и създаване на благоприятна бизнес среда, която да създава реална заетост. В тази връзка ефективната намеса на правителството трябва да включва намаляване на облагането на труда; повишаване на гъвкавостта на пазара; облекчаване на процедурите по наемане и освобождаване на работници; намаляване на регулациите за работно време, минимално заплащане и минимални осигурителни прагове; провеждане на мерки в областта на образованието, но с ясни индикатори на успех.

Докато правителството не осъзнае, че единственият начин за създаване на заетост е намаляване на регулациите и премахване на пречките пред бизнеса, поставените цели няма как да бъдат изпълнени.

[1] Изследването е по проект „Оценка на ефекта от предоставяните услуги за заетост като инструмент за успешната интеграция на уязвимите групи на пазара на труда”, разработен от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) в партньорство с Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по заетостта (АЗ) и финансиран от Европейската комисия.