27 млн. лв. за финансово оздравяване на общини през 2017 г.

Министерството на финансите публикува данните за финансовото състояние на общините през 2017 г., на базата на които се определят и общините с финансови затруднения в страната. Добрата новина е, че вече списъкът на общините с финансови затруднения се състои само от 13 общини, докато през миналата година в този списък бяха 32 общини. От въпросните 32 общини 10 са получили и безлихвени заеми от правителството на обща стойност 26,8 млн. лв. Средно тези 27 млн. лв. са малко над 1/3 от просрочените задължения на 10-те общини, получили безлихвени заеми. Последните заеми са били предоставени на 22 декември 2017 г. на общините Симитли, Видин и Мизия.

Таблица 1: Отпуснати безлихвени заеми към общини с финансови затруднения през 2017 г

Източник: Финансови показатели на общините, Министерство на финансите

Причините за намаляването на броя общини с финансови затруднения са много разнообразни – при някои се свиват плащанията по общинския дълг или поетите ангажименти за разходи, при други намаляват наличните задължения за разходи или просрочията, а трети просто са подобрили събираемостта на данъците. С други думи няма едно условие, което да доминира над всички останали и да предопределя по-малкия брой общини с финансови затруднения.

Този огромен спад на общините с финансови затруднения изглежда впечатляващ, но в структурно отношение трудно можем да говорим за драматично подобрение в местните финанси. Макроикономическите показателите на общините се подобряват, но основните предизвикателства остават в сила:

•  Поетите ангажименти за разходи по общинските бюджети към края на годината спадат от 1,884 млн. лв. към края на 2016 г. на 1,732 млн. лв. към края на 2016 г. Това е спад от близо 152 млн. лв., като едва около 20 млн. лв. от този спад е концентриран в 32-те общини, които бяха с планове за оздравяване през 2017 г.;
• Задълженията за разходи към края на годината спадат от 414 млн. лв. към края на 2016 г. на 369 млн. лв. към края на 2017 г. Това е спад от 45 млн. лв., като тук вече цели 37 млн. лв. са концентрирани във въпросните 32 общини и близо 34 млн. лв. конкретно в 10-те общини, получили безлихвени заеми;
• За същия период (края на 2017 спрямо края на 2016 г.) просрочените задължения на общините спадат от 184 млн. лв. до 146 млн. лв. или с 38 млн. лв., от които близо 28 млн. лв. са концентрирани в 32-те общини с планове за оздравяване и цели 25 млн. лв.  – конкретно в 10-те общини, получили безлихвени заеми.

Видимо е от данните, че по-сериозното подобрение във финансовите показатели на общините – основно свиването на задълженията за разходи и просрочените задължения към края на годината, е обвързано с отпуснатите от държавата безлихвени заеми. На практика имаме отпуснати заеми за близо 27 млн. лв., които са покрили част от просрочени задължения на 10-те общини, получили заемите. Дългът на същите 10 общини се е увеличил с над 22 млн. лв. за същия период, тоест имаме едно „обръщане” на просрочени задължения в дълг към държавата.

В общ план се потвърждава нашето становище, че процедурата за финансово оздравяване на общини има дисциплиниращ характер – както за тези, които получават безлихвени заеми, така и за всички останали. Всъщност повечето общини, които излизат от списъка на общини с финансови затруднения, не са получили безлихвен заем, тоест измъкват се от списъка сами[1]. Самото излизане от списъка обаче не гарантира финансова стабилност – трудно можем да си представим, че само 13 общини в страната изпитват проблеми. По-скоро общините намират варианти да отговорят на едно или друго условие[2], което да ги изтегли от списъка номинално, без подобрението в общата рамка да е драматично – цитираните данни за състоянието на общинските финанси в началото показаха, че промените са положителни, но не драматично такива.

Дисциплиниращият фактор е налице, но остава цената за данъкоплатците и което е по-важно – голямата зависимост на местните власти от правителството. Припомняме, че по закон с предложение на финансовия министър и с решение на Министерски съвет на общините, получили безлихвен заем, може да бъде отпусната допълнителна субсидия, с която заемът да бъде погасен – разбирай, да бъде опростен. Към момента 9 от 10-те отпуснати безлихвени заеми са с краен срок на погасяване 1 декември 2019 г. Тоест към тази дата ще трябва да се реши дали парите ще се връщат или ще се опростят.

Едва в края на следващата година ще знаем как ще процедира финансовото министерство с този казус – това ще зависи най-вероятно и от състоянието и изпълнението на бюджета през 2019 г. Политическият момент тук е, че през октомври 2019 г. ще бъдат проведени и местните избори, тоест за въпросните 9 общини този казус ще бъде на дневен ред и ще играе значима роля. Политическата надпревара на местно ниво няма как да не вземе под внимание факта, че общинските финанси са тежко зависими от едно решение на централната власт няколко седмици след местния вот.

[1] Общо 21 общини отпадат от списъка – 7 общини от 10-те получили безлихвен заем и 14 общини, които не са получавали безлихвен заем.  

[2] Виж условията тук: „Оздравените общини и техните наследници” (Явор Алексиев, март 2017)