УСПЕХИТЕ И ПРОВАЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА

Преглед на одитните доклади на Сметната палата за периода 1998 – 2009

Днес, 17 февруари 2011 г., ИПИ публикува второто издание на „Успехите и провалите на българските правителства”. То допълва първото изследване от 2008 година с нови 153 доклада. Така обновеният анализ включва 586 одита и обхваща 12 години – от 1998 до 2009 година.

Анализът изследва работата на централната администрация чрез преглед на одитните доклади на Сметната палата на Република България. Авторите на изследването класифицират докладите като успешни или провалени, а тези, чиито изпълнение и резултати са спорни, са разглеждани като „некласифицирани”.

Резултати

Размерът на направените държавни разходи в разгледаните 586 одита възлиза на 63 млрд. лв., т.е. прегледът оценява около 1/3 от всички извършени държавни разходи за този период. Обобщените резултати от прегледа на 586-те доклада изглеждат така:

• случаи на успех – 142, които възлизат на 22 млрд. лева.
• случаи на провал – 238, които възлизат на 24 млрд. лв.
• некласифицирани случаи – 206, които са на стойност 17 млрд. лв.

В случаите на провал допълнително идентифицираме и конкретните загуби – пари, за които има ясни данни, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат.

За всички 586 разгледани доклади конкретно идентифицираните загуби са за над 950 млн. лева за разглеждания период. 

Брой разгледани случаи по класификацията им и години

Източник: ИПИ по данни на Сметната палата

Изводи

Одитните доклади на Сметната палата показват, че българската администрация не е достатъчно ефективна при изпълнение на дейностите, с които се заема. Администрацията преразпределя значителна част от произведеното в икономиката и често го прави неефективно. Това поставя под въпрос необходимостта от намеса в много сектори под формата на регулации, програми и харчене на средства.

Препоръки

Дори и да има политическа воля за определени програми, то е задължително да се прави:

1. предварителна оценка на програмите и инициативите на администрацията. Така ще се ограничат поне частично финансовите загуби и ще се осъществяват програми, за които има реална нужда;
2. последваща оценка на програмите – от успешните ще се взема пример и при постигане на поставените цели ще се преценява дали да продължават. Провалените програми ще могат бързо да бъдат коригирани или прекратени, ограничавайки силно финансовите загуби за бюджета и негативните нефинансови последствия за икономиката.

Пълната база данни, съставена от прегледаните доклади на Сметната палата (586 броя), подредена по отговорни ведомства и съдържаща информация за всяка една конкретната дейност, периода на одита, пълната сума, причините за категоризирането – било то успех, провал или некласифицирани, както и конкретните загуби, при наличието на такива, e достъпна тук!

Целият анализ е достъпен тук:

За повече информация:

Зорница Славова, икономист

[email protected]; 02/952 62 66, 952 35 03

Анализът е част от Кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава”

(за повече информация виж тук)