Възможни решения по изпълнение на мерките относно съдебния контрол на актовете на прокуратурата и статута на главния прокурор

Не са малко случаите в историческата трансформация на българската държава от тоталитарно към демократично управление, когато българското общество е имало възможността да подобри средата си за живот. Такива бяха периодите в годините на подготовка за присъединяване на Република България към Европейския съюз, безоблачните години на икономически растеж и мирно време след икономическата криза от 2008-2010 г. до ковид кризата през 2020 г. Но някак пропиляхме тези възможности – поне в областта на правосъдието, а и не само. В продължителния, над 30 г., период на обществена и институционална трансформация един от критичните елементи от организацията на държавната власт остава съдебната власт и в частност работата на Прокуратурата на Република България и оглавяващия я главен прокурор.

Отново в резултат на външнополитическо усилие през 2022 г. държавата следва да предприеме мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), свързани с устройството и организацията на съдебната власт. В раздела „Бизнес среда“ като ключова реформа, под номер 2, е предвидено именно противодействието на корупцията с конкретни цели, една от съществените, от които е заложената в т. 6:

  1. Влизане в сила на законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателно производство.  
  2. Повишаване на отчетността и отговорността на главния прокурор с цел ефективна борба с корупцията и организираната престъпност и защита правата на гражданите (Q2/2023) 

И двете точки насочват вниманието към разрешаването на трайно установени проблеми[1].

Спорна е природата на това с какви правни способи да бъдат разрешени тези общетвени предизвикателства. Най-добрият възможен правен способ би било пълноценното преустройство на съдебната власт в Република България да се извърши чрез изменения в българската Конституция, които да доведат до засилване на съдебната независимост и дължимата отчетност на Прокуратурата на Република България. Но настоящият политически контекст не позволява това, тъй като липсва целенасочена политическа воля, а съответно и мнозинство в 47-ото Народно събрание за конституционни изменения. Поради това следва да бъдат потърсени разрешения чрез изменение и допълнение на устройствения за събената власт закон – ЗСВ и уредбата на наказателния процес в НПК чрез въвеждане на съдебен контрол над действията на прокуратурата при упражняване на обвинителната ѝ функция. Изложените в настоящия доклад тези и предложения са разработени по повод подготвяни законодателни промени за изпълнение на мерките по НПВУ и са представени на вниманието на Министерство на правосъдието и членовете на работната група[2].

Подходът, възприет при изготвянето на настоящия документ, е да се ръководим от Междинната резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа, приета на 05.12.2019 г. (CM/ResDH(2019)367), подкрепена от мненията на Венецианската комисия – 855/2016 и 968/2019. Предложенията, които представяме са неизчерпателни и вероятно не покриват всички изменения, които следва да се извършат в българското законодателство.

Пълен текст на анализа и предложенията виж тук.


[1] Повече за проблемите с институционалните дефицити относно статута на главния прокурор виж в изследване на ИПИ, достъпно тук: https://ime.bg/var/images/4_2019_ECHR_IME.pdf

[2] Текстът на настоящия доклад преповтаря в голямата си част тезите, развити в съвместното становище на Института за пазарна икономика, Български хелзинкски комитет и Български адвокати за правата на човека по въпросите, поставени от Комитета на министрите в контекста на изпълнение на групи решения на Европейския съд по правата на човека – Великова срещу България и С.З./Колеви срещу България, с оглед необходимостта да се осигури пълна и ефективна защита на фундаментални права на българските граждани, като в тази връзка се подготви проект за законодателни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. Пълния текст на становището виж тук: https://ime.bg/bg/articles/tanovishte-otnosno-sydebniya-kontrol-na-otkazite-i-statuta-na-glavniya-prokuror/#ixzz7Vh2fuoB1